Джон льо Каре
Шпионско наследство (10)

10

Снемам втренчения си поглед от стената на библиотеката. Заелият мястото на Пепси Нелсън се притеснява от моята разсеяност. Послушно се захващам да дочета докладната, която при цялата ми мъка и угризения на съвестта бях съставил по заповед на Смайли, не пропускайки нито една подробност, дори и най-дребната, в изпълнение на задачата да опазя онази тайна, която щеше да остане завинаги достояние само на най-ограничен брой хора.

ВТОРОСТЕПЕНЕН ИЗТОЧНИК ТЮЛИП

РАЗПИТ И САМОУБИЙСТВО

Провеждащи разпита: Ингеборг Луг („Тайни“) и Жанет Авон („Тайни“). Периодически присъстващ: д-р (мед.) Ашли Медоус — нещатен „Тайни“.

Съставена по план от П.Г. и одобрена от н-к „Тайни“ Мерилибоун за докладване пред Надзорната комисия към Министерството на финансите.

До предс. Междуведомствената комисия за ръководство — предварителен екземпляр за предложения.

Авон и Луг — средноевропейки на средна възраст с многогодишен оперативен стаж, са най-опитните разпитващи в отдел „Тайни операции“.

1. Приемане и прехвърляне на ТЮЛИП в Лагер 4.

След кацането й със самолет на Кралските ВВС в Нортхолт Тюлип не премина никакви гранични формалности, следователно появата й в Обединеното кралство не е официално регистрирана никъде. Представяйки й се като „специален пратеник на една Служба, която истински се гордее с вас“, д-р Медоус я посрещна с кратко приветствено слово, произнесено във ВИП-залата към транзитния сектор и й поднесе букет английски рози, с което, изглежда, я трогна силно и тя държа лицето си безмълвно притиснато към тях през цялото пътуване.

Превозена бе директно в закрит микробус до Лагер 4. Авон (работен псевдоним АНА), която е дипломирана мед. сестра и умее да приласкае събеседника, седна отзад при Тюлип, за да я успокоява и заговори. Луг (работен псевдоним ЛУИЗА) и д-р Медоус (работен псевдоним ФРАНК), се настаниха отпред до водача, за да оставят Авон и Тюлип насаме в задната част на микробуса и по този начин да улеснят изграждането на първоначално доверие помежду им. Ние и тримата владеем немски до съвършенство.

По време на пътуването Тюлип ту задрямваше, ту сочеше развълнувано някоя гледка от пейзажа, която щяла да се хареса на сина й Густав при пристигането му в Обединеното кралство — което според нея било неминуемо. Ентусиазирано показваше и по кои алеи и места щели с удоволствие да карат колелата си с Густав. На два пъти попита и къде е Адриан, но след като я уведомихме, че не познаваме никакъв Адриан, тя започна вместо това да пита за Жан-Франсоа. Тогава д-р Медоус я уведоми, че куриерът Жан-Франсоа бил извикан по спешност, но щял несъмнено да се появи по някое време.

Жилищната част в крилото за гости на Лагер 4 включва спалня, всекидневна, кухня бокс и зимна градина — създадена през XIX в. остъклена дървена пристройка с изглед към външния (неотопляем) плувен басейн. Във всички помещения, включително зимната градина и района около плувния басейн, са вградени скрити микрофони и специални средства.

Непосредствено зад плувния басейн има горичка от иглолистни дървета, на които са окастрени някои (не всички) долни клони. Имението се обитава от много елени лопатари, които често са забелязвани и да се къпят в басейна. Поради телената ограда елените са на практика одомашнено стадо, което допринася към култивирания чар и спокойната атмосфера на Лагер 4.

Като начало представихме Тюлип на Мили Макрейг (ЕЛА), която по искане на н-к „Тайни операции“ беше назначена от същата дата за съдържател на конспиративната квартира. Също по искане на н-к „Тайни“ бяха монтирани микрофони на някои съществени места, а онези, които са останали от предишни операции, бяха изключени.

Квартирата на съдържателя на конспиративната квартира в Лагер 4 се намира точно зад апартамента за гости, в края на къс коридор. Между двата апартамента има телефонна връзка, която позволява на госта да търси помощ по всяко време на денонощието. По предложение на Макрейг Авон и Луг също се нанесоха в стаи в основната сграда, за да осигурят изцяло женска компания на Тюлип.

Постоянната охрана на Лагер 4 — Харпър и Лоу — обитават квартири в Конюшните. И двамата са запалени градинари. Освен това Харпър е и правоспособен пазач на дивеч, така че са му възложени и грижите за фауната в имението. В Конюшните има и допълнителна стая, която бе окупирана от д-р Медоус.

2. Разпит, 1-ви до 5-и ден.

Първоначално за разпита бяха предвидени минимум 2–3 седмици, плюс допълнителни сеанси с неуточнено времетраене, за които обаче Тюлип не беше уведомена. Първоначалната ни задача беше да я накараме да се почувства добре дошла сред приятели и да й дадем възможност да говори уверено за своето бъдеще (с Густав) — и всичко това успяхме, по наша въздържана преценка, да постигнем още първата вечер. Уведомихме я, че д-р Медоус (Франк) е един от неколцина разпитващи я с интерес по определени въпроси и че освен Франк ще има и други, които ще се включват периодически в сеансите ни. Освен това я уведомихме, че хер директорът (н-к „Тайни“) ще отсъства поради спешна ангажираност във връзка с д-р Римек (МЕЙФЛАУЪР) и други участници в мрежата, но че по принцип очаква с голямо нетърпение да се здрависа с нея веднага след завръщането си.

Придържайки се към общото правило, че разпитът следва да започне още докато обектът е „топъл“, екипът ни се събра точно в 09,00 ч. на следващата сутрин във всекидневната на основната сграда. Разпитът продължи с известни прекъсвания до 21,05. Записа контролираше от апартамента си Мили Макрейг, която се възползва от възможността да претърси най-старателно и апартамента, и вещите на Тюлип. Съгласно предварителната заповед, въпросите се задаваха предимно от Луг (Луиза), с допълнителни въпроси от страна на Авон (Ана) и намеси от д-р Медоус (Франк) при всяка удала му се възможност да изследва склонностите и подбудите на Тюлип.

Колкото и да се стараеше обаче Франк да завоалира целта на своите привидно невинни въпроси, Тюлип бързо разкри психологическия им уклон и след като й беше обяснено, че насреща й седи доктор по медицина, започна да му се присмива, че бил последовател на „онзи стар мошеник и фалшификатор Зигмунд Фройд“. Постепенно се докара до състояние на бяс и заяви, че в живота й имало само един лекар, чието име било Карл Римек; че Франк бил пълен глупак и че „ако искате [д-р Медоус] да сте ми полезен по някакъв начин, вземете да доведете тук сина ми!“. Воден от желанието да не влияе негативно на разпита, д-р Медоус реши, че ще е най-благоразумно да се завърне в Лондон, но да е на наше разположение, в случай че изпитаме необходимост от услугите му.

Въпреки наличието на подобни периодически избухвания, разпитите през следващите два дни се проведоха ефикасно, в атмосфера на относително спокойствие, като лентите със записите се изпращаха ежевечерно до Мерилибоун.

Н-к „Тайни“ проявяваше интерес най-вече към потока от съветски грами на тема британски разузнавателни цели, който, макар и незначителен, се получавал от Москва в службата на д-р Рап. Приемаше, че поначало във фотографираните от Тюлип документи е имало много малко от този вид разузнавателни сведения, но искаше да знае дали случайно не е чела и чувала нещо за действащи московски източници в Обединеното кралство, което тогава може да й се е сторило маловажно или просто да е забравила да ни го съобщи? Дали не е ставало случайно дума за високопоставени активни източници в британските политически или разузнавателни кръгове? За разчетени британски кодове и шифри?

Така и не стигнахме до някакви положителни разкрития, въпреки старанието ни да завоалираме по най-различни начини тези наши въпроси към Тюлип — от което, налага се да подчертаем, тя все повече се дразнеше. Въпреки всичко сме на мнение, че доставяният от Тюлип продукт заслужава висока до много висока оценка, като се имат предвид изключително трудните оперативни условия, в които ни го е предавала. Докато е била оперативно ангажирана, тя е предавала сведенията си само на Мейфлауър, без да осъществява пряка връзка с берлинската ни резидентура. От съображения за сигурност не са й поставяни потенциално чувствителни въпроси, с цел да не бъдат признати по време на евентуален неин разпит и по този начин да разкрият слабости на собствената ни разузнавателна защита. Сега можехме да й задаваме неограничено количество подобни въпроси, включително отнасящи се до: надеждността на други потенциални или съществуващи второстепенни източници; самоличността на чуждестранни дипломати и политици под контрола на Щази; възможните обяснения за тайните парични потоци, фигуриращи в документите, заснети на бюрото на Рап, но не засягали пряко нейната дейност; местонахождението и външния вид на тайните комуникационни инсталации, които е посещавала, придружавайки Рап, вътрешното им разпределение, процедурите за допуск, размера, формата и насочеността на антените им и признаци на съветско и друго не немско присъствие на обекта; и поначало за всякакви други разузнавателни сведения, на които досега на практика не сме обръщали внимание поради силно ограниченото време за трефове с Мейфлауър, разхвърляното естество на разговорите помежду им и ограниченията, наложени от тайните методи на комуникиране.

Тюлип често даваше израз на своето безсилие чрез използването на обидни епитети, но в същото време видимо се радваше да е в центъра на вниманието ни и при възможност дори флиртуваше закачливо с охранителите на Лагер 4, отдавайки очебийно предимство на по-младия от двамата — Харпър. Но с настъпването на всяка вечер настроението й бързо преминаваше във виновно отчаяние, най-вече свързано със сина й Густав, но и със сестра й Лоте, чийто живот била съсипала с това свое бягство.

Съдържателката на конспиративната квартира Мили Макрейг я посещаваше редовно по нощите. Установили наличието на свързваща ги християнска вяра, двете често се молели заедно, като Тюлип отправяла молитвите си предимно към сейнт Николас, чиято миниатюрна иконка неизменно я придружавала през изтеглянето й. Освен това установили общ интерес и по отношение на колоезденето. По настояване на Тюлип Макрейг (Ела) се сдобила с каталог на детски велосипеди. А след като установила с възторг, че Макрейг е шотландка, Тюлип моментално поискала и карта на шотландските планински райони, за да можели да обсъждат заедно различните маршрути, по които ще карат. Още на другия ден Централата ни снабди с военногеографска карта. Въпреки всичко настроенията й оставаха променливи и се характеризираха с чести избухвания. Успокоителните и приспивателните, които Макрейг осигури по нейно желание, се оказаха не особено ефикасни.

Редовно по време на разпитите Тюлип се сещаше да настоява да сме й кажели на коя точно дата ще се осъществи размяната на Густав и дали това вече не било станало. Съгласно получените инструкции я уверявахме, че хер директорът ни води преговори на най-високо ниво по въпроса, който, уви, не се поддава на мигновено решение.

3. Изискванията на Тюлип за разтоварване.

Тюлип заяви недвусмислено още със самото си пристигане в Обединеното кралство, че се нуждае от физически упражнения. Самолетът на Кралските ВВС бил прекалено тесен, пътуването по шосе до Лагер 4 я накарало да се чувства като затворничка, не можела да търпи затворените пространства и т.н. След като пътеките из Лагер 4 не били подходящи за каране на велосипед, съгласна била и да тича. Харпър й купи от Солсбъри чифт гуменки, така че през следващите три сутрини Тюлип и Авон (Ана), която спортува активно, бягаха заедно преди закуска по пътеките покрай оградата, като попътно Тюлип събирала в малката си раничка разни вкаменелости и рядко срещащи се камъчета, които можело да се сторят интересни на Густав. Наричаше я „авоська“ — дума, с която руснаците обозначават пазарските мрежички „за случай, че са пуснали нещо“. В имението има и малка фитнес зала, която временно облекчаваше видимия стрес на Тюлип, ако другите средства не успееха. Мили Макрейг я придружаваше в залата независимо от часа на денонощието.

При нормални обстоятелства още от 06,00 Тюлип заставаше напълно облечена пред еркерния прозорец на всекидневната си в очакване на Авон. През въпросната сутрин обаче Тюлип я нямало пред прозореца. По тази причина Авон влязла в апартамента за гости откъм градината, извикала я по име, почукала на вратата на банята, не получила отговор и отворила, но вътре нямало никой. При което Авон попитала по вътрешния телефон Мили Макрейг къде може да е Тюлип, но Макрейг не могла да я осведоми. Сериозно разтревожената вече Авон се затичала по пътеката край оградата. За всеки случай Макрейг вдигнала по тревога Харпър и Лоу, като ги предупредила, че гостенката ни „се е покрила някъде“, и двамата охранители моментално се заели да претърсват имението.

Откриване на Тюлип. Лични показания от Д. Авон.

Като се тръгне от източната й страна, околовръстната пътека на имението в началото се изкачва в продължение на двайсетина метра, върви по равно около четиристотин метра, свива на север и се спуска в блатиста долчинка, над която е прехвърлено дървено мостче; мостчето от своя страна води до изкачващо се дървено стълбище, на което най-горните от общо деветте му стъпала се намират под сянката на широко разклонен кестен. В мига, в който свърнах на север и започнах да се спускам към долчинката, видях как Тюлип виси от един от ниските клони на кестена с примка на шията, с отворени очи и провесени край тялото ръце. В спомена ми е останало наблюдението, че разстоянието между пръстите на краката й и най-близкото дървено стъпало беше от порядъка на трийсет сантиметра. А примката около врата й беше толкова тънка, че в началото ми се стори, че тялото й плава във въздуха.

Аз съм 42-годишна жена. Длъжна съм да отбележа, че записвам тези свои впечатления така, както са се запечатили в съзнанието ми днес. Изкарала съм необходимата подготовка в Службата и съм изживяла немалко критични оперативни моменти. Тъкмо заради това ме е срам да си призная, че при гледката на висящата от дървото Тюлип, вместо да се опитам да срежа въжето и да й окажа първа помощ, първият ми подтик беше да хукна обратно към дома и да търся помощ. Дълбоко съжалявам за този срив в професионалното ми самообладание, независимо от уверенията, които получих впоследствие, че когато съм я открила, Тюлип вече е била мъртва най-малко от шест часа, което до голяма степен ме утешава. Освен фактът, че не носех в себе си нож, а и нямаше как да стигна до въжето.

Допълнителен доклад от Мили Макрейг, съдържател на конспиративна квартира Лагер 4, офицер от кариерата втори клас, отн. обслужване, поддръжка и самоубийство на второстепенен източник ТЮЛИП. Копие (единствено) до Джордж Смайли — н-к „Тайни“

Мили, такава, каквато я познавах в ония времена: „омъжена“ за Службата, дълбоко религиозна дъщеря на свещеник от Свободната презвитерианска църква, падаща си по планинарството и лова с хрътки и известна с участието си в няколко опасни операции. Загубила брат си във войната, баща си в битката с рака, а сърцето си — според слуховете — по женен по-възрастен от нея мъж, който повече бил отдаден на честта. Някои зли езици подмятаха, че в конкретния случай мъжът бил Джордж, но нито веднъж не съм доловил нещо помежду им, което да ме накара да повярвам. Тежко и горко обаче на онзи от нас, по-младите, който си наумеше нещо по неин адрес. Мили не даваше и с пръст да я докоснем.

1. Изчезването на Тюлип.

След като Жанет Авон ме уведоми в 06,30 ч., че Тюлип е отишла да тича сама, незабавно помолих охраната (Харпър и Лоу) да започнат да претърсват имението, като обърнат особено внимание на околовръстната пътека, към която според Авон Тюлип имала особени предпочитания. За всеки случай самата аз се заех с оглед на апартамента за гости, при който установих, че анцугът и гуменките й са си в гардероба, за разлика от ежедневното й френско облекло и бельо, което й било предадено в Прага. Липсваше и „авоськата“ й, в която, както бях вече установила по-рано, имаше само вещи за лична употреба, понеже поначало не й бяха предоставени нито документи за самоличност, нито пари.

Осъзнавайки, че ситуацията е излязла извън компетентността на „Тайни операции“ и че в същото време началникът на „Тайни операции“ се намира по спешност в Берлин, взех оперативно решение да се обадя незабавно на дежурния офицер в Междуведомствената комисия за ръководство с молба да уведоми отдела за връзки с полицията, че е избягала наша пациентка с психически проблеми, отговаряща на описанието на Тюлип, която вероятно все още се намира в околността; че същата не е склонна към прояви на насилие, не говори английски и е подложена на психиатрично лечение. В случай че я намерят, да я върнат на нашия институт.

След това позвъних на д-р Медоус в кабинета му на Харли Стрийт, оставих на секретарката му съобщение да се завърне спешно в Лагер 4 и съответно бях уведомена, че той вече е алармиран от Централата и пътува насам.

2. Откриването на нарушителя на територията на Лагер 4.

Секунди след като приключих с гореупоменатите обаждания, по телефона за вътрешна връзка в Лагер 4 се обади Харпър, за да ми съобщи, че в хода на издирването на Тюлип попаднал в горист участък близо до източната граница на имота на пострадал мъж, влязъл очевидно без разрешение през наскоро изрязан в оградата отвор в близост до обходния път и впоследствие настъпил много стар капан, скрит отчасти в тревата и вероятно заложен на това място от бракониер по време, предхождащо придобиването на имението от Цирка.

Въпросният капан — незаконно старовремско съоръжение с драконови зъби — продължавал да стиска левия му крак. Харпър смята, че в старанията си да се освободи, мъжът само бил влошил положението си. Човекът говорел добре английски, но с чуждестранен акцент, и твърдял, че се възползвал от вече съществуващата дупка в оградата, за да влезе и да облекчи своя естествена нужда. И добавил, че освен всичко друго, бил запален наблюдател на птичия свят.

Щом пристигнал и Лоу, двамата ни колеги освободили неканения гост, при което същият нанесъл юмручен удар в корема на Лоу и ударил с глава Харпър по лицето. След кратка схватка двамата успели да се справят с нарушителя и го отвели в близкия Навес. В момента човекът е затворен в килията единочка (Подводницата), с временна превръзка на левия крак. В съответствие с установената процедура за сигурност Харпър вече е доложил за случая директно на службата „Вътрешна сигурност“ към Централата и на началник „Тайни операции“, който пътува от Берлин, като е дал възможно най-пълно описание на нарушителя. На въпроса ми към Харпър дали междувременно двамата с Лоу не са забелязали липсващата Тюлип, той отговори, че срещата с нарушителя ги била отклонила временно от издирването й, което моментално щели да възобновят.

3. Вестта за смъртта на Тюлип.

Горе-долу по същото време на верандата на основната сграда дотича в състояние на силен потрес Жанет Авон, която съобщи, че видяла Тюлип обесена на някакво дърво, вероятно мъртва, в точка 217 на картата на имота. Незабавно предадох тази информация на Харпър и Лоу и след като се уверих, че нападателят им е обездвижен, им наредих да се отправят мигновено към точка 217 и да окажат необходимата помощ.

Веднага след това подадох сигнал за тревога „код червен“ за незабавно явяване в основната сграда на целия обслужващ персонал — двама готвачи, един шофьор, един техник по поддръжката, двама чистачи и двама перачи — виж списъка в Приложение А. Уведомих ги, че на територията на имението е открит мъртвец и че всички трябва да останат в основната сграда до второ нареждане. Не намерих за необходимо да им съобщавам, че е открит и нарушител.

За щастие, по същото време се появи и д-р Медоус, шофирал своето бентли на максимална скорост. Двамата се отправихме моментално към точка 217 по източната част на околовръстната пътека. С пристигането си заварихме Тюлип вече положена на земята и несъмнено мъртва, с превръзка на шията, охранявана от Харпър и Лоу. Харпър, от чието лице течеше кръв вследствие на удара с глава, нанесен му от нарушителя, беше на мнение, че трябва да се обадим в полицията, докато Лоу държеше да извикаме линейка. Наложи се да ги възпра да не викат никого без изричното одобрение на началника „Тайни операции“, който пътува към Лагер 4. След като извърши предварителен преглед на трупа, д-р Медоус изказа сходно с моето мнение.

Наредих съответно на Харпър и Лоу да се завърнат в Навеса, да не се обаждат никому, да чакат по-нататъшни разпореждания и в никакъв случай да не се опитват да завързват разговор със задържания. Чак след като си заминаха от местопроизшествието д-р Медоус сподели с мен, че смъртта на Тюлип е настъпила няколко часа преди да я открият.

Използвах времето, през което д-р Медоус продължи да преглежда покойната, за да огледам облеклото й, състоящо се от френския комплект блуза с жилетка, плисирана пола и обувки със средно високи токове. В джобовете на жилетката й имаше само две използвани книжни носни кърпички. Напоследък Тюлип се оплакваше, че е понастинала. В „авоськата“ си беше натъпкала останалото си френско бельо.

По непрекъснатата връзка, която бяхме успели да установим с Централата посредством вътрешната линия на Лагер 4, ни заповядаха да пренесем незабавно тялото в Навеса. По тази причина извиках Харпър и Лоу и те веднага дойдоха с носилка, въпреки обилното вече кръвотечение от раната на Харпър.

Върнах се заедно с д-р Медоус в основната сграда. Заварихме Авон, която междувременно беше успяла да се овладее, да подкрепя персонала с чай и бисквити и дори да се стреми да ги ободрява. Изпратеният от Централата отряд за справяне с кризата, оглавяван от началник „Тайни“, се предполагаше да пристигне към средата на следобеда. Дотогава всички с изключение на Харпър и Лоу следваше да останат в основната сграда; д-р Медоус се зае да промива лицевите наранявания на Харпър, а след него — и с раните на преместения в Подводницата нарушител.

Докато чакаха, затворените в основната сграда подхванаха дискусия помежду си. Жанет Авон се упрекваше, че тя била най-отговорна за самоубийството на Тюлип, та се наложи лично аз да оборвам твърдението й. Изтъкнах, че Тюлип страдаше от клинична депресия, от непоносимо чувство за вина и копнеж по Густав и от убеждението, че е съсипала живота на сестра си Лоте. Мисълта за самоубийство вероятно се е загнездила в ума й скоро след пристигането й от Прага и със сигурност — с появата й в Лагер 4. Тя сама е избрала как да постъпи и затова е заплатила максималната цена.

В този момент се появява Джордж — носителят на фалшиви вести.

4. Пристигането на н-к „Тайни“ [Смайли] и инспектор Мендел.

В 15,55 пристигна н-к „Тайни“ (Смайли), придружаван от инспектор о.з. Оливър Мендел — нещатен сътрудник на „Тайни“. Д-р Медоус и аз веднага ги съпроводихме до Навеса.

След това се завърнах в основната сграда, където Ингеборг Луг и Жанет Авон се мъчеха съвместно да уталожат вълненията на събрания персонал. Изминаха цели два часа, докато мистър Смайли се завърне от Навеса, придружен от инспектор Мендел. Мистър Смайли събра целия персонал, изказа на всички своите лични съболезнования и в същото време ги увери, че второстепенният източник Тюлип е единствената виновна за собствената си смърт и че никой от служителите в Лагер 4 не бива да се самоукорява.

Започваше да се смрачава. Служебният автобус вече чакаше в двора и мнозина от служителите бързаха да се приберат по домовете си в Солсбъри, но н-к „Тайни“ ги задържа още съвсем малко, за да успокои духовете им по повод „загадъчния нарушител“, за когото вероятно някои от тях са чули. Подкрепян от утвърдителната усмивка на застаналия до него инспектор Мендел, мистър Смайли си призна, че имал намерението да „издаде“ пред екипа тайна, каквато при обичайни обстоятелства не се споделяла, но в конкретния случай се чувствал длъжен да разкрие докрай.

Загадъчният нарушител изобщо не бил загадъчен, обясни той, ами ценен кадър на елитен и почти неизвестен отдел на посестримата ни служба МИ5, чиято задача била да поставя на изпитание с всякакви законни и незаконни средства сигурността на най-чувствителните и най-секретни обекти в страната ни. Освен дето по някаква случайност бил и приятел — както по лична, така и по професионална линия — на стоящия пред тях инспектор Мендел. (Смях.) По принцип било прието съответният обект да не бъде уведомяван за провеждането на подобни проверки, така че съвпадението на датата му с тази на деня, в който Тюлип избрала да сложи край на своя живот, било най-чиста „проява на злото провидение“, както се изрази Смайли. Същото онова провидение, което накарало посетителят да навре краката си в капана за елени. (Смях.) Да не говорим за похвалната реакция от страна на Харпър и Лоу. Положението им било разяснено впоследствие и те някак си го преглътнали, макар, естествено, да били на мнение, че „нашият приятел се бил попрестарал в оказването на съпротива“, добави н-к „Тайни“ под изблика на нов смях.

И за да се затвърди още повече дезинформацията:

Н-к „Тайни“ сподели също така с присъстващите, че нарушителят, който не бил никакъв чужденец, ами живеещ в лондонския квартал Клапъм чистокръвен англичанин, вече пътувал към спешната клиника в Солсбъри да му бият инжекция против тетанус и да го превържат. Инспектор Мендел щял още същата вечер да посети своя стар другар с бутилка уиски, изпратена му „за здраве“ от служителите на Лагер 4. (Аплодисменти.)

* * *

Отново сме с шоуто на Бъни и Лора. Ленърд никакъв го няма. Бъни води предаването, Лора скептично слуша.

— Ти, значи, съставяш своя рапорт. С досадни подробности, ако мога така да се изразя. Включвайки всички налични улики, че и отгоре. Изпращаш предварителен екземпляр за предложения до Междуведомствената комисия за ръководство. След което открадваш същия този екземпляр от архивите на Цирка. Правилно ли описвам събитията?

— Ни най-малко.

— Защо тогава намираме рапорта ти тук, в Оборите, сред купищата други документи, които в действителност си откраднал?

— Защото така и не се стигна до разпространението му.

— До нито един адресат?

— До нито един.

— Поне някоя малка част от него? Нещо като съкратен вариант?

— Надзорната комисия към Министерство на финансите реши да не заседава.

— Предполагам, че имаш предвид така наречената „Комисия на трите влъхви“, от която Циркът изпитвал постоянен ужас?

— Председател на комисията беше Оливър Лейкон. След куп анализи и разсъждения беше стигнал до извода, че от рапорта нямало никаква ползва, дори в съкратения му вариант.

— Аргументирайки се с какво?

— С това, че разследване на самоубийството на жена, която официално дори не е влязла в Обединеното кралство, не оправдава изразходването на парите на данъкоплатците.

— А случайно Лейкон да е бил подтикнат към това свое решение от Джордж Смайли?

— Откъде мога да знам?

— Близко е до ума, струва ми се. Покрай други задници Смайли е пазел и твоя. Да вземем наслуки чисто хипотетичната възможност например, че Тюлип може да се е обесила заради теб. Да не би рапортът да е съдържал някой конкретен елемент или епизод, който Смайли е преценил като прекалено неподходящ за нежния слух на Финансите?

— По-вероятно е пазел нежния слух на Междуведомствената, а не на Финансите. Смайли преживяваше трудно прекалената намеса на Междуведомствената в операция „Мейфлауър“. Допускам да е решил, че едно такова разследване би предоставило на Междуведомствената още по-големи възможности. И да е дал съответния съвет на Лейкон. Но това е само мое лично предположение.

— А случайно да ти е минавало през ум действителната причина за прекратяване на разследването да е била всъщност тази, че Тюлип не се е оказала готовият да сътрудничи изменник, за какъвто сте я представяли — особено в твоя гъзолизнически рапорт, — и е заплатила цената?

— Каква цена! Какви изобщо ги говориш?

— Била е безкрайно решителна жена. Дотолкова поне знаем. Но, стига да е пожелаела, е можела да бъде и ужасен инат. А тя е искала да й върнат детето. Затова предполагам, че е отказала да сътрудничи с разпитващите я, докато не й върнат сина, при което разпитващият я екип не се е отнесъл никак благосклонно към това нейно поведение, а рапортът им — както и твоят рапорт — е бил опит за замазване на очите, измислен по заповед на Смайли. Известно ни е също така, че в несъществуващия вече Лагер 4 е имало специална килия единочка, в която са изолирали хората като нея. Наричали са я Подводницата. В нея са провеждали така наричаните в наше време „разпити с използването на специални техники“, поверени в случая на двама доста извратени охранители, които не са се славели с особена нежност. С други думи, предполагам, че е имала възможността да се възползва от техните „грижи“. По погледа ти виждам, че си шокиран. Да не съм засегнал някой болезнен нерв?

Едва след секунда осъзнах какво има предвид.

— Ти не разбираш ли, че Тюлип на такъв вид разпити изобщо не беше подлагана, за бога! Нея по-скоро я интервюираха — хуманно и възпитано — професионалисти, които изпитваха към нея симпатии, бяха й благодарни за стореното и не се стряскаха от истериите на поредния изменник!

— Добре, да видим обаче с какъв присмех ще посрещнеш следната вест — подготвя ме Бъни. — Защото получихме и ново официално уведомително писмо, с още един потенциален ищец, в случай че работата стигне до съд. Лицето се казва Густав Квинц, синът на Дорис, и вероятно, макар и недоказано, е бил подкокоросан от Кристоф Лиймас да се присъедини към групата, която се е захванала да съди Службата до дупка. А ние, въпросната Служба, най-вече в твое лице, сме прелъстили милата му майчица, изнудили сме я да шпионира в наша полза, измъкнали сме я от родината й пряко нейната воля и сме я изтезавали оттук до ада и обратно, с което сме я подтикнали да се обеси на най-близкото дърво. Така ли е? Или не е така?

Мислех, че е свършил, но се оказа, че греша.

— И тъй като не можем да потушим всички тези придобили солидност през годините инсинуации със създадените оттогава в хода на подобни съдебни дела драконовски прецеденти, налице е сериозната вероятност общопартийна група и всички евентуални бъдещи съдебни дирения да бъдат насочени към ровене в събития, които са свързани тясно и със сегашната ни дейност. Ти май нещо се развесели.

Да съм се развеселил ли? Нищо чудно. „Браво, бе, Густав, мислех си. Значи, все пак реши да търсиш дължимото ти обезщетение, нищо че си сбъркал адреса.“

* * *

Прекосих Франция и Германия с главоломна скорост през пороен дъжд. Стоя пред гроба на Алек. Същият дъжд премива и малкото източноберлинско гробище. Не съм свалил кожения си мотористки гащеризон, но поне каската си снех от уважение към Алек, та сега дъждът се стича по оголеното ми лице, докато си разменяме безмълвно обичайните любезности. Възрастният пазител на утварите, или каквото му викат там, ме въвежда в къщурката си и ми показва книгата за съболезнования, където сред опечалените фигурира и името на Кристоф.

Вероятно това се оказа и point d’appui^[1], основният подтик: първо по отношение на Кристоф, а след него — и на рижия Густав с радушната си усмивка, който беше пял патриотичните си песни първо на мен, а после и на Алек: същото онова момче, което от деня на майчината му смърт бях тайно, поне в представите си, взел под моя опека, представяйки си го първо в някое гадно източногерманско сиропиталище за децата на опозорените, а накрая — изхвърлен на произвола на съдбата в този безразличен свят.

Освен дето тайно, нарушавайки от време на време най-нагло твърдите правила в Цирка, го бях проследил и из архивите, самозалъгвайки се с клетви пред собствената ми съвест — тоест фантазирайки си, както казват хората, — че някой ден, ако е речено светът да се промени поне мъничко, ще го издиря и в името на любовта ми към Тюлип ще му помогна по някакъв засега неясен, но подсказан ми от обстоятелствата начин.

Под продължаващия да плющи дъжд яхнах отново мотоциклета и се отправих не на запад към Франция, а на юг, по посока на Ваймар. Последният възможен адрес на Густав, с който разполагах, беше от времето, когато е бил десетгодишен: селце, намиращо се на запад от града, къща, водеща се на името на баща му Лотар. След двучасова езда се озовах на входа на унила панелка в съветски стил, построена само на десет метра от селската църква в израз на социалистическа непримиримост. Тук-там между панелите бяха зейнали отвори. Част от прозорците бяха облепени отвътре с вестници. Рушащото се преддверие беше изпонашарено с графити на пречупени кръстове. Апартаментът на Квинц беше 8-д. Никой не се отзова на звънеца. По някое време появилата се от друга врата старица ме огледа подозрително от глава до пети.

— Квинц ли? — повтори с отвращение. — Оня, Лотар ли? Отдавна не е между живите.

— А Густав? — попитах. — Синът му?

— Кой, келнерът ли? — уточни тя презрително.

Хотел „Слонът“ гледаше към историческия главен площад на Ваймар. Сградата в никакъв случай не можеше да се нарече нова. Нещо повече, била е любимият хотел на Хитлер, според думите на старицата. Но се бяха постарали при реновирането и сега фасадата му сияеше като маяк на западния просперитет, наврян най-нагло в лицата на по-бедните му съседи. Младата рецепционистка в нов черен костюм първоначално разбра въпроса ми погрешно: въпросният хер Квинц не фигурирал между гостите. Но след това се изчерви — „А, вие за Густав ли питате“ — и ме осведоми, че на персонала не се разрешавало да приема посетители, затова трябвало да изчакам да свърши смяната на хер Квинц.

И кога се очертава да настъпи този край? В шест. И къде бихте ме посъветвали да го изчакам? На служебния вход, къде другаде?

Дъждът продължаваше да блъска с все сила, навън почваше да притъмнява. Според получените инструкции застанах пред служебния вход. Навлякъл стар армейски дъждобран с качулка, по стълбите от сутерена се появи мършав смръщен човек, който ми се стори по-стар, отколкото трябваше да е. Към парапета стоеше заключен с верига велосипед. Мъжът се приведе и се зае с отключването на катинарчето.

— Хер Квинц? — попитах. — Густав?

Изправи се бавно в цял ръст под мъждукащата светлина на уличната лампа. Стойката му отсега беше изгърбена. Някогашната рижа коса беше оредяла и посивяла.

— Какво обичате?

— Бях приятел с майка ви — рекох. — Възможно е да ме помните. Запознахме се на плажа в България преди много години. Тогава ми изпяхте една песничка. — И му казах работния си псевдоним — същият, с който му се бях представил на плажа, докато майка му стоеше гола зад него.

— Бил сте приятел с майка ми ли? — повтори той, мъчейки се да свикне с мисълта.

— Точно това казах.

— И сте французин?

— Точно така.

— Тя умря.

— Чух. И безкрайно съжалявам. Чудех се дали не мога да ви бъда полезен с нещо. Случайно бях попаднал на адреса ви. И понеже минавах през Ваймар, реших да се възползвам от удалата ми се възможност. Предлагам да седнем да пийнем някъде. И да си поприказваме.

Той ме фиксира с поглед.

— Спал ли сте с майка ми?

— Приятели бяхме.

— Значи, сте преспал с нея — отчете той с абсолютно равен глас утвърдилия се исторически факт. — Майка ми се оказа курва. Предател на родината. Изменник на революцията. Изменник на Партията. Изменила и на баща ми. Продала се на англичаните и се обесила. Била е враг на народа — поясни.

След което яхна колелото и се отдалечи.