Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (14)

14

Следвайки светлината от фенера на Брейдън пред нея, Серафина започна да се промъква през тунела. Той представляваше тесен тухлен проход със сводест таван. На пода течеше вода, около два-три сантиметра. Отначало тунелът бе достатъчно висок, за да ходи почти нормално, но колкото по-навътре отиваше, толкова по-нисък и по-тесен ставаше улеят.

Серафина изобщо не харесваше това място, но най-омразна й бе водата, която капеше от тавана във врата й и изпращаше неприятни тръпки по целия й гръб.

Мразеше и тъмните струйки, които се стичаха по черните хлъзгави, покрити с водорасли стени като пипала на паяк. Тежката противна миризма на гнило изпълваше въздуха. Двамата с Брейдън вървяха буквално под водата на езерото.

Докато отиваха все по-надълбоко, Серафина чувстваше студа на влажния въздух, лепкавостта на стените и надигащото се ниво на водата в краката си. Не бе сигурна дали усещанията й са истински, или са просто сянка на усещания, но бяха остри и ярки, сякаш самата тя е част от водата, част от камъка, част от парченцата и частиците, от които е съставен светът.

Водата в тунела скоро стигна до глезените й. Брейдън бе отворил входа на шлюза, така че потокът се вливаше в тунела. Серафина нямаше представа защо е влязъл тук, но бе още по-неясно защо бе решил да го направи точно сега, тази нощ, по средата на дъждовна буря, когато водата нахлуваше вътре. Какво би могло да е толкова важно, за да рискува живота си?

Чук!

Стресната от звука, Серафина се пльосна на пода и нагълта малко вода.

Чук!

Беше удар на метал по тухла. После чу звук от къртене.

Изправи се и се спусна през надигащата се вода към Брейдън. Той бе оставил фенера на малка издатина, за да има светлина, докато работи.

Копаеше дупка в пода на тунела.

С помощта на лопатата откърти една от тухлите. Извади я от водата, остави я встрани, после взе отново лопатата и започна да кърти следващата. Вече работеше в около петнайсет сантиметра вода, но продължаваше да вади тухлите една по една.

Движенията му бяха затруднени от металната шина на крака му, но той работеше с непреклонна решителност. Скоро махна поне десетина тухли. После бръкна в калната вода дълбоко в дупката и извади оттам метална кутия.

— Ти си скрил нещо тук — каза Серафина.

Водата навлизаше все по-стремително и Брейдън изведнъж явно осъзна в каква опасност се намира. Сега, след като бе намерил това, за което бе дошъл, тя очакваше, че той ще се втурне към входа на тунела.

Но Брейдън не го направи. Остави лопатата и фенера, стисна кутията в ръце и продължи напред в мрака, надолу към още по-тясната част на тунела.

— Къде отиваш, смахнато момче? — изкрещя тя, надвиквайки звука на нахлуващата вода. — Трябва да се връщаме!

Но той, естествено, не й обърна внимание. Продължиха надолу по улея, таванът ставаше все по-нисък и те вече не можеха да вървят изправени. Трябваше да се привеждат, после направо да се свият на две. Накрая запълзяха на колене и ръце, пантите на шината на Брейдън пукаха и се огъваха заради превиването на крака му. Нивото на водата, навлизаща в тунела, продължаваше да се покачва. Блъскаше Серафина все по-силно, сега вече бе на сантиметри от брадичката й, почти до тавана, плискаше и се люшкаше силно около шията и раменете й. Беше й все по-трудно да диша.

Докато пълзеше, започна да й се струва, че водата не просто се надига около нея, но я повлича, разкъсва я, отлепя кожата от тялото й, оголва костите й. Скоро щеше да се превърне в множество малки капчици, разпилени в потока. Просто се дръж, помисли си тя, скърцайки със зъби. Не съм готова да си отида!

Брейдън пълзеше все по-бързо и по-бързо в мрака, пробиваше си път през водата, повдигаше уста към тавана, за да си поеме въздух, но все още влачеше металната кутия със себе си.

Внезапно по тунела се понесе яростна вълна с купчина клони, която се стовари върху тях и препълни пространството догоре с вода. Серафина затвори уста и задържа дъха си, макар да не бе сигурна, че има смисъл от това. Отказваше да умре! Захвана се за хлъзгавите тухлени стени, за да не бъде отнесена. Трябваше да се задържи! Но усилията й бяха напразни. Мощното течение се стовари върху й, откъсна пръстите й от стената и я повлече, преобръщайки я като изсъхнала клечка из улея заедно със стремително нахлуващата вода.