Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le reste de leur vie, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Жан-Пол Дидиелоран
Заглавие: Останалата част от техния живот
Преводач: Гриша Атанасов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: Експертпринт ЕООД
Излязла от печат: 29.07.2016
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-389-400-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18344
История
- —Добавяне
Трийсет и шест
Тази сряда сутрин Самюел Дински се събуди учуден насред огромното легло в хотелската си стая. Нещо го бе изтръгнало от съня му, нещо, което не бе изпитвал от цяла вечност: глад. Празният му стомах издаваше недоволно гъргорене, а небцето зовеше с всичките си рецептори за закуска. Менгемето, което вечерта още смазваше черепа му, вече бе разхлабило напълно челюстите си и бе пуснало болката да отлети. Сега в главата му бе ведро, сякаш зад челната кост полъхваше лек бриз, който бе издухал надалеч последните останки от страданието. Той стана и поразтвори завесите. Лъчът светлина, пронизал въздуха и огрял леглото, не донесе със себе си игличките, които обикновено се забиваха в ретината му. Не, изпита само обичайното заслепяване, което носи дневната светлина след нощ, прекарана в мрак. Самюел се протегна и простена от задоволство, после се излегна на слънце и остави тялото си да попие топлината на лъчите. Чак тогава ги видя. Манел, Бет и Амброаз бяха застанали до леглото му и изстреляха един и същ въпрос: „И какво?“
Когато се върнаха от Женева, старецът беше съсипан от умора и си бе легнал и бе заспал веднага. „Денят се оказа по-дълъг от предвиденото“, бе се пошегувал, преди да потъне в сън. Манел, Амброаз и Бет бяха останали край него с удвоена бдителност. Смъртта, лишена от обещаната отдавна плячка, може би не беше казала последната си дума. Самюел бе изкарал треската си с потене от всички пори и младата жена, подпомагана от Амброаз, бе сменила пижамата му със суха фланелка. Въпреки настояванията им Бет да се прибере в стаята си, за да си почине, тя бе отказала категорично. „Човек няма всеки ден късмета да бди над новородено на осемдесет и две години“ — беше прошепнала тя съвсем сериозно.
Така че те останаха в стая 101, край леглото на стареца, впили погледи в него в полумрака, вслушани в дишането му, дебнещи за най-малкото смущение, докато сънят не повали и тях посред нощ, Манел в креслото, Бет на дивана, а Амброаз направо на пода, където накрая се бе излегнал.
Старият човек огледа триото, което се взираше в устните му в очакване на отговор. Широката усмивка, която озари лицето му, говореше за състоянието му много повече от каквито и да е думи.
— А треската? — попита Манел и го прегърна.
Челото му беше хладно и сухо.
— Ден Д плюс един. Първият от остатъка от вашия живот — обяви тържествено Амброаз, като намекна за заглавието на филма[4].
Предната вечер, в същия час, в който иначе би трябвало да погълне смъртоносния коктейл, Манел бе събудила болния, за да му даде втората доза кортикоиди. А на сутринта, вместо да се окаже проснат на маса от неръждаема стомана, очакващ в смъртния хлад идването на балсаматора, той беше тук, пред тях, изтегнат сред огрените от слънцето завивки, по-жив отвсякога. Новородено на осемдесет и две години, Бет не можеше да го каже по-добре. Жив, благодарение на една невалидна лична карта, помисли си с ужас младежът. И проницателността на баща му, който се бе обадил в късния следобед, за да потвърди, че става дума за болестта на Хортън.
— Ще наминете ли да ме видите вкъщи? — бе попитал той.
Зад тези думи прозираше нотка на безпокойство. Може би на страх, че синът му ще откаже. Страх, че думите, надраскани на листчето, оставено върху бюрото, които Анри Ларние бе чел и препрочитал, преди да го скъта грижливо в портфейла си, ще си останат само думи. Синът ти, който те обича.
— Обещавам, татко, ще наминем. Поне веднъж месечно, ако не за друго, за да подновяваме рецептата на господин Дински, щом сега ти си негов лекуващ лекар — бе се пошегувал синът му.
„Д плюс един и за нас, татко“ — каза си младежът. Манел поръча закуска в стаята за Самюел. Той изяде с апетит първата препечена филийка под разнежения поглед на Бет, която побърза да намаже с масло втора.