Пиер Корней
Лъжецът (3) (Комедия)

Първа сцена

 

КЛАРИСА

375 Достойнствата му са безспорни, щом ваш син е,

но как да сключа брак със него, господине,

след като ни веднъж не съм го аз видяла?

Та всеки би ме взел тогаз за полудяла.

Ако се съглася като любовник свой

380 от днес във своя дом да го приемам, той,

дори да е съвсем със чисто намерение,

ще породи сплетни във нашто обкръжение.

Я другаде да ме покани някой ден,

та хорски приказки да няма срещу мен.

 

ЖЕРОНТ

385 Съгласен съм със вас, красавице Клариса,

желанието ви си има своя смисъл

и тъй като предвид ще трябва да го вземем,

Дорант ще доведа при вас след кратко време.

Но под прозореца изпърво ще застанем,

390 да видим дали той окото ви ще хване

със своя ръст и лик, със свойте плещи здрави,

дали такъв съпруг на вас ще се понрави.

Та той преди два дни в Поатие е бил,

но тамошният бит не се е отразил

395 на неговия дух и според мене в двора

отстъпват му по чар мнозина млади хора.

В туй всеки наш познат днес би ви убедил.

А аз, като баща така щастлив бих бил

да знам, че моят син за вас ще се ожени.

 

КЛАРИСА

400 Това безспорно е голяма чест за мене:

любов ми вдъхва туй любезно предложение

и ще го чакам със голямо нетърпение.

Втора сцена

 

ИЗАБЕЛА

Таз среща с нищо май вас няма да обвърже…

 

КЛАРИСА

Разбира се. Нима ще мога толкоз бърже

405 да разбера какъв характер има той?

Похвали само чух. Но, Изабела, кой

при първа среща би ви опознал изцяло.

Големите хвалби са криво огледало

и не един недъг чрез тях умело скрит е.

410 Видът измамен е: дори да са чертите

красиви, често те притулват дух притворен.

В очите се таи приоритет безспорен,

но грешно би било да им се доверим

за всичко или тях за всичко да виним,

415 без да забравяме, че редно е все пак

да сме харесвани, за да приемем брак.

Че бракът впримчва ни до нашия ден сетен

и в нас поражда страх, а не копнеж ответен,

и че като ярем обвързва здраво той

420 мъртвеца с живия и чуждия със свой.

Щом мене във ярем със някого ще впрягат,

държа да зная тоз, когото ми предлагат,

какъв е по душа.

 

ИЗАБЕЛА

                                Туй скоро ще се случи.

 

КЛАРИСА

От ревност ще умре Алсип, ако научи.

 

ИЗАБЕЛА

425 Какво от туй, ако с Дорант сте се разбрали?

 

КЛАРИСА

Раздяла със Алсип в момента аз едва ли

приела бих. Та той женитба обеща ми,

но засега това зависи от баща му.

Живее си той в Тур и две години вече

430 го чакам — ту бил зле, ту нещо друго пречи:

я пътят кален бил, я дните били къси

и нашият човек не мърда от дома си.

Това е според мен негласна съпротива,

а туй изчакване направо ме убива —

435 то неминуемо подбива ми цената.

Кого привлякла би, щом стара е момата?

Наместо гордост, тя срам почва да усеща,

че никой мъж не ще със нея да се среща.

Тя с времето, уви, не може да се бори,

440 изгубва своя чар и няма що да стори.

 

ИЗАБЕЛА

Но бракът със Алсип могъл би да отпадне,

във случай че Дорант напълно ви допадне.

 

КЛАРИСА

Възможно би било, но трябва ми гарант,

че сигурно ще се омъжа за Дорант,

445 че нивга занапред не ще ме той излъже

и своята съдба със моята ще свърже.

В противен случай аз не бих се съгласила

и току-тъй с Алсип не бих се разделила.

Дано женитбата баща му не отлага!

 

ИЗАБЕЛА

450 Но за да няма риск, с Лукреция веднага

се вижте: на Дорант писмо да прати тя

с настойчива молба да иде вечерта

под стряхата й — знам, че тя не се страхува,

че някой би могъл за туй да я ревнува.

455 Дорант е пъргав, млад — ще прелети завчас

в уречения кът, за да срещне с вас.

Не виждам как Алсип могъл би да разкрие,

че не Лукреция ще чака там, а вие.

 

КЛАРИСА

Тоз номер, Изабел, чудесно е скроен,

460 Лукреция не ще откаже — зарад мен

тя всичко би била готова да направи.

 

ИЗАБЕЛА

Един голям въпрос тогаз ще се постави:

какво би станало, ако Дорант ви стане

приятен?

 

КЛАРИСА

О, Алсип навярно ще престане

465 да ме вълнува — той ще мине във забрава.

 

ИЗАБЕЛА

Но ето, че Алсип пристига…

 

КЛАРИСА

                                                Лошо става.

Тогава вместо мен ти трябва да говориш

с Лукреция и то веднага да го сториш.

Трета сцена

 

АЛСИП

Клариса, скитнице, защо се моташ тук?

 

КЛАРИСА

470 Дали подушил е, че го измества друг?

Алсип, какво ти е, та дишаш доста трудно?

 

АЛСИП

Невернице, нима за теб е толкоз чудно?

Не е ли по-добре да питаш съвестта си?

 

КЛАРИСА

По-тихо, да не би баща ми да довтаса!

 

АЛСИП

475 Е, че какво от туй? За татко си се сещаш,

невернице, в момент, когато с мен се срещаш.

А на брега, в нощта?

 

КЛАРИСА

                                        Какъв е този бряг?

Каква е тази нощ?

 

АЛСИП

                                Не помниш ли? Е как?

 

КЛАРИСА

Но я ми обясни.

 

АЛСИП

                                И ти не се срамуваш?

 

КЛАРИСА

Но от какво?

 

АЛСИП

480         От туй, че тези думи чуваш.

 

КЛАРИСА

Не знам кое във тях е срамно, недостойно.

 

АЛСИП

А, значи чуваш ги и си стоиш спокойно?

За да се изчервиш, какво ти трябва още?

 

КЛАРИСА

Не знам.

 

АЛСИП

        Насам-натам да се скитосваш нощем.

 

КЛАРИСА

485 Ах, Боже, да умра ако разбирам нещо.

 

АЛСИП

Та ти наместо мен да слушаш, се досещаш

за татко си. Това е номер зле скроен.

Защо нощес ти бе със друг, а не със мен?

 

КЛАРИСА

Алсип, да не си луд?

 

АЛСИП

                                        Напротив, поумнях,

490 че с помощта на Бог те вече опознах.

Пирува ти нощес, танцува до зори

с любовника си, но и за момент дори

не ти дойде на ум тогаз за твоя татко.

 

КЛАРИСА

Но ти бълнуваш май. Каква е таз загадка?

 

АЛСИП

495 За теб уж нова е, но всеки днес я знае.

Друг път си избери любовник по-потаен.

От него всичко знам.

 

КЛАРИСА

                                        Но кой е той?

 

АЛСИП

                                                                Дорант.

 

КЛАРИСА

Дорант ли?

 

АЛСИП

                Виждам в теб същински симулант.

 

КЛАРИСА

Повярвай ми, че аз по име знам го само.

 

АЛСИП

500 Нали добре видях, че ти бе със баща му.

Та ти, немирнице, си денем със бащата,

а нощем със сина се криеш във тъмата.

 

КЛАРИСА

Добри другари са бащите ни отдавна.

 

АЛСИП

За дружбата им ли говорехте си главно?

505 Ти като че целиш в туй мен да убеждаваш

и във лъжите си съвсем се опетляваш.

 

КЛАРИСА

Та аз лицето му не съм видяла още.

 

АЛСИП

Да не твърдиш, че то се трудно вижда нощем?

Обаче цяла нощ не слушахте ли песни,

510 не ви ли нагости той с ястия чудесни

(с дванадесет блюда за всеки сътрапезник)?

Не те ли заплени със думи най-любезни?

От фойерверките не блесна ли брегът,

не се ли освети и на Дорант ликът,

515 не зърна ли го ти поне веднъж в нощта,

той не танцува ли със теб до сутринта?

Я по-добре да спра, че срамно ще ти стане.

 

КЛАРИСА

От измишльотини срам няма да ме хване.

 

АЛСИП

Ревнивец и лъжец изкарваш ме сега!

 

КЛАРИСА

520 Повярвай ми, Алсип, че някой с теб шега

си прави.

 

АЛСИП

        Престани! Не те оневинявам!

Аз твойте номера и хитрости познавам.

Върви подир Дорант, щом го обичаш много,

а за Алсип ти хич недей да мислиш. Сбогом!

 

КЛАРИСА

525 Но пет-шест думи чуй!

 

АЛСИП

                                        Ами баща ти? Той

нали ще слезе тук…

 

КЛАРИСА

                                Не, няма, не се бой.

                        Открита ще съм с теб, изслушай ме все пак.

 

АЛСИП

За всичко друго аз съм глух, освен за брак.

Клариса, първо ми женитба обещай

530 и две целувчици като залог ми дай.

 

КЛАРИСА

Това ли би желал за мое оправдание?

 

АЛСИП

Да: две целувки днес! И брак! Без колебание!

 

КЛАРИСА

Единствено това?

 

АЛСИП

                                Е, казвай по-накратко!

 

КЛАРИСА

Но нямам време… Ей сега ще дойде татко.

Четвърта сцена

АЛСИП

535 Зарязваш ме. Върви! Пък нека ме боли!

С притворство и лъжи ми прангите свали

и превърни на лед потъпкания плам,

та гняв, заслужен гняв да забушува там!

О, аз жадувам мъст и твоят ухажор

540 омраза подир миг ще срещне в моя взор

и сметките си с меч ще уредим, така че

ще се възрадваш ти или пък ще заплачеш.

И още преди той от мен да те отнеме,

в един от двамата ще бликне кръв без време.

545 Но ето, че насам с баща си идва той —

предишният другар е днес съперник мой;

усещам, че във мен яд пъклен се надига,

ала не бива тук до свада да се стига.

Пета сцена

 

ЖЕРОНТ

Дорант, предлагам ти да спрем след толкоз път,

550 че вече чувствам как пресеква ми дъхът.

Ах, всички сгради тук са тъй красиви! Виж!

 

ДОРАНТ

И аз намирам, че е приказен Париж.

В средата островът наистина е чуден —

таз сутрин беше пуст, сега е многолюден.

555 Нов някой Амфион^[1], без помощ от зидари,

превърнал е в дворци поляни и чукари.

 

ЖЕРОНТ

Париж явява се в картина променена

безспирно, всеки миг, особено край Сена.

Едва ли би открил в друг кът на този свят

560 туй, дето би видял във кралския палат:

това си е цял град, цветущ, със блясък нов,

изникнал като в сън от някой дивен ров,

и тоз величествен палат ни убеждава,

че богове или крале го обитават.

565 Но стига за Париж!… Ах, колко те обичам!

 

ДОРАНТ

В ответ на тази чест в живота си се вричам.

 

ЖЕРОНТ

Аз имам само теб — теб, сине мой прекрасен,

но тъй като сега поемаш в път опасен

и всичко жертвал би, за да спечелиш слава

570 (човек живота си дори за нея дава),

пази се от беди, разумно срещай риска

и си вземи жена — това от теб бих искал.

 

ДОРАНТ

Лукреция, нали? И аз съм мераклия.

 

ЖЕРОНТ

Не. Друга аз успях наскоро да открия —

575 красива и от сой.

 

ДОРАНТ

                                И би могъл, ей Богу,

да го осъществиш, ала не бързай много.

 

ЖЕРОНТ

Аз за Клариса днес си мисля — хем богата,

хем красотата й е в цял Париж призната.

Пък и с баща й сме приятели тъй близки.

580 Въпросът е решен.

 

ДОРАНТ

                                Нима баща ми иска

в най-тежкия ярем да впрегне младостта ми?

 

ЖЕРОНТ

Но тук решавам аз.

 

ДОРАНТ

Не можеш ме подмами

в момент, когато мен съдбата насърчи ме

със меч и със кураж да си спечеля име.

 

ЖЕРОНТ

585 Но някой от живот преди да те лиши,

държа да има кой скръбта ми да теши,

да имам внук, та той да ми доставя радост,

опора да ми е чак до дълбока старост.

Тоз брак желая аз.

 

ДОРАНТ

                                        И си неумолим?

 

ЖЕРОНТ

590 Съвсем.

 

ДОРАНТ

                Ами ако не е осъществим?

 

ЖЕРОНТ

Че как така?

 

ДОРАНТ

                        Сега със твое позволение

на колене пред теб ще моля извинение.

В Поатие…

 

ЖЕРОНТ

                Какво? Стани и говори.

 

ДОРАНТ

Аз се ожених и… и подписах брак дори.

 

ЖЕРОНТ

595 Без мое знание?

 

ДОРАНТ

                                Бях просто задължен.

Ти явно искал би да бъде отменен.

Но ни принудиха съвсем, съвсем случайно

и без да искаме. И стана някак тайно.

Да беше там!…

 

ЖЕРОНТ

                        Я по-подробно, ако може.

 

ДОРАНТ

600 Ще кажа, че макар да е от род заможен,

за теб не ще да е достатъчно богата…

 

ЖЕРОНТ

А как се казва, щом така стоят нещата?

 

ДОРАНТ

Орфиза — тя, а пък баща й Амедон.

 

ЖЕРОНТ

        Все странни имена за нашия район.

605 Е, хайде продължи.

 

ДОРАНТ

                                Със свойта красота

и ледена душа би покорила тя.

Със нежния си взор, с чаровния си глас

тя на сърцето ми наложи свойта власт.

И аз се постарах да я поопозная,

610 любезен с нея бях, не спрях да я лаская,

тя тъй се трогна, че след половин година

държеше всеки ден да бъдем все двамина.

Сърцето й успях така да завладея,

че с ласки искрени бях награден от нея,

615 във нейния квартал потайно се промъквах,

за да сме заедно, и често там замръквах.

Аз тъкмо влязъл бях при нея една вечер

(от този случай в мен остана спомен вечен,

защото той дори на сън ми се явява),

620 баща й във града вечерял бе тогава

и на вратата й почука, щом се върна.

В салона тя ме скри, със нещо ме загърна,

макар и стресната, отиде да отвори,

прегърна го, след туй дори го заговори

625 със най-радушен тон, без сянка от вълнение.

Той с нея сподели, че имал намерение

да я омъжи, че и кандидат намерил.

(Представяш ли си как аз бях се разтреперил!)

Но тя отвърна му тъй хитро в тоз момент,

630 че не засегна ни баща си, нито мен.

Той беше май готов да си върви, когато

часовникът ми звън нададе. Заднишката

баща й върна се и с тон учуден рече:

„О, щерко, виждам, че часовник имаш вече.

635 А кой ти го дари?“ „За жалост, не е мой.

На моя братовчед Акаст е всъщност той.

Повреден, казва, бил, звъни по всяко време,

та щял часовникар от тука да го вземе.“

„Ще го поправя аз, за туй не се грижи“ —

640 отвърна той. А тя до мен се приближи,

подадох й го, но с верижката проклета

по невнимание си дръпнах пистолета

и се разнесе гръм. Ти нямаш и представа

какво смущение изпитахме тогава.

645 Тя падна в миг. Дали умряла бе горката?

Баща й, ужасѐн, се втурна към вратата

и викна: „Помощ! Хей, убиец тука има!“

Синът му в този миг дотича с още трима

слуги и пътя ми пресякоха веднага.

650 Обзет от силен страх, понечих да избягам,

обаче пак беда ме сполетя завчас —

за жалост меча си на две пречупих аз.

Без меч, без пистолет и обладан от яд,

в Орфиза вгледах се, отстъпвайки назад.

655 Тя входната врата в туй време бе успяла

тъй да затръшне с крак, макар и отмаляла,

че в стаята й в миг самички се видяхме

и нейната врата със мебели подпряхме,

за да се защитим от всякаква атака.

660 Останалите вън започнаха да тракат,

да удрят — дупка във стената те пробиха

и мигом двама ни на тясно заловиха,

та длъжен се видях с Орфиза да живея.

 

ЖЕРОНТ

Нима принуден бе да сключиш брак със нея?

 

ДОРАНТ

665 В дома й, в тъмна нощ, бях доста закъснял,

родителите й разбраха и скандал

голям последва. Ах, как мила беше тя!

Нима с това й бях посегнал на честта?

Та аз живота си залагах. Колко страх

670 изпитваше и тя! Дотолкоз влюбен бях,

че исках да спася и нейната чест аз,

пък и живота си, и затова тогаз

с едничка дума в миг успях да потуша

таз буря и с рода проблема да реша.

675 Сега избираш ти: или да не съм жив,

или да съм от днес доволен и щастлив.

 

ЖЕРОНТ

Не съм така жесток. Не ща подобно мнение

да имаш ти за мен. Туй твое обяснение

ми е достатъчно и брака бих простил,

680 но питам се защо от мене си го крил.

 

ДОРАНТ

Защото те не са достатъчно богати.

 

ЖЕРОНТ

Та за богатство ли загрижен е баща ти?

Щом ти харесва тя, щом е от род почтен

и се обичате, туй стига ми на мен.

685 Пък ще се разберем с бащата на Клариса…

Шеста сцена

 

ДОРАНТ

Представих всичко тъй, че татко да кандиса.

Какво ще кажеш, а? Е, бива ме все пак.

В тоз случай как би се държал един глупак?

Ще се стеснява той, ще хленчи, ще се пъне

690 излишно два-три дни, след туй ще се огъне.

Чалъм се иска, щом прибягваш до лъжата.

 

КЛИТОН

Какво? Какво? Нима не са така нещата?

 

ДОРАНТ

Не са, разбира се. Известна етикеция

бе нужна заради обета пред Лукреция.

 

КЛИТОН

695 Ами часовникът, гърмежът с пистолета?…

 

ДОРАНТ

Все измишльотини.

 

КЛИТОН

                                О, я благоволете,

когато правите подобни номера,

да действате така, че да ги разбера.

Във случая аз бях във пълно неведение.

 

ДОРАНТ

700 Съвсем напразно е това ти опасение —

душеприказчик мой ще си от този час

и тайните си с теб все ще споделям аз.

 

КЛИТОН

Доверието ви е благороден жест,

но заслужавам ли аз тази висша чест?

705 Я да се върнем на любовната ви страст…

Седма сцена

 

САБИНА (подава писмо на Дорант):

Четете.

 

ДОРАНТ

        От кого?

 

САБИНА

                        Лукреция до вас

го праща.

 

ДОРАНТ (след като прочита писмото):

                Тръгвам.

                                Е, Клитон, нима тук има

съмнение чие е туй прекрасно име?

Безспорния си чар Лукреция усеща,

710 затуй за тази нощ на мен предлага среща.

Е, как допуснал би, че другата се цели

във мен? Та аз не съм пред нея зъб обелил.

 

КЛИТОН

Съвсем излишно е сега за туй да съдим.

Ще видите коя на срещата ще бъде.

 

ДОРАНТ

715 А ти се добери до близки на момата

със цел да разбереш каква й е родата.

Осма сцена

 

ЛИКАС (подава му писмо):

Писмо за вас.

 

ДОРАНТ

                        Пак ли?

                                Хай да му се не види!

Как е могъл Алсип на мен да се обиди?

Една-едничка нощ бях в столицата аз!

720 Кажи му, че ще съм при него подир час.

 

Едва носа си съм подал и ми се пада

любов, женитба и най-ненадейна свада.

Не е чак толкоз зле това като начало,

но щом тъй тръгна ми, загубен съм, за жалост.

725 Тоз, който е припрян, да бърза — прав му път.

Припрените дела най-тромаво вървят.

Хвала на който би от мен по-мъдро съдил!

Отивам при Алсип… Защо ли ми се сърди?