Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (34)

34

— Брейдън, наистина съм аз — каза Серафина, като се постара гласът й да е възможно най-сериозен и уверен, и Роуина повтори думите по същия начин.

— Но къде си? — попита той.

— Тялото е в гроба, където ме погреба, но духът ми е тук. Бях с теб през последните няколко нощи.

— Понякога ми се струваше, че те усещам — призна колебливо Брейдън.

— Ти седеше на пейката на терасата пред библиотеката.

— Точно така — кимна той. — Тогава започна.

— Но трябва да ти кажа, че времето ми е кратко, остава ми най-много една нощ или две, така че трябва да побързаме.

— Една нощ или две преди какво?

Серафина не искаше да отговаря или дори да мисли за това, така че смени темата.

— Юрая е жив и иска да те убие. Това е истина, но Роуина твърди, че ще ни помогне.

— Как?

— Нужен ни е плащът.

— Но, Серафина… — простена жално Брейдън. — Той е ужасно нещо. Твърде опасен е! Не можем…

— Знам — каза Серафина, като си спомни не само зловещите сили на плаща, а и страховитите късове мрак, които излетяха навън в света от гънките на разкъсаната тъкан.

— Какво ще прави Роуина с него? — попита Брейдън.

Серафина се обърна към Роуина.

— Ти си на ход, магьоснице. Преди да ти дадем плаща, кажи ни какво ще правиш с него.

— Няма думи, с които да опиша какво смятам да направя, а ако се опитам да го обясня, само ще ви изплаша — отвърна тя.

— Ще ни изплашиш, ли? — попитаха едновременно Брейдън и Серафина.

— Кого от нас? — допълни Серафина.

— И двамата — каза Роуина. — Не мога да го обясня. Ще ви покажа. Давам ви дума, че няма да навредя на никого от вас. — Погледна към Брейдън. — Стига да поискаш, може да не изпускаш плаща от очи. И ще ви покажа какво ще направя, стига да поискате да го видите. Но ви предупреждавам — няма да искате да гледате.

— Говориш със загадки — каза Брейдън, като се втренчи в нея объркано и с нарастващо подозрение.

— Не, говоря възможно най-ясно, но единственият начин да разбереш, е да го видиш с очите си.

Серафина погледна Роуина и се опита да обмисли положението. Какво бе замислила магьосницата? Ако искаше да нападне Брейдън, отдавна можеше да го стори. Искаше й се да има някакъв друг път, по който да поеме, но в момента не откриваше такъв.

— Трябва да й се доверим, Брейдън — каза тя и Роуина повтори думите с нейния глас.

— Значи… ако се съгласим — попита той, — кога ще го направим?

— Не можем да го направим тук, не точно сега — отвърна Серафина и Роуина го повтори. — Твърде дълго сме в тази стая. Леля ти и чичо ти ще се чудят къде си и ще започнат да те търсят. Трябва да се върнете на бала поне за известно време.

Брейдън кимна, знаеше, че е права.

— Но кога ще бъдем отново заедно? — попита той, очевидно притеснен от идеята да се раздели с нея.

— Ще се срещнем тази вечер, много скоро — каза Серафина. — Върна ли плаща на мястото, където беше?

— Не. Преместих го на друго място.

— Добре. За по-сигурно не казвай на Роуина нито на мен къде е. След бала тази вечер, когато часовникът удари един и половина, отиди и го вземи и го донеси на мястото, където тримата приятели стояха до каменния ловец. Знаеш ли за кое място говоря?

— Знам — кимна Брейдън. — Сигурна ли си за това, Серафина?

— Не, не съм, но, изглежда, е единственият ни вариант. Бъди внимателен.

— Ти също.

След тези думи Брейдън се плъзна през скритата врата, която водеше към пушалнята и след това през следващата към билярдната зала. Серафина го проследи, колкото да види как излиза в главния коридор, за да се присъедини към леля си и чичо си на бала.

Когато се върна при Роуина в оръжейната, тя каза:

— Е, успяхме. Убедихме го.

— Така изглежда — съгласи се със задоволство магьосницата.

— Сега трябва да убедим още един човек и той няма да е толкова лесен.

— О, не, нямаме нужда от него!

— Той спаси живота ти!

— Но е котка!

Роуина се отдръпна назад, преструвайки се на ядосана, но гласът й издаваше несигурността й от срещата с този, към когото имаше невъзможен за изплащане дълг.

— Той ще участва, или всичко се отменя — заяви яростно Серафина.

— Превръщаш се в ужасно инатлива котка — изсъска Роуина.

— По-добре инатлива, отколкото мъртва.

— Ти вече си мъртва.

— Мислех, че се съгласихме, че все още не съм напълно мъртва.

— Определението ми не е коментар за сегашното ти състояние, а за бъдещите ти перспективи.

— О, я стига! — ядоса се Серафина. — Хайде да го намерим.