Робърт Бийти
Серафина и изгубеното сърце (3)

3

Ронливата пръст се изсипваше около главата и раменете й, падаше върху нея по-бързо, отколкото можеше да я избута. Усещаше натиска й навсякъде около себе си, затрупваше я, пленяваше краката й, но тя продължаваше да се бори, да рита, да се гърчи и слепешком да си пробива път през мрака, отчаяно опитвайки се да си поеме дъх през плата, който покриваше лицето й. Тъканта проникваше все по-навътре в устата й под натиска на пръстта, задушаваше я, давеше я, спираше и последния приток на въздух в пулсиращите й от болка дробове.

После чу бърз драскащ звук, като че ли някакво животно копаеше яростно над нея. Надяваше се, че Гидиън, кучето на Брейдън, се опитва да я спаси, но ужасяващото ниско ръмжане й подсказа, че това не е нейният приятел. Каквото и да бе създанието, ноктите на звяра ровеха в земята, раздираха я със страховита мощ. Дали някоя мечка не си търсеше вечеря? Нямаше значение. Трябваше да продължи да се катери. Трябваше да диша!

Остри нокти се срещнаха с протегнатите й ръце. Серафина изписка от болка, но сграбчи здраво лапата на звяра. Хванах те! Бореше се за живота си. Силната лапа издърпа тялото й през пръстта.

Ръмжащият звяр започна да тръска лапата си, за да се освободи от нея, виеше и дърпаше, но Серафина го стискаше безмилостно.

Когато главата й най-после се подаде на повърхността, тя си пое алчно дъх и изпълни дробовете си с нов живот. Въздух! Имаше въздух!

Отпусна хватката си върху лапата на животното и то се дръпна назад, но тя запълзя нагоре, през пръстта, докато раменете и ръцете й не се освободиха.

Сърцето й се изпълни с надежда. Успя! Избяга! Но докато се протягаше и сваляше роклята от главата си, чу зловещо ръмжене и лапите се стовариха върху нея, ноктите задращиха главата й, а тя продължаваше с опитите да се измъкне. Заби диво пръсти в земята, изпълзя от гроба и застана на колене и ръце, готова да се отбранява!

Намираше се на осветено от луната гробище, плътно обрасло с дървета и пълзящи растения. Голям каменен ангел с лице на жена и разперени над главата криле се издигаше на пиедестал в средата на малка полянка. Серафина нямаше представа как се е озовала тук, но познаваше мястото. Това бе полянката с ангела, леговището на майка й. Но преди да осмисли случващото се наоколо, чу нещо зад гърба си и се обърна светкавично.

Към нея пристъпваше черна пантера, приведена ниско в готовност за скок. Ушите й бяха прибрани назад, муцуната потръпна яростно, когато животното отвори уста и изсъска, оголвайки дългите си зъби, готово да захапе.