Пол Скарон
Жодле (2) (или Господарят слуга (Комедия))

Първа сцена

 

ЖОДЛЕ

Аз мисля, че или ума си сте затрил,

или Лукавия във вас се е вселил

и има пълна власт над вашата особа.

Да дойдете в тоз град в такава късна доба,

5 ни спал, ни пил, ни ял да тичате в нощта,

изливайки си все връз мене яростта!

 

ДОН ХУАН

Млъкни, глупако! Виж таз къща — точно тая,

която търсех аз.

 

ЖОДЛЕ

                        По-луд от вас не зная.

Кого ще търсите сред тази тъмнина?

10 Май Дон Фернандо?

 

ДОН ХУАН

                                Не, без малко не позна!

Аз тази нощ държа да видя Изабела.

 

ЖОДЛЕ

Кажете чавка ли акъла ви е взела,

ако в главата ви е имало все пак?

 

ДОН ХУАН

Щом трябва, цяла нощ не ще подвиеш крак,

15 ще бдиш безспир, дорде от глад загубиш свяст.

От тази улица не ще се махна аз:

и да ме свари тук зората подранила,

аз искам, аз държа да срещна мойта мила.

 

ЖОДЛЕ

О, смъртни, виж: един часът ще е наскоро.

20 Та Дон Фернандо спи и няма да отвори.

От Бургос призори насам се устремихме,

по пътя и коне, и мулета сменихме,

цял ден препускахме безспирно, лудешката,

че все женитбата ти беше във главата.

25 Не е ли лудост в таз небивала тъмница

да кряскаш посред нощ подобно улулица?

 

ДОН ХУАН

О, смъртни, знай, че щом за тебе най е важен

суратът ти, тогаз ти по̀ си глупав даже

от скот и с право аз заключил бих сега,

30 че ти, Жодле, си скот във дрехи на слуга.

 

ЖОДЛЕ

Без този подбив зъл!

 

ДОН ХУАН

                                        Без ругатни пиянски!

ЖОДЛЕ

Без ухажори с вид на плашила бостански!

 

ДОН ХУАН

Ах, чудо! Щом се взрях на Иза във портрета,

усетих, че стрела прониза ми сърцето.

 

ЖОДЛЕ

35 Но как така един портрет възпламенява

душата ви дотам, че мира не ви дава?

Ако художникът, като че се фехтува,

размаха четката и образ нарисува

пленителен, като на първа хубавица,

40 моделът би могъл да е била грозница.

Кой би разбрал, че зад кораловите устни

се крият не зъби, а криви кости гнусни?

Портретът казва ли дали е с хубав стан,

дали във тоз момент била е със фустан,

45 дали тя с кльощава снага ще се окаже,

та за любов човек да не помисли даже,

дали ребрата й не се така броят,

че прелести, уви, изобщо не личат?

Щом нейният портрет ума ви завъртя,

50 преди да сте разбрал каква е всъщност тя,

във себе си тогаз ще търсите вината.

 

ДОН ХУАН

Ах, като слушам как дърдори ти устата,

по-възмутителен от теб не виждам аз.

 

ЖОДЛЕ

От мен по-възмутен не виждам в този час,

55 щом трябва тук и там в тъмата да търча

и с вас под тоз балкон залудо да клеча.

 

ДОН ХУАН

Жодле?

 

ЖОДЛЕ

                Да, Дон Хуан?

 

ДОН ХУАН

                                        Портретът, без съмнение,

у Изабела е извикал възхищение.

Тъй сполучлив бе той!

 

ЖОДЛЕ

                                        Аз бих се усъмнил…

 

ДОН ХУАН

60 Какво говориш?

 

ЖОДЛЕ

                        Май не я е възхитил.

 

ДОН ХУАН

Защо тъй мислиш?

 

ЖОДЛЕ

                        Как? Та аз прекрасно знам,

че тъкмо моя лик изпратен беше там.

 

ДОН ХУАН

Изменник! Май че ти с мен правиш си шега,

но знай, че аз ще те изкормя ей сега.

 

ЖОДЛЕ

65 Жодле не би посмял нелепости да ръси,

от страх сюртукът му от бой да не се скъса…

 

ДОН ХУАН

Е, хайде престани най-сетне със шегите!

Как случи се? Кажи.

 

ЖОДЛЕ

                                        Май вие се гневите?

 

ДОН ХУАН

Че как не? Даже бих от ярост побеснял.

 

ЖОДЛЕ

70 Подир раздялата с Инфанта Кардинал

нали потеглихме от Фландрия със вас…

 

ДОН ХУАН

Е, и?

 

ЖОДЛЕ

        Недейте ме прекъсва час по час.

… И във стремежа ви да стигнем в Бургос рано

летяхме през гори и ниви разорани,

75 но щом пристигнахме, мъж местен ни разправи

че брат ви бе убит, а след това сестра ви

отвлечена. Защо? — туй никой не разбрал.

От скръб изглеждахте като обезумял…

 

ДОН ХУАН

Защо със спомена за тези две беди

80 отваряш раната във моите гърди?

Да, брат ми е убит, сестра ми — осквернена,

но моята ръка така е закалена,

че на злодеите прескъпо ще платя

и гордо свойта чест със меч ще защитя.

85 Сега портретът мен…

 

ЖОДЛЕ

                                        И мен… Треперя цял

заради него, но какъв ответ бих дал,

когато тъкмо аз устата си отворя

в желанието си на вас да отговоря

и мигом вие ме прекъсвате ужасно.

 

ДОН ХУАН

90 Че говори със мен по-кратко и по-ясно!

 

ЖОДЛЕ

Как да говоря аз, когато друг приказва?

При разговора ред ще трябва да се спазва…

Та за портрета… Щях съвсем да го забравя.

 

ДОН ХУАН

Това дърдорене душата ми отравя.

 

ЖОДЛЕ

95 В Кастилия едва дойдохме живи-здрави

и свойта щерка Дон Фернандо обеща ви,

а щом получихте портрета й във дар,

във вас избухна плам по-силен от пожар.

И двайсет хиляди за зестра ви предложи,

100 а вие на свой ред си казахте, че може

девойката със ваш портрет да заплените —

със него като със стрела да я раните.

Каквото викнало, таквоз се отзовало.

Горкичкото моме дали би се поддало

105 на номера на тоз любовник обигран?

Небето, за беда, си имало друг план.

 

ДОН ХУАН

С историите си ще спреш ли този ден?

 

ЖОДЛЕ

Тоз спомен е добре да бъде възкресен

и във момента аз си го възстановявам.

 

ДОН ХУАН

110 И във момента ти съвсем досаден ставаш

и сигурно ще ме изкараш из търпение.

 

ЖОДЛЕ

Нали художникът показа намерение

и мене на портрет да нарисува.

 

ДОН ХУАН

                                                        Зная.

 

ЖОДЛЕ

И той не пожела да му платя накрая.

115 Сеньор, бях възхитен от тоз фламандец вещ.

 

ДОН ХУАН

С нелепостите си ти няма ли да спреш?

Кажи портретът ми дали й е предаден,

или е изгорен, или от теб изяден?

 

ЖОДЛЕ

Но позволете да говоря по-спокойно

120 и аз ще ви предам разбрано и обстойно

как станаха нещата у вас през онзи ден.

Понеже лесно е да бъда изкушен

и с любопитство съм закърмен поначало,

ще ви призная, че аз вгледах се, за жалост,

125 във своя собствен лик — какъвто ме представи

художникът — нали безплатно бе направил

за мен един портрет творецът талантлив.

Реших да разбера кой по̀ е сполучлив

и сложих с тази цел един до друг и двата.

130 Не знам кой дявол ме накара да изпратя

не вашия портрет, а моя… След това

от притеснение ме заболя глава.

Но времето е цяр за всякакви беди

и с мирни нощи то ме тъй възнагради,

135 че се освободих от всякакво смущение.

Но моля ви сега все пак, без докачение,

да ми простите за белята, дето сторих

по невнимание. Не ще се туй повтори.

Не бих си позволил лъжа…

 

ДОН ХУАН

                                                А Изабела,

140 лика ти грубоват тя как ли е приела,

харесала ли е, Жодле, носа ти крив?

 

ЖОДЛЕ

Изглежда, че не ви е взела за красив.

Ако си съди сам човек за красотата,

ще срещаме безброй красавци по земята

145 и всеки нос тогаз ще бъде съвършен.

Но всъщност всеки нос от Бога е дарен.

Ако от грешката се днес безпокоите,

то утре сам ще й нещата изясните;

та вие сте цял Феб — със чар ще я плените

150 и със признателност ще ми благодарите.

Втора сцена

 

ДОН ХУАН

Шшт, виждам някой там… За дон Фернандо той

би ни осведомил.

 

ЖОДЛЕ

                                Но господарю мой…

 

ДОН ХУАН

По-тихо говори.

 

ЖОДЛЕ

                                Той може да не знае.

 

ДОН ХУАН

Страхливец жалък, ти все още ли се маеш

155 или си търсиш бой?

 

ЖОДЛЕ

                                Пак бой ли? Хайде де…

Сеньор.

 

ЕТИЕН

        Но кой е там?

 

ЖОДЛЕ

                                Прощавайте, къде

живее Дон Фернандо?

 

ЕТИЕН

                                        Това му е домът.

 

ЖОДЛЕ

Да, моят господар прав беше този път.

Хей, зетко, тъстът ви живее в този дом.

160 Да чукаме тогаз.

 

ЕТИЕН, настрани

                                Какъв глупак съм, щом

показах им дома, където току-що

добрият господар се вмъкна! Ах защо

тъй сторих? Той не ще се бави, но добре е

да го предупредя.

 

ДОН ХУАН

                                Той значи тук живее?…

 

ЕТИЕН

165 О, да, но болен е и не понася врява.

Какво ви води тук?

 

ЖОДЛЕ

                                Нощта. Тя нам дарява

приятелство — затуй във тъмното вървим,

а пък от светлото ужасно се боим.

Норвежци сме — от край, скован от студ и лед,

170 там всеки, който спи, от Бога е проклет.

Аз никога не спя, а господаря ми

не можеш го видя за миг да зажуми.

 

ЕТИЕН

Че гледа да краде… Я да стои далече

от мен, че онзи ден на плана ми попречи!

175 И вие бяхте там — познавам ви чудесно.

 

ЖОДЛЕ

На лудост и на яд поддавате се лесно,

човече. Ако те подействат и на нас,

със удари безброй ще ви обсипя аз.

Ще ви се втикне тоз меч остър във гърдите

180 като във ножница, щом още тук стоите.

Ах, господарю мой, елате по-напред;

като че губя мощ и ставам все по-блед.

 

ДОН ХУАН

Хей, дебелак, ела да те попревъзпитам.

 

ЕТИЕН, тихо:

Аз теб, негоднико, оттук ще те изритам.

185 Ще се отдалеча на двеста крачки аз;

последвате ли ме, ще има бой тогаз.

 

ДОН ХУАН

Какво пък, аз ще ви последвам.

Трета сцена

 

ЖОДЛЕ

                                                Как търчи!

Уплаших се туй псе да не се разфучи.

А иначе от раз строшавах му ребрата,

190 по дяволите щях тоз пъзливеца да пратя.

Видяхте ли отде тоз дебелак изникна?

Четвърта сцена

 

ДОН ЛУИС

Хей, Етиен.

 

ЖОДЛЕ

                Натам!

 

ДОН ХУАН

                        Слугата си той викна,

тоз, който току-що си духна на краката.

 

ДОН ЛУИС

Май някой в тоз момент следи ме дебнешката.

195 До Изабела чак би стигнала глъчта,

но любовта ми е по-ценна от честта.

Да бягам по-добре!

Пета сцена

 

ДОН ХУАН

                        Хей, ти, на място стой!

Щом мръднеш ще умреш.

 

ЖОДЛЕ

                                        Ах, как ме ритна той!

 

ДОН ХУАН

Кажи ми кой си ти или ще те убия!

 

ЖОДЛЕ

200 Та аз съм Дон Жодле, роден съм в Сиговия.

 

ДОН ХУАН

А другият, къде се дяна той бе, гад?

 

ЖОДЛЕ

Изчезна на мига, като че бе крилат.

Дордето тука аз разправях се със тоя

страхливец, тичешком той скри се зад завоя.

205 А вие два пъти ме ритнахте в снагата

тъй силно, че ми се преплетоха червата.

Защо ли сте, сеньор, все тъй припрян на вид?

Не е ли странно, че мъжете във Мадрид

все през прозорците излизат?

 

ДОН ХУАН

                                                        Чу ли ти?

 

ЖОДЛЕ

О, да.

 

ДОН ХУАН

                Учуден съм.

 

ЖОДЛЕ

210                                 Та туй и мен смути.

 

ДОН ХУАН

Не бива нищо тук да правя бързешката.

 

ЖОДЛЕ

Като че малко смут обзема ви душата.

 

ДОН ХУАН

Да, вярно е, Жодле. Я нека да разсъдим

защо се случва тъй.

 

ЖОДЛЕ

                                        Добре. Дака да бъде!

215 Че и на мен се ще със вас да разсъждавам,

но, господарю мой, открито си признавам,

че със разсъдък аз не съм блестял, уви.

Дано със вашия все пак ми провърви!

 

ДОН ХУАН

В градчето Бургос аз в род беден съм роден

220 и всеки в този род бил честен и почтен.

 

ЖОДЛЕ

Чудесно!

 

ДОН ХУАН

                Ала две злини ме сполетяха,

от фронта щом като под бащината стряха

се върнах: моят брат убит бе, а сестра ми —

отвлечена… Уви, безкрайна бе скръбта ми —

225 такава аз не бях изпитвал дотогаз.

 

ЖОДЛЕ

Да, лошо! От това не знам по-лошо аз.

 

ДОН ХУАН

Бащата мен избра за мъж на Изабела,

а чрез портрета ти тя теб за мен бе взела.

 

ЖОДЛЕ

Не беше зле.

 

ДОН ХУАН

                        Това остава между нас.

230 Затуй във полунощ в Мадрид пристигнах аз.

 

ЖОДЛЕ

Не бе чак толкоз зле.

 

ДОН ХУАН

                                        И виж как любовта

доведе ме дотук.

ЖОДЛЕ

                                Прибързала е тя.

 

ДОН ХУАН

У Дон Фернандови попаднах на слуга,

той тъй се скара с мен, че вдигнахме кавга

и господарят му излезе.

 

ЖОДЛЕ

235                                         Аз видях

как той офейка.

 

ДОН ХУАН

                        Да, защото бе го страх,

че ще се стигне тук до по-голям скандал.

 

ЖОДЛЕ

Как и защо в дома е влязъл тоз нахал?

 

ДОН ХУАН

Дошъл е, тъй като въздиша по момата.

 

ЖОДЛЕ

Да, лошо.

 

ДОН ХУАН

240                 Точно туй удари ме в главата.

 

ЖОДЛЕ

Да поразмислим пак.

 

ДОН ХУАН

                        Не, стига размишления!

Не се нуждая от глупашки разсъждения.

Понеже съм сега в позиция нелепа,

от любовта съвет получих, а подкрепа

245 от теб очаквам аз: ще бъдеш отсега

мой господар, пък аз ще стана твой слуга.

Портретът ти комай тук всички запленява.

Какво ти става, че така с ушите шаваш?

 

ЖОДЛЕ

Предрешването ни май плаче за кривак.

250 Да поразсъдим: хич не си представям как

на мен ще сте слуга, пък аз — ваш господар.

Кажете ми тогаз къде ще търсим цяр,

във случай че и аз се влюбя в Изабела?

 

ДОН ХУАН

Не се грижи за туй! Мен само би обзела

255 душевна мъка, но за да се справя с нея,

съмненията си набързо ще разсея,

а щом се уточним да съм Жодле, тогаз

със другия слуга в контакт ще вляза аз

и с цел да разбера от него важна тайна,

260 ще споделя, че съм във плен на страст случайна.

А ти така ще си в туй време пил и ял,

че по-щастлив ще си от перуански крал

и няма въобще да чувстваш притеснение.

 

ЖОДЛЕ

Изглежда ми добро това ви предложение.

 

ДОН ХУАН

265 У Дон Фернандо теб богато ще гощават,

а мойте страхове не ще ми мира дават

и завистлив към теб ще се покажа аз,

и все ще съм злочест до сетния си час.

 

ЖОДЛЕ

Но на гърба ви аз не мога да се метна,

270 бидейки Дон Хуан, така че да ме сметнат

за виден големец, тъй както някой път

постъпвахте със мен.

 

ДОН ХУАН

                                        Когато в някой кът

окажем се сами, ще имаш тоз късмет.

Шеста сцена

ЖОДЛЕ

Подбрани ястия — рагу, омлет, пастет,

275 кремсупи, сирена — ще ме поддържат сит…

А ние днес на вас, придворни от Мадрид

с добре зализан вид, достойни венценосци,

ще ви покажем тук бургоски рогоносци.