Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (38)

38

Серафина, Брейдън и Уейса наблюдаваха как работи Роуина. Магьосницата седна в колибата си и взе черния плащ в скута си. Тъмните му поли се разстлаха и изсъскаха, когато тя стисна плата с ръце, сякаш не държеше дреха, а масивна жива змия.

Тя извади дълга тънка костна игла и започна да шие, бавно съединявайки скъсаните части на плаща.

— Външната страна на плаща е от козя вълна, смесена с кожа на гърмяща змия — обясни Роуина, — затова използвам нишка от същата вълна, за да зашия дупките. Но подплатата, където е основната му сила, е от черен атлаз, изработен от коприната на Черни вдовици.

Лицето на Брейдън се сбръчка от отвращение.

— Паяци? Черният плащ е изработен от коприна от паяци? Как може да се направи коприна от паяжина?

— Много е трудно — призна Роуина, докато работеше, — но е възможно, стига да знаеш заклинанието.

— Заклинание за принуда… — промърмори Брейдън.

— Да, очевидно се изисква принуда — отвърна нервно Роуина, подразнена от обвинението. — Паяците Черна вдовица не са особено склонни да сътрудничат на когото и да е, повярвай ми, а отровата им е изключително неприятна. Но паяжината им е много по-силна от паяжината на много други паяци. Паяците могат да изтъкат шест различни вида паяжини: силна копринена паяжина за висене, лепкава — за хващане на плячка, плоска — за летене по вятъра, останалите също си имат определена цел. За нишката, от която се нуждаем, всичките шест вида паяжини се заплитат заедно. Използвам заклинание за принуда, за да накарам паяците да вършат това, което ми трябва, и завихрящо заклинание, за да сплета нишката.

— Но паяжината не е ли бяла или прозрачна? — попита Брейдън, ужасен от всичко това, но озадачен от злокобните подробности на процеса. Явно бе запленен от мисълта, че паяци и други животни са част от създаването на плаща.

— При процеса на сплитане нишката става черна — обясни Роуина.

Времето летеше, час след час… Магьосницата зашиваше внимателно гърчещия се плащ, а Брейдън ставаше все по неспокоен. От време на време излизаше и крачеше напред-назад пред колибата, влачейки болния си крак. Уейса просто гледаше и чакаше с извадени нокти и потрепваща нетърпеливо опашка, сякаш е готов всеки момент да влезе в битка.

Серафина внимателно наблюдаваше Роуина, решена да не позволи на магьосницата да я измами. Трябваше да остане бдителна, но истината бе, че не знаеше как или в кой момент Роуина може да я предаде.

А тя просто мълчаливо продължаваше да работи. Тялото й започна да се люлее напред-назад, сякаш изпадаше в някакъв транс, докато плащът се въртеше и гърчеше в ръцете й. Но въпреки че се полюшваше, тя продължаваше да мърмори и да просъсква, да хвърля заклинание след заклинание, докато поправяше разкъсания плат, люлееше се и шиеше — истинска вещица, която сплита тъмно и зло проклятие, докато хлъзгавият черен плащ се стеле в ръцете й, набирайки сила.

Серафина усети, че дробовете й се стягат и й става все по-трудно да диша. Докато се взираше в магьосницата, в нея се надигна мрачен страх. Извърна хипнотизираните си очи от Роуина и погледна към разбитата врата на колибата, където стояха Брейдън и Уейса, но те не бяха там. Бяха изчезнали.

Премигна бързо и потърка очи, после отново погледна. Приятелите й все още ги нямаше.

Втренчи се в гората и осъзна, че дърветата избледняват пред очите й, сякаш мрак, по-тъмен и от най-тъмната нощ, ги покрива със злокобна черна мъгла. Не само приятелите й бяха изчезнали, а и цялата гора.

Погледна към земята, на която стоеше. И тя бе изчезнала. Под краката й нямаше нищо, освен тъмнина.

Не можеше да я почувства.

Не можеше да я види.

Всичко изчезваше!

Вдиша дълбоко. Вече не надушваше растенията в блатата. Вече не чуваше насекомите.

Обърна се паникьосано към Роуина. Тя бе единственото, което виждаше: магьосницата, привела глава под качулката, с полускрито от сенките лице, и черният плащ, който блещукаше и се гърчеше в скута й, докато тя зашиваше последния прорез.

Светът на Серафина потъна в мрака.