Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (36)

36

Няколко часа по-късно Серафина седеше сред мрака на стъпалата на предното стълбище на „Билтмор“ и чакаше. Летният бал беше приключил. Семейство Вандербилт и отседналите в къщата гости се бяха прибрали по стаите си и вече бяха в леглата. Другите си бяха тръгнали с каретите. Прислужниците бяха разчистили масите, музикантите бяха събрали калъфите си и се бяха прибрали по домовете си. Къщата бе тъмна и тиха. Всичко изглеждаше толкова различно в сравнение с няколко часа по-рано.

Но Серафина се наслаждаваше на новото чувство, което изпълваше сърцето й. Най-накрая успя да разговаря с Брейдън и Уейса и видя усмивките по лицата им, когато разбраха, че все още е тук. Бе напълно наясно, че я очакват още много предизвикателства и някои от тях може да са непреодолими, поне за нея, но важното бе, че са заедно и заедно ще се изправят срещу врага. Важното бе, че са на една и съща страна в битката, каквото и да ги чакаше някъде там, напред, и докато беше така, тя щеше да продължи, накъдето и да я поведе пътят.

Брейдън излезе от къщата, промъкна се безшумно през вратата, метнал през рамо стара кожена раница. По размерите и формата й Серафина реши, че е възможно плащът да е вътре. Брейдън стоеше сам в тъмнината на предната тераса, загледан пред себе си, сякаш се колебаеше дали да продължи.

Серафина бе щастлива, че той дойде, както се бяха разбрали, но стомахът й се бунтуваше от притеснение. Планът да го помоли да повярва на Роуина и да й даде черния плащ бе опасен и рискован. Можеше да се обърка по хиляди начини. Но Серафина знаеше, че не разполагат с много време. „Вземи плаща тази вечер, или ще убия момчето със собствените си ръце!“ Това бе изревал Юрая на Роуина, когато я нападна в блатото. Тя бе отвърнала, че ако го направи, никога няма да намери скрития плащ.

Но заплахата на Роуина не беше особено убедителна. Баща й ставаше все по-нетърпелив. Серафина не изпитваше никакво съмнение, че по един или друг начин Юрая идва за Брейдън.

Искаше й се да разговаря с Брейдън тук и сега, но без Роуина не можеше. Можеше единствено да го последва.

Брейдън въздъхна отчаяно, докато се взираше в ширналата се еспланада и нагоре към Хълма на Диана в далечината, където го бе помолила да се срещнат. Серафина знаеше какво си мисли. Преди да пострада, се изкачваше с лекота по този хълм. Беше му забавно да го прави. Но с болния крак пътят до върха щеше да е дълъг. Серафина съжали, че не е избрала по-лесно място за срещата.

Ръцете на Брейдън трепереха, докато се мъчеше да оправи и намести металната шина на крака си. Една от скобите отстрани като че ли се бе счупила, което затрудняваше още повече придвижването.

Пое си дълбоко дъх и тръгна. Мина по еспланадата и започна да се изкачва по Хълма на Диана. Дишаше тежко и темпото му се забавяше с всяка крачка, кашляше и с мъка се тътреше болния крак зад себе си.

После от мрака на гората се появи тъмната фигура на дивокот.

— Уейса! — изненада се Брейдън. — Какво правиш тук?

И тогава осъзна.

— О, Серафина те е помолила да дойдеш…

Серафина се усмихна, бе доволна, че е разбрал плана й толкова бързо.

Уейса застана до Брейдън и се отпусна в приятелски жест на покана.

— Благодаря — въздъхна момчето и се качи на гърба му.

Уейса направи огромен скок напред и се затича. Брейдън се придържаше към гърба на дивокота, докато той летеше стремително право нагоре по склона и мощните му крака приличаха на размазано петно от невероятната скорост.

Ето това наричам придвижване, помисли си Серафина, ревнувайки леко приятелите си. После ги последва.

От гората повя лек ветрец и тя усети лекота в краката си. Част от нея се изкушаваше от мисълта да се превърне във вятър така, както се бе превърнала във вода в нощта, в която Брейдън наметна плаща, но се страхуваше, че от това ще избледнее по-бързо.

Липсваше й да тича като пантера и да се състезава с Уейса през гората. Но бе щастлива, че отново е с приятелите си, пък било само като дух.

Брейдън яздеше на гърба на Уейса, стиснал раницата с черния плащ, а Серафина тичаше зад тях. Тримата се приближиха към тайното убежище на Роуина дълбоко в горското блато.