Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (51)

51

Серафина и Брейдън вървяха към оранжерията — парникът с високи, арковидни прозорци, с наклонени стъклени покриви, блестящи под лъчите на утринното слънце. Много от стъклата бяха счупени от снощната буря, но тухлената структура все още стоеше.

Докато навлизаха сред силната горещина и обилната пара на постройката, слънцето проникваше между палмите, папратите и бромелиите, които се извисяваха над главите им и им правеха сянка като екзотичен балдахин.

Серафина и Брейдън бързо се промъкнаха през тропическите растения в основната част, за да отидат при Роуина и Уейса в частта с орхидеите, мястото им за тайната среща бе сред уханието на стотиците деликатни цветя.

Всички знаеха, че са се събрали, за да измислят каква да е следващата стъпка срещу Юрая, но Роуина повтори въпроса, който многократно бяха обсъждали:

— Как ще убием враг, който не може да бъде убит?

— Според мен номерът е да не го правим — каза Серафина.

Погледнаха я объркано.

— Не можем да се крием вечно. Той все някога ще дойде за нас — предупреди я Уейса.

— Не мисля, че тя има предвид това — каза Роуина, загледана замислено в нея.

— Не можем да преследваме Юрая и да се бием със зъби и нокти — обясни Серафина. — Не можем да го победим в битка. И дори да го направим, той няма да остане мъртъв дълго време.

— Но нямаме друг избор — каза Уейса.

— Мисля, че може и да има друг начин — започна бавно Серафина. Погледна Брейдън. — На полянката на ангела в нощта, в която освободих духа си, ти дадох нещо, което да пазиш на сигурно място…

— Сребърната катарама — отвърна той.

— Още ли е в теб?

— Помолих един саламандър да я скрие в блатото на място, където никой не може да я намери.

— О, божичко — поклати глава Роуина. — Баща ми ще я търси.

Но Серафина се усмихна. Беше перфектно. Американският саламандър бе гигантски, шейсетсантиметров грозен кафяв гущер. Планинските хора го наричаха още „пъхтяща твар“, „лигава видра“ или „кален дявол“. Ако имаше създание, което би могло да скрие сребърната катарама, това бе саламандърът.

— Какво си намислила, Серафина? — попита Уейса.

Тя се обърна към магьосницата.

— Зависи от Роуина.

— Казвай — подкани я магьосницата.

— Ако Брейдън извади катарамата, можеш ли да я използваш?

— За какво да я използва? — попита разтревожено Брейдън.

Но Серафина не му обърна внимание.

— Можеш ли да го направиш, Роуина?

Роуина я погледна невярващо.

— Ах, ти малка мишеловке… — прошепна тя заговорнически.

— Какво? — попита Брейдън. — Какво става?

— Искаш да го възстановиш — каза Роуина.

— Какво да възстанови? — попита Брейдън с напрегнат глас.

— Черния плащ — отвърна Серафина.

— Знаех си! — ахна Брейдън. — Не, Серафина, не! Тъкмо се отървахме от това адски нещо! Не го искаме отново!

Серафина очакваше реакцията му, но гледаше само Роуина.

— Можеш ли да го направиш? Можеш ли да използваш катарамата, за да възстановиш пълната мощ на плаща?

Роуина се взираше пред себе си, сякаш обмисляше думите й, но не отговори.

— Серафина, какво правиш? — сграбчи ръката й Уейса. — Не искаме да го правим.

Тя го погледна.

— Уейса, помисли. Цикълът на болка и прераждане, на поражение и възраждане трябва да се отнася и за плаща… Веднъж вече го унищожих и той бе възстановен. Това означава, че може да се възстанови отново.

— Сребърната катарама е сърцето на тъмнината на плаща — обясни Роуина. — Платът е просто кожата му.

— Но можеш ли да го направиш? — попита Серафина отново, този път по-настоятелно.

Роуина я погледна.

— Ще се нуждаем от вълна от черни кози, стара кожа на черен смок мишкар, гъст лепкав сок от месоядни растения, стара кожа на горски гърмящи змии и копринена паяжина от паяци Черна вдовица.

Серафина преглътна. Списъкът бе почти невъзможен.

— Може би ще успеем да намерим козята вълна и змиите…

— Но със сигурност ни е нужна атлазената тъкан, изработена от Черните вдовици — каза Роуина.

— Не мога да повярвам, че двете го обсъждате! — извика Брейдън. — Прекалено опасно е да възстановим черния плащ! А ако попадне в неподходящи ръце?

— Ръцете на Юрая — уточни Уейса. — Съгласен съм с Брейдън. Твърде опасно е.

— Освен това е невъзможно — заяви решително Роуина. — Успях да използвам нишка копринена паяжина, за да закърпя скъсаните места в плаща, но само баща ми знае заклинанията, които карат паяците да изтъкат цяла нова тъкан.

Серафина се изненада.

— Казваш, че паяците не само осигуряват коприната за нишките, а и тъкат целия плат?

Роуина кимна.

— Паяците изтъкават плата, сплитайки нишка върху нишка като много здрава паяжина. Знам заклинанията за принуда и другите магии, които са ни нужни, но само баща ми знае заклинанията, с които може да ги накара да изтъкат плата.

— Това ни спира още преди да сме започнали — каза Уейса. — Нямаме друг избор, освен да свикаме съюзниците си, да проследим Юрая и да го ударим с цялата си мощ.

— Вече пробвахме да забием този пирон с чук и се оказа, че не влиза — изгледа сериозно приятелите си Серафина. Отново се обърна към Роуина: — Трябва да има някакъв начин.

Магьосницата поклати глава.

— Няма начин да накарам паяците да направят тъканта, от която се нуждаем.

Брейдън оглеждаше приятелите си очевидно потресен, че все още обмислят този ход.

— Това е ужасна идея — каза той.

Серафина знаеше, че той е преживял достатъчно с черния плащ, и разбираше защо не иска да го върне обратно в света. Но докато говореха, забеляза как изражението му се променя и как се извръща встрани.

— Брейдън…

— Грешно ли е да се използва зло оръжие за борба срещу злото? — попита той, без да се обръща към приятелите си.

Серафина го наблюдаваше мълчаливо, без да знае накъде го водят размишленията му.

— Това ли ни остава? — попита с поглед в земята. Тя си помисли, че говори за ситуацията, в която се намират, но след това започна да разбира.

Това беше неговият талант. Това беше неговата любов. Чрез връзката на приятелството той можеше да общува с животни, да говори с тях. Но колко далеч можеше да отиде? И дори да можеше, беше ли редно да го прави? Дали е правилно да се създаде ужасно оръжие, ако то ще се използва за борба със злото? Или самото оръжие е прекалено ужасно, за да види бял свят?

Накрая, след много време, Брейдън бавно се обърна и огледа останалите.

— Тези паяци, за които говорите… Всъщност някой опитвал ли се е да ги помоли да изтъкат копринения плат, който е нужен?

Роуина се втренчи в Брейдън и после отново погледна Серафина.

— Ако Брейдън убеди паяците доброволно да изтъкат плата и желанието им се влее в процеса на съзиданието му, в самата му същност, това ще създаде много по-силно и здраво сплитане от заклинанието за принуда. Това означава, че черният плащ ще бъде много по-могъщ, отколкото досега.

— По-могъщ? — ахна ужасено Брейдън. — И преди това беше достатъчно лошо!

— Ще се нуждаем от тази власт… — отрони тихо Серафина.

— И после? — попита Уейса. — Дори да успеем да възстановим черния плащ, това как решава проблема ни? Какво ще правим с него?