Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (30)

30

Серафина последва Роуина през гората. Знаеше, че Брейдън е в смъртна опасност. Но в ранните сутрешни часове из планинските долини се носеше гъст мъглив облак, който бавно се плъзгаше по хребетите, бял и странен, просмукваше се сред дърветата и прикриваше пътя на Роуина. Серафина не бе сигурна дали мъглата е естествена, или е някоя от прикриващите отвари на магьосницата, но каквото и да бе, в един момент Роуина изчезна.

Докато търсеше следите й, Серафина усети прохладата на мъглата по кожата си и знаеше, че ако остане неподвижна още малко, ще се разтвори в нейната пара независимо дали го иска, или не. Прах при прахта, а сега и мъгла при мъгла.

Беше се научила да въздейства на някои от стихиите, макар и съвсем незабележимо, беше се сляла с водата в потока, но колкото повече взаимодействаше с природните елементи, толкова повече усещаше, че се изгубва в тях.

Сърцето й се късаше при мисълта, че ще напусне хората, които обича, но знаеше, че вероятно не може да направи нищо срещу смъртта. Както бе казала Роуина, вече си отиваше. Имаше чувството, че й остава една нощ, може би две, преди да изчезне завинаги.

Всеки умира, каза си тя и се опита да запази смелост, трябва да защитя хората, които обичам.

Но как? Това беше въпросът сега.

Беше видяла могъщата зла сила, която нападна Роуина, като предизвикваше бури, изстрелваше огнени топки и подпалваше всичко по пътя си. И тази сила искаше черния плащ. Брейдън и Уейса играеха опасна игра, като го бяха скрили, но може би само това ги бе запазило живи досега.

През целия следобед се опитваше да открие Роуина, търси следи или какъвто и да е знак от нея, но магьосницата беше изчезнала.

Накрая Серафина пое обратно към „Билтмор“, ужасена от това, което предстои. Беше нощта на летния бал.

Излезе от гората близо до статуята на Диана, богинята на лова, разположена на върха на хълма, от който се откриваше най-впечатляващата гледка към имението „Билтмор“.

Оттам по стръмния хълм се спускаше дълъг участък зелена трева, чак до еспланадата — равната затревена площ, с алеи от двете страни, които водеха към входа на къщата. Със своите красиви каменни стени, изящни статуи и странни гаргойли, стръмни върхове и наклонени покриви имението „Билтмор“ величествено се извисяваше на фона на многопластовите планински очертания в далечината. Някога бе стояла тук, точно на това място, в красива червено-черна рокля с Брейдън и Гидиън от двете й страни, и тримата заедно се взираха в къщата. Но не и тази вечер.

Тази вечер бе сама под лунната светлина и все още бе облечена в разкъсаната мръсна и кървава рокля, с която Брейдън я бе погребал.

Блещукащи факли осветяваха главния път, който водеше до официалния вход на къщата, и всички прозорци в голямата сграда сияеха ярко. Наклонените спираловидни прозорци на парадното стълбище пламтяха с ослепителен блясък. Но цветните стъкла на купола на зимната градина — мястото на бала — светеха най-ярко от всички. Беше й трудно да си го представи, но, изглежда, точно там Роуина щеше да се опита да изплете мрежа, в която да хване Брейдън.

Серафина наблюдаваше как през портите на имението се точи дълга поредица от карети. Главният път към „Билтмор“ бе кален и частично наводнен, но мостовете се държаха и конските екипажи бяха успели да преминат. Движеха се бавно в дълга редица, карета след карета, до предния вход на къщата, където двама високи лакеи, облечени еднакво в официални черно-бели униформи, приветстваха пристигащите гости.

Безшумна и напрегната, Серафина тръгна надолу по хълма към екипажите.

— О, това направо спира дъха! — каза една представителна дама на своя съпруг, като отвори прозореца на каретата, за да види къщата по-ясно.

— Виж, мамо, като в приказка е! — възкликна младо момиче в следващата.

— Напоследък е по-скоро като в приказка на ужасите — измърмори тихо Серафина.

Повечето от екипажите бяха теглени от два коня, а най-богатите господа и дами бяха с карети с четири коня. И сред тях Серафина забеляза нещо, което никога досега не бе виждала.

Една от каретите изобщо нямаше коне. Приличаше на карета, имаше четири колела отстрани, лакирани дървени страни и четирима пътници, които седяха на дебели кожени седалки вътре, но сякаш се движеше със собствена магическа сила. Очите на Серафина пробягаха наоколо в търсене на магьосницата, защото реши, че това е някакво нейно заклинание, но Роуина не се виждаше никъде.

Каретата без коне издаваше странен шум, а мъжът на предната седалка носеше смешна шапка и очила. На Серафина й бяха нужни няколко секунди, за да разбере, че това не е поредната тъмна магия на врага й, а някаква нова машина.

През целия й живот татко й казваше, че времената се менят, че в цялата страна мъже и жени измислят неща, които ще променят света. Тя все не разбираше за какво точно говори. Но може би тази странна карета без коне бе началото. Прииска й се татко й да е там, да я види и да й обясни какво е това.

Все още търсейки Роуина, Серафина се промъкна между екипажите, сред тъпчещите с копита жребци и множеството от кочияши с цилиндри и блестящите дами.

Изкачи се нагоре по стъпалата и се скри зад пазителите, статуите на мраморните лъвове, които в представите й винаги защитаваха „Билтмор“ от зли духове. Но тази вечер тя беше духът; тя беше странният нощен призрак, който се промъкваше в къщата.

Когато някоя карета се изкачеше по хълма до имението, лакеят скачаше и отваряше вратата. Пръв слизаше джентълменът, после подаваше ръка, за да помогне на дамата, която се измъкваше отвътре с пищната си рокля, внимателно стъпвайки по малките стъпала на каретата с лъскавите си обувки. Щом стигнеше в безопасност на земята, тя хващаше джентълмена под ръка и двамата минаваха през великолепните сводести входни врати към вестибюла и продължаваха по покритото с червен килим стълбище навътре към къщата.

Светлината, топлината и шумът от бала се лееха от широката врата на имението, вече присъстваха стотици гости, а тепърва щяха да пристигат още. Серафина се вмъкна в къщата с чувството, че я поглъща някакво пламтящо и бляскаво гигантско създание.

Единствената мисъл в съзнанието й бе дали ще успее да открие магьосницата навреме и да й попречи да нарани Брейдън.