Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (45)

45

Когато стигнаха до езерото, започна да вали. Отначало приличаше на топъл летен дъждец с все още ярко блестящото на далечния източен хоризонт слънце, но когато облаците стигнаха над тях, небето стана тъмно и зловещо и дъждът се превърна в порой.

— Вече вали така почти всяка нощ — обясни Брейдън, докато крачеха нещастни под потопа.

Серафина се канеше да отговори, но внезапно се стресна така, че цялото й тяло се разтрепери. Очите й бяха заслепени от бяла светлина, когато ярка светкавица просветна над върха на хълма. Дъбът, под който доскоро бяха стояли, се пръсна на хиляди парчета! Горящи късчета дървесина се разлетяха във всички посоки покрай главата й, гърмът отекна в гърдите й, докато заглъхваше в далечината из смрачилото се небе. Конете на Брейдън се изправиха паникьосано на задните си крака и препуснаха в бяг из полята.

— Серафина! — извика Брейдън, сграбчи ръката й и посочи към тревистия склон на Хълма на Диана пред къщата. По склоновете около „Билтмор“ се стичаха тъмни реки от дъждовна вода. Яростни струи заливаха земята и големи кални потоци се спускаха към къщата и градините.

— Боже милостиви, гледай само! — простена Серафина. — Надявам се, че всички там долу са добре.

Докато тичаха към езерото, видяха, че малкият поток, който се вливаше в него, се е превърнал в бурна река. Езерото беше толкова пълно, че водата бе преляла от бреговете му и бе наводнила близките дървета.

Газейки във вода до глезените двамата се отправиха към каменния бент в края на езерото. Обикновено преливащата вода не бе особено много, но сега над преливната стена се изливаше мощен водопад, който се спускаше яростно към долината под него.

— Трябва да пресечем, преди да е станало късно — извика Серафина, сочейки към малкия дървен мост в началото на водопада.

Докато вървяха по моста, в лицата им се блъскаха дъждовни капки и пръски от водопада. Вятърът виеше като орда от духове. Дървените летви под краката им се поклащаха, бушуващото течение се блъскаше силно в стълбовете, крепящи моста, и те се олюляваха напред-назад. Серафина сграбчи парапета и се втренчи във водната стихия под себе си. Усети, че мостът изведнъж се разклаща, после се накланя силно и се чува звук на пукащо се дърво.

— Брейдън, скачай! — извика тя.

В мига, в който скочиха на земята от другата страна, целият мост се разцепи и се срина, а по водата се понесоха купчина потрошени дъски.

— Успяхме — простена Брейдън, докато Серафина се оглеждаше за Уейса и Роуина. Видя ги да тичат към тях.

— Тази буря е дело на баща ми! — извика Роуина сред шума на дъжда, докато и последните останки от моста бяха отнасяни от реката. — Ще става все по-лошо.

— Трябва да се скрием! — изкрещя Серафина.

И четиримата се затичаха през дъжда към къщата, докато огромна маса кал се стичаше по външния край на градините, изтръгваше растенията и поваляше на земята мраморните гръцки статуи.

Серафина погледна към сградата. Яростен воден поток течеше право към нея, подкопавайки основите на „Билтмор“.

— Чичо ми е там! — извика Брейдън.

Брулените от вятъра фигури на мистър Вандербилт и надзирателя Макнамий стояха в центъра на вилнеещата буря и крещяха заповеди на група от повече от петдесет души, които работеха трескаво, за да отклонят водата от къщата. Серафина наблюдаваше с ужас как един от мъжете бе отнесен от потока и размахваше отчаяно ръце, крещейки за помощ.

— Какво ще правим? — изкрещя Брейдън, уплашен и объркан. — Не можем да се бием с гръмотевична буря!

Щом се добраха до къщата, Серафина поведе приятелите си през страничната врата към кръглата стаичка в подножието на парадното стълбище. Тя и спътниците й бяха останали без дъх, измокрени до кости и изтощени от надбягването с бурята. Огледа се и видя по лицата им страх и несигурност, но и облекчение, че вече са под закрилата на къщата. Тя се чувстваше по същия начин. Последното нещо, което искаше, бе да се върне навън.

И тогава осъзна нещо.

Точно това иска Юрая, помисли си тя, да се скрият и да не смеят да се подадат извън къщата. Той предизвикваше хаос из имението, за да ги тласне назад, да ги притисне.

— Трябва да атакуваме — каза Серафина.

— Сега? — ахна изненадано Брейдън. — В разгара на бурята?

— Точно така. Това е нашата възможност. Той ще мисли, че ще се скрием. Последното нещо, което ще очаква, е да атакуваме в разгара на бурята.

— Серафина е права — кимна Уейса.

— Не мисля, че осъзнаваш колко е трудно да бъде убит — каза Роуина.

— Знаеш ли къде се крие? — попита я Серафина.

— Предполагам, че е на един от планинските върхове, които гледат към „Билтмор“, и насочва тази буря, но няма начин да се каже със сигурност къде е.

Серафина се приближи до вратата и погледна към вятъра и дъжда.

— Брейдън, гарваните ти могат ли да летят в тази буря?

— Обикновено се крият някъде в такова време — отвърна той, взирайки се в мрачното небе, — но са силни летци и ще се възползват от шанса да се включат в битката с враг, когото мразят толкова, колкото Юрая.

— Говори с тях и с другите си приятели — каза тя. — Искам да нападнем Юрая едновременно с всичките си съюзници.

— Сигурен съм, че ще се присъединят към нас — увери я Брейдън. — Те се борят срещу него от много по-отдавна, отколкото ние.

Изпълнена с надежда, Серафина погледна въпросително Роуина.

— Ще напълня торбата си с отвари и магии — каза магьосницата.

Серафина можеше да види страха и решимостта в очите й. Роуина най-добре от всички познаваше гнева на баща си. Бе страдала от нападенията му. Бе понесла жестоките му удари. Бе правила заклинания срещу него, които бяха запращани обратно към нея със страховита мощ. Но Серафина виждаше, че момичето е наясно, че е дошло време да се изправи срещу баща си.

— Разбирате, че трябва да го изненадаме, нали? — предупреди ги Роуина.

Уейса пристъпи напред.

— Аз ще го нападна пръв.

Серафина видя горчивината в очите на приятеля си. Знаеше, че няма да се откаже, докато единият от тях двамата, той или Юрая, не умре. На него се падаше честта да отмъсти за семейството си или да загине.

Серафина се вгледа в очите на тримата си спътници.

— Атаката сега, в разгара на бурята, ще бъде най-трудното нещо, което някога сме правили. Но в тези планини няма да има покой и сигурност за никого от нас, докато не го унищожим.

— Но как ще го направим? — попита Роуина.

— Ще планираме всичко, всяка подробност — отвърна Серафина. — Ще използваме гарваните, за да го намерим. После с Уейса ще поведем атаката и ще го нападнем от две различни посоки едновременно. В същото време Брейдън ще призове всичките ни приятели животни, а Роуина ще хвърли срещу него всички заклинания, които знае. Трябва да го ударим толкова бързо и толкова мощно, че да не може никога вече да се възстанови.

Огледа отново тримата си другари. Те бяха готови да се бият. Тя посочи с ръка към небето.

— Забравете за това време, за дъжда, за вятъра. Те не могат да ни спрат. Ще нападнем точно сега, заедно със стихията. Ние сме бурята.