Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (46)

46

С падането на нощта Серафина и приятелите й се насочиха към суровия планински терен. Тя бе във формата на пантера заедно с Уейса и двамата бързо и тихо се промъкваха през храсталака. Роуина крачеше пеша, увита плътно с тъмната си роба с качулка, за да се защити от вятъра. Брейдън яздеше на коня си, а Гидиън тичаше до него.

Брейдън представляваше особено впечатляваща гледка. Момче с лъвско сърце, облечено в тъмно палто, което язди черен кон, с черен доберман до себе си и с черни гарвани, летящи над главата му. Самата Серафина тичаше до него като черна пантера и започваше да забелязва тенденция в избора му на приятели.

Докато се изкачваха нагоре по склона на планината, вятърът продължаваше да духа, но дъждът и гръмотевичната буря бяха останали зад тях. Движеха се бързо из планинската гора, следвайки гарваните, които ги насочваха по пътя. Гарваните обикновено не летяха нощем, но тази вечер имаха цел. Те пляскаха яростно с криле срещу вятъра, някои от тях се оставяха на порива му и се премятаха, други се втурваха стремително напред към плющящата буря, но всички отново се притискаха един в друг, за да не се изгубят и да не се отдалечат от ятото.

Когато Серафина и съюзниците й приближиха планинския връх, вятърът най-накрая утихна и въздухът придоби мъртвешка застиналост. Навлязоха в гора, осеяна с големи наклонени и назъбени скали. Много от скалите се извисяваха над главите им, изтръгнати от земята, напукани и разпадащи се, сякаш бяха изпочупени от мощни земни сили. Петнисти сиви лишеи и тъмнозелен мъх ги покриваха почти целите, а от пукнатините растяха дървета, корените им се бяха впили в камъните като дълги и черни пълзящи крака на гигантски паяци.

Приятелите вървяха бавно из гъстата скалиста гора, докато стигнаха до толкова непрогледна мъгла, че вече не виждаха напред. Точно когато Серафина се питаше как ще минат през нея, усети в устата си ужасен серен вкус. Ноздрите й започнаха да парят. Гърлото я заболя. Главата й се замая и завъртя. Брейдън явно изпитваше същото, защото се закашля, а конят му мяташе глава притеснено, опитвайки се да се обърне.

— Мъглата е отровна! — извика Роуина.

Серафина се преобрази в човешката си форма.

— Всички да се върнат назад! — изкрещя тя, кашляйки и разтривайки с длан смъдящите си очи, докато се препъваше назад по хълма.

— Какво става? — попита Брейдън, покрил устата си.

— Той използва магия за защита на върха — обясни гневно Роуина, — но не знам как да се преборя с нея.

След като се оттеглиха на по-безопасно място, Серафина погледна към пръстена от мъгла, обкръжаващ върха.

— Това е защитна линия. Той трябва да е там горе.

— Но няма как да я преминем — каза Брейдън.

— Не по този начин — съгласи се тя. — Но имам една идея. Всички останете тук.

Върна се на планинския склон, като се опитваше да си припомни всичко, което бе научила в предишната си форма на дух. Вдигна ръка пред себе си и я тласна рязко във въздуха. Когато усети, че въздухът около нея помръдна, се усмихна и опита отново.

Навлезе бавно сред отровната мъгла, като размахваше ръце напред-назад, съсредоточавайки се върху движението и течението, върху въздушните пориви и парата, избутваше ги встрани, плъзгаше ги надалече, докато мъгливите слоеве започнаха да се местят според волята й.

Проряза тунел през мъглата, освободи тясна пътека, после се провикна към приятелите си да дойдат при нея. Брейдън се появи върху коня си с неотлъчния Гидиън, Уейса и Роуина пристъпваха предпазливо до тях.

Когато най-накрая стигнаха до другата страна на мъглата, въздухът бе абсолютно чист и ясен. Всички се снишиха сред гъстата трева зад голяма скала.

— Как, за бога, го направи? — прошепна смаяно Брейдън.

— Просто нещо, което научих по време на пътуването в другите светове — отвърна Серафина, доволна, че бе успяла да използва силите си за нещо полезно. После обаче погледна към планината и отново се намръщи.

Също като при много други планини от веригата Блу Ридж, които бяха сред най-старите в света, върхът на тази не беше остър, а по-скоро приличаше на скалист купол (планинците го наричаха Плешивеца), износен от милионите години вятър и дъжд. Стотици смърчове и ели лежаха по земята, изтръгнати от мощните планински ветрове или станали жертва на отмъщението на магьосника. Стволовете на падналите дървета лежаха напряко един върху друг, с потрошени и усукани клони и корени като стотици титанични войници, загинали на бойното поле на този хълм.

— Това е мястото — прошепна Роуина, когато всички приклекнаха зад напуканата и изронена скала. — Той е близо. Усещам го.

Серафина погледна към Брейдън, който все още бе върху коня си, малко по-надолу по склона от тях.

— Повикай приятелите ни сега. Преминаваме към плана.

— Ето го! — прошепна Роуина и се хвърли на земята.

Ръцете и краката на Серафина потръпнаха от внезапен прилив на сила. Битката беше близо.

Пое си дълбоко въздух и бавно надникна над ръба на скалата.

Мрачната гигантска фигура на буреносния Юрая се извисяваше сред поляната, плътно обвита с димяща бяла мъгла като мъглата на гробището. Изглежда, не бе усетил присъствието им. Носеше дълго раздрано тъмно палто, което беше толкова оръфано, че приличаше на разложен труп на мъртво животно. Стоеше на двата си дълги, леко превити крака, както стоят обикновено много високите хора, но той бе невъобразимо висок, гротескно прегърбен, с дълги криви ръце, висящи пред него, и бели люспести длани, които се подаваха от скъсаните ръкави на палтото му. Мазните кичури на сивата му коса висяха сплъстени около черепа му. Набръчканото му лице бе раздрано от ноктите на Серафина преди месеци и отворените рани все още кървяха и гнояха. Юрая крачеше нервно напред-назад в средата на голата полянка, взираше се нетърпеливо към извисяващия се в далечината „Билтмор“ и следеше движението на бурята, която бе изпратил да изтръгне имението от земята.

Когато Серафина за пръв път видя в гората създанието с острите нокти, тя не бе сигурна какво представлява, но сега виждаше, че то наистина е човек, или поне е било човек, преди да бъде погълнато от черното й желание за отмъщение. С всяка нанесена рана все повече се доближаваме до себе си, бе казала Роуина. И ето това бе Юрая, магьосникът, поробил дивите животни, убиецът на баща й, на пантерата и на мнозина други, мъжът, който се бе посветил на задачата да унищожи всичко, което Серафина обичаше.

Като се промъкна към него сега, по време на бурята, и успя да премине през преградата от отровна мъгла, тя го бе изненадала и всичките й съюзници бяха готови. Хванахме го, помисли си. Но точно когато се обърна, за да подаде сигнала за атака, над главата й прелетя огнена топка, която пращеше и кипеше със страховита сила, влачейки зад себе си дълга опашка от гъст черен дим.

Беше се насочила право към Брейдън.

— Внимавай, Брейдън! — извика Роуина, изскочи иззад скалата и размаха яростно ръце, за да вледени пламтящото кълбо. Закъсня и не успя да го унищожи, но поне го отклони. Вместо да удари Брейдън, огънят се стовари върху коня му, който се изправи на задни крака, но бе повален и умря мигновено, а дрехите на Брейдън пламнаха.

Вбесен, че именно Роуина е защитила момчето, Юрая размаха ръце и нанесе страховит удар от разстояние, издигна я във въздуха с огромна сила и я запрати в скалата. Безжизненото й тяло се свлече на земята като окървавена парцалена кукла.

Серафина се превърна в пантера и се спусна напред, право срещу Юрая.

Той размаха дългите си изкривени ръце. Изведнъж клоните на падналите дървета започнаха да тракат, да се удрят и да се блъскат гневно. Висящият от стволовете на дърветата мъх задимя. Кората им започна бавно да се отлепя, сякаш дърветата горяха. Тревата стана кафява и запука под краката й.

Серафина се нахвърли срещу магьосника, но той не побягна, нито се сниши.

Вдигна ръка в една посока, после махна в другата. Изви се силен вятър, образуваха се тъмни, вихрени торнада, които струпаха пред нея пръчки, листа и всякакви отломки от земята. Ужасяващ гръмък звук заглуши всичко останало. Юрая се взираше право в нея, готов за атаката й.

— Ей, ти, Черната! Изненадана ли си? — изрева той. — Мислиш ли, че заговорът на едно малко коте може да ме убие?

Гласът му прогърмя толкова силно, че я разтърси до дъното на душата и ушите й пропищяха.

— Не можеш да ме убиеш!

Серафина знаеше, че Юрая няма да стои толкова безстрашно, ако не е убеден, че може да издържи атаката й, и беше глупаво да го напада директно. Но всичко това бе част от плана й. Тя забеляза, че Уейса се втурва с бясна скорост зад гърба на магьосника. И знаеше, че вече са го пипнали.

Скочи право към лицето му. В същия миг Уейса се хвърли върху гърба му. Двата дивокота се стовариха върху мъжа и забиха острите си нокти в него.

С яростен вик Юрая се протегна и сграбчи Уейса, издърпа го през рамо и го захвърли с невероятна сила толкова надалеч, че дивокотът се претърколи чак в другия край на поляната. Магьосникът винаги бе притежавал могъща сила, но никога чак такива!

Добре измисленият им план, в който Роуина мята отварите си и прави магиите, Брейдън напада със съюзниците им животни, а двата дивокота приклещват Юрая от две посоки едновременно, изведнъж се обърка ужасно. Стратегията им бе провалена. На Серафина не й оставаше нищо друго, освен да се бие!

Вкопчи се в гърдите и в краката на Юрая с четирите си лапи, отметна глава и светкавично заби дългите си извити зъби във врата му. Той изпищя от болка и я сграбчи, но Уейса се хвърли отново в битката, забивайки зъби и нокти в ръцете му. Гидиън се метна от земята и се впи в крака на Юрая, задърпа го злобно, ръмжеше и хапеше, без да спира, опитваше се да го повали.

Докато Юрая се мъчеше да издърпа Серафина от гърдите си, тя изви глава назад и после отново го захапа, този път се насочи право към гърлото му. Зъбите й се забиха в гръкляна и го лишиха от въздух. Майка й я бе научила, че големите котки убиват плячката си не само като я нападат с нокти или като прекършват врата й, а като блокират трахеята и я задушават, и точно това бе решена да направи и тя. Този път не можеше просто да го нарани, трябваше да го убие. Заради своята безопасност, заради безопасността на Брейдън и на „Билтмор“, заради всичко, за което се бе борила, беше длъжна да го унищожи. Стисна зъби с все сила. Нямаше да го пусне.