Л. Рон Хабърд
Победа на злото (81)

Глава шеста

— Не мога да разбера как се е случило — каза стъписаният Ломбар, чувствайки се в безопасност в офиса си в кулата в Правителственото градче. Хелър е все още на свобода!

— Проблемът е в това, че хората още не си дават сметка обясни Мадисън, — че ти искаш да се върши работа. Просто не си свършиха тяхната както трябва. Разочароваха те.

— Вярно е — отвърна Хист. — Бях твърде слаб. Понасях тая паплач твърде дълго. И сега правят бунтове по улиците.

— Нещата са стигнали дотам, че трябва да се обяви военно положение — каза Мадисън. — Ти имаш нужда от хора около себе си, на които да можеш да се довериш.

— Да се доверя на някого? — попита Ломбар, защото за него това беше съвършено нова идея.

— Признавам, че човек, достоен за подобно нещо, е голяма рядкост. Но ще трябва да направим нещо по отношение на тия бунтове, преди да можем да продължим с нашата си работа. Веднага се връщам.

Мадисън отиде до една друга стая. Там имаше няколко офицера от Армията, които изглеждаха много разтревожени. Бяха дошли да докладват за проблемите, които имаха при опитите да ограничат Флота само до неговите си бази.

Мадисън се обърна към един възрастен полковник:

— Кой генерал в цялата Армия се ползва с най-голяма популярност?

— Отговорът е много лесен — отвърна полковникът. — Генерал Уип.

Другите кимнаха.

— Ама наистина ли се ползва с най-голяма популярност? — попита Мадисън.

— Сред хората си, сред офицерите, сред всички — отвърна полковникът. — Побеждава в битките, защото отрядите му имат доверие, че няма да хвърли живота им на вятъра. Освен това е гениален стратег. В момента е щабквартирата на Армията. Искате да си говорите с него за проблема с Флота?

— Накарайте го да дойде тук незабавно — нареди Мадисън.

Двайсет минути по-късно генерал Уип пристигна.

Беше строг стар военен, но имаше приятна усмивка. Високото му чело говореше за голям ум.

Снимачният екип на Мадисън направи няколко кадъра с него. Двамата специалиста по снабдяването го огледаха много внимателно.

След това Мадисън влезе при Ломбар, за да си кажат няколко приказки. Кимна от вратата на генерал Уип да влезе.

— Генерале, — обърна се към него Ломбар, — има един офицер от Флота на име Джетеро Хелър. Той бунтува духовете на хората? В момента е обявен за престъпник. Искам да го намерите.

Генералът се усмихна:

— Ако говорите за Джетеро Хелър, искам да обърна внимание на това, че той е Кралски офицер. Чух, че е издадена генерална заповед за арестуването му, но в съда просто няма да приемат такова нещо. Ако ми дадете Кралска заповед, ще видя какво мога да направя.

Ломбар се вторачи в него.

— Трябва да ви осведомя, че аз съм Диктатор на Волтар. Хелър се е простил, с какъвто и статус да е имал преди. Тук и сега ви заповядвам да откриете с помощта на цялата Армия тоя престъпник!

Генерал Уип огледа Ломбар от главата до петите. После сви раменен си тръгна.

— Хич не ми хареса това — каза Ломбар на Мадисън.

— Бъди търпелив. Ще видиш, че това ще свърши работа. Единственото, което трябва да направим, е да изчакаме доклада на един човек от моя екип.

Два часа по-късно един от актьорите от екипа на Мадисън, облечен като офицер от Армията, направи от вратата знак на Мадисън. Мадисън се приближи и двамата си размениха няколко приказки.

Мадисън се върна при Ломбар.

— Станало е точно така, както очаквах. Генерал Уип се върнал в щабквартирата и започнал да ти се смее.

— КАКВО? — извика Ломбар.

— Знаех си, че ще направи така — каза Мадисън. — Това изисква демонстрация на власт. Ще ти се подчинят, само ако им покажеш, че не си човек, с който могат да си играят. Само след това можеш да им имаш доверие. Моля те, подпиши тази заповед.

Ломбар я погледна. В нея пишеше:

ГЕНЕРАЛ УИП НЕ СЕ ПОДЧИНИ НА

ЗАПОВЕДТА ДА ОТКРИЕ ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР.

ДОНЕСЕТЕ МИ ГЛАВАТА НА ГЕНЕРАЛ УИП.

Хист се озъби доволно. Грабна писалката си и я подписа. След това й удари и един печат.

Мадисън взе заповедта и си тръгна.

Снимачният екип на Мадисън влезе в офиса на Ломбар и започна да наглася камерите. Ломбар въодушевено разглеждаше плановете за нахлуването на Земята и почти не забелязваше екипа: присъствието на камери беше нещо обичайно напоследък. Той беше много по-загрижен за това, че въпреки фалшификациите му, доставките на стимулатори бяха много слаби.

Изведнъж вратата се отвори. Пет жени, облечени като благородни дами — това бяха момичетата от цирка — влязоха и паднаха на колене пред него. Плачеха.

Едната от тях припадна и трябваше да бъде подхваната от други две. Друга от тях пък каза:

— Простете й. Тя е съпругата на генерал Уип. Дойде да моли за милостта ви. Обаче припадна. Аз ще изкажа нейната молба. Моля ви, моля ви, моля ви, пощадете живота на генерал Уип!

Камерите работеха. Снимаха под такъв ъгъл, че лицата на жените не се виждаха, а само гърбовете им. Онова, което изпъкваше на преден план, беше злобната намръщена гримаса на облечения в червената си униформа Ломбар Хист.

Изведнъж на вратата настъпи раздвижване. Двамата актьори, облечени с униформи на Армията, влязоха в офиса. Заедно държаха един поднос. И на този поднос беше главата на генерал Уип, цялата обляна в кръв!

Жените изпищяха и припаднаха.

Двамата офицери паднаха на колене.

— Сър, — каза единият, — заповедта ви е изпълнена. Генерал Уип беше екзекутиран заради това, че не се подчини на заповедта ви да намери Хелър. Ето главата на генерал Уип.

Ломбар се втренчи злобно.

— Това ще му даде добър урок! Моята дума е закон! Веднага махнете оттук тая мърша и жените!

Цялата сцена беше заснета. Стаята се опразни. Мадисън влезе след малко.

Той беше попълнил още един празен формуляр за заповеди, подписан и подпечатан от Великия съвет. Трябваше само подписа и на Хист.

— Струва ми се — каза Мадисън, — че когато видят това по „Вътрешен обзор“, няма да има нито един офицер, който да не ти си подчини. Моля те, подпиши това.

Хист го прочете:

ДО ВСИЧКИ ОФИЦЕРИ ОТ АРМИЯТА И ФЛОТА:

ВЕДНАГА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПРЕСЛЕДВАТЕ

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ПРОСЛОВУТИЯ ПРЕСТЪПНИК

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР.

Хист подписа заповедта с претенциозен жест.

Мадисън се ухили. Преследването, което си беше представял така живо, сега щеше да започне.

Жарта и пулсът на въодушевлението във вените му бяха стигнали почти до екстаз.

КАКВИ ЗАГЛАВИЯ!