Жан-Пол Дидиелоран
Останалата част от техния живот (21)

Двайсет и едно

— Мога ли да ви видя, драги ми Амброаз?

Амброаз се усмихна. Въпросите на Бурден често приличаха на нареждания, в дадения случай нареждането беше да се яви веднага в кабинета му. А когато Ролан Бурден се обръщаше с „драги ми Амброаз“, човек можеше да очаква всичко. „От лошото до най-лошото“ би казала Бет. Младежът се готвеше да потегли за процедура в другия край на департамента, но се отклони, за да мине през централата. Паркира в задния двор и влезе в просторния хангар, където стояха оборудването и колите на предприятието. Мина през демонстрационната зала. Атмосферата, която цареше там, предразполагаше към вглъбяване. Бистра вода се стичаше бавно вдясно от входа откъм улицата, а непрестанното й ромолене се смесваше с музиката от високоговорителите, скрити зад великолепието на пластмасов бръшлян. Армия от разпятия покриваше лявата стена от пода до тавана. Окачените на щанда до тезгяха траурни ленти отправяха посмъртни послания: На моя съпруг, На нашия чичо, На нашата баба, На нашия дядо, На моя кръщелник. На пода от единия до другия край на централната алея се редяха изкуствени венци. Амброаз мина покрай редиците ковчези, изложени в следващата зала, и се изкачи по стълбите към кабинета на горния етаж. Там беше царството на документите, сметките, фактурите и офертите, сякаш на светлинни години разстояние от приглушения и подреден свят долу. Миришеше на претоплено кафе и изгаснали фасове. Етажерките се огъваха под тежестта на папките. Ролан Бурден се откъсна от съзерцанието на екрана на компютъра си и стана, за да го посрещне. Неговата дъщеря Франсин го поздрави с леко кимване, без да престава да почуква по клавиатурата си. С времето тя се бе превърнала в сина, с когото Бурден не се бе сдобил. Късо подстригана, винаги с риза и панталон, с почти квадратни рамене — в погребалните среди всички я наричаха Франсис, а тя продължаваше да изтъква онази мъжественост, която носеше в себе си, за да се домогне до сексуалната идентичност, желана от нейния родител. Бурден покани Амброаз да седне.

— Кафе? Франсин, две кафета, ако обичаш, скъпа. Повиках ви, Ларние, защото нямам на кого другиго да разчитам за тази работа. О, нищо особено сложно, не се притеснявайте. Тяло за обработка и прибиране от Швейцария. Осемдесет и две години, под шейсет килограма. Два дни за отиване и връщане плюс три дни на място. Не ме питайте защо три дни, клиентът е цар, особено когато плаща добре. Покойникът няма други близки, освен един брат-близнак. Той влезе във връзка с нас. Ще ви придружава и на отиване, и на връщане. Очертава се хубава сума за фирмата плюс солидна премия за вас, драги ми Амброаз. Не сте вземали нито ден отпуск от векове. Приемете го като ваканция, Ларние. И всичко това за наша сметка. Хотел четири звезди на крайбрежната алея на Леман. А брегът на езерото през този сезон е нещо, което си струва. Признавам, че ако не се налагаше да управлявам кораба, приключението би ме изкушило. Не е необходимо да уточнявам, че предлагаме на клиента услуга под ключ и че трябва да бъдем безупречни. Заминавате в понеделник.

Амброаз си каза, че шефът владееше изкуството на краткостта. Широка усмивка разсече грубо издяланото лице на Ролан Бурден, когато той се надвеси над него.

— Ще вземете вито — отрони великодушно.

„Мерцедес Вито“, окончателният аргумент. Гордостта на Ролан Бурден. Най-луксозната кола сред флотата на фирмата, с хладилно отделение за транспортиране на мъртъвци и четири пълноценни места за живите.

— Още нещо, утре в ранния следобед имате среща с брата на покойника. Желае да уточни с вас всички подробности относно пътуването и трябва да ни преведе аванс. Няма да ви отнеме повече от половин час. Франсин ви е записала адреса и е подготвила договора, който трябва да подпише.

Когато си тръгваше, Амброаз осъзна, че не беше промълвил нито дума от момента, в който бе прекрачил прага на кабинета, до излизането от него. Както често ставаше, бе притиснат от Бурден, а мълчанието му се бе превърнало в безмълвно съгласие. Чак сега се замисли за Бет, за всекидневната й инжекция инсулин, че щеше да му се наложи да изостави баба си за цели пет дни. Въпреки че тя беше съвсем с всичкия си, все по-често й се случваше да обърква дните или момента на развиделяването сутрин със смрачаването привечер. Забравянето на една инжекция можеше да има катастрофални последици. Вито разполагаше с четири места. Бяха повече от необходимите. Решението бе взето още преди да напусне предградието. Бет щеше да го придружи. Бурден нямаше да разбере. Често бе чувал старата жена да споделя, че мечтае да види големия фонтан на Женева. Той щеше да осъществи мечтата й. Що се отнася до театъра, следващото представление беше чак след три седмици. А и за котарака младежът също бе намислил нещо.