Л. Рон Хабърд
Победа на злото (80)

Глава пета

За три дни съдебният процес на Грис остана на заден план. През цялото това време Мадисън излъчваше едно съобщение до Калабар. То вървеше по всички честоти на военните: знаеше се, че въстаниците подслушват точно тях. Съобщението оповестяваше многократно:

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР. В ЧЕТВЪРТЪК СУТРИНТА

СЕСТРА ТИ ХАЙТИ ХЕЛЪР ЩЕ БЪДЕ

НА ПЛОЩАД „ХИРОУ“ В ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО

ГРАДЧЕ НА ВОЛТАР. АКО НЕ СЕ ПРИЗЕМИШ ТАМ

И НЕ СЕ ПРЕДАДЕШ, ТЯ ЩЕ БЪДЕ ЗАСТРЕЛЯНА

НА ОБЯД. ЛОМБАР ХИСТ, ДИКТАТОР

НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА.

В сряда вечер Мадисън пусна информацията на вестниците. Четвъртък сутринта тя вече се носеше из цялата Конфедерация.

По всяка комуникационна линия на Апарата, Вътрешната полиция и Армията пропукваха заповеди, които целяха да контролират и да потискат бунтовете.

Площадът „Хироу“ е едно широко кръгло пространство. В диаметър е двеста ярда. На него няма нищо друго, освен паваж, защото често се използва за държавни дела. В идеалния му център има един напълно гладък кръгъл пилон с височина петдесет фута и обиколка около двайсет фута, до който водят три кръгли стъпала. Единствената украса и инкрустация се намира на предния ръб на най-горното стъпало и гласи: „Посвещава се на героите на Волтар“. Мадисън беше избрал мястото много внимателно.

На площада се събираха осем булеварда, които обикновено бяха задръстени от трафика. Днес на края на всеки булевард откъм площада стоеше по един танк на Апарата.

В девет часа Хайти Хелър, облечена в бяла рокля, беше отведена до пилона от отряд на един батальон на смъртта. Тя беше без ръкавиците си, а роклята беше скъсана на рамото. Златистата й коса беше в пълно безредие, но продължаваше да изглежда като ореол.

Очите й бяха спокойни, когато тя гледаше генерала от Апарата, който командваше отряда в червената си униформа.

Един от няколкото дежурни на площада снимачни екипи беше съвсем наблизо. Хайти видя микрофон, който беше насочен към нея.

— Джетеро! — изкрещя тя внезапно. — Ако ме чуваш, недей да идваш тук! Те искат да те убият!

Реакцията на генерала малко закъсня. Той затъкна с пълничката си ръка устата на Хайти. При подаден от него знак, трима от отряда му прогониха снимачния екип. Скрит зад един танк в периферията на площада обаче, Мадисън виждаше, че събитието се отразява от други снимачни екипи. Всичко се излъчваше на живо за цялата Конфедерация.

Батальонът на смъртта извади една верига. Беше дълга двайсет фута и имаше големи халки. Щракнаха единия й край на лявата китка на Хайти; омотаха останалата й част около пилона; щракнаха другия й край на дясната китка на Хайти. Провериха дали халките са здрави. Сега Хайти беше овързана с гръб към пилона.

Отрядът се отдръпна.

Тежките Оръдия на осемте танка в края на булевардите се насочиха към Хайти.

Мадисън се ухили. Каква картинка само! Красавица окована около един пилон. Обширна празна павирана зона. Осем смъртоносни дула в кръг около площада, готови да разрушават.

И тогава всичко тръгна малко наопаки. Възможно е тълпите — които въпреки блокадата бяха навлезли по булевардите — да бяха обхванати от чувство за нереалност. Това просто не можеше да бъде действително: беше твърде чудовищно. Но когато генералът от Апарата беше посмял да докосне Хайти, за да я накара да мълчи, бяха започнали да се надигат рев и негодувание.

По булевардите имаше сигурно стотици хиляди хора. Присъстваха само две или три хиляди отряда на Апарата, които бяха направили барикади, за да ги спрат.

Барикадите се огънаха.

Чу се тътен от оръжията на Апарата.

От тълпата полетяха снаряди!

Отрядите на Апарата нападнаха тълпите!

Отсъствието на Вътрешната полиция се усещаше явно. Апаратът знаеше много малко за справянето с тълпите.

За около двайсет минути имаше ръкопашен бой.

Тълпите на три от булевардите успяха да пробият през барикадите. Танковете по периферията на площада трябваше да завъртят оръдията си и да стрелят.

След това булевардите се изпълниха с неподвижни и кървящи тела — както на граждани, така и на хора от Апарата. Пристигнаха два омиротворителни полка на Апарата, които блокираха пътя на хората по улиците откъм далечния край.

Едва към 10:20 беше постигнат някакъв ред. Той обаче не беше много стабилен, защото започнаха да напират и хора от останалата част на града, та се наложи намесата на още три полка, които да държат барикадите поне на една миля във всяка посока.

Мадисън държеше под око големия часовник на една кула на около хиляда ярда разстояние. Предполагаше, че Хелър ще изчака до последната минута. Или поне се надяваше на това. Не допускаше нито за миг, че Хелър ще се предаде. Освен това, така щеше да развали плановете му.

Празното пространство с радиус сто ярда около пилона, на който беше окована Хайти, беше предостатъчно за човек като Хелър да приземи отрядите си.

Мадисън въобще не мислеше, че собствената му сигурност е застрашена по някакъв начин, защото предполагаше, че Хелър не би използвал артилерия — това би застрашило живота на самата Хайти. По-голямата грижа на Мадисън беше да не бъде хванат от камерите: поради тази причина той беше облечен в сивата униформа на Общите служби и освен това беше променил чертите си с грим, като най-отгоре беше сложил и очила против пясък. Ако започнеше някаква акция, той щеше да влезе в танка до себе си.

Чертичките на далечния часовник проблясваха при придвижването на стрелката. Мадисън обърна поглед към танковете: освободени от контролирането на тълпите, техните дула отново се бяха насочили към Хайти.

Тя беше, привързана с веригата към пилона твърде здраво. Протегнатите й напред ръце сигурно я боляха ужасно. Скъсаната й рокля се беше смъкнала наполовина, от рамото й. Хайти обаче гледаше към небето.

И тогава Мадисън го чу.

Някакъв гърмящ тътен.

БЕШЕ ТОЧНО НАД ГЛАВИТЕ ИМ!

Мадисън вдигна поглед. За секунда не можеше да види нищо. Тогава забеляза някаква сянка, която летеше много високо и с главозамайваща скорост. Какво беше това? Някакво странно състезателно превозно средство?

Изведнъж хоризонтът му беше закрит от извъртащото се оръдие. Танкът се прицелваше към небето.

От възпираните тълпи се надигнаха викове.

Това можеше да бъде само Хелър. Но високо летящият кораб просто мина над тях!

Осем танка гръмнаха с разтърсващ, заглушителен тътен. Странното състезателно средство вече беше заминало. Танковете стреляха подир него.

Снарядите им минаваха точно през него!

Сигурно беше някаква илюзия, тикана от много бърз кораб!

Почти беше изчезнала. И тогава изведнъж някое от оръдията вероятно беше засекло истинския кораб зад нея.

ЧУ СЕ МОЩНА ЕКСПЛОЗИЯ В НЕБЕТО!

Точно попадение на някой от танковете!

На фона на небето се откроиха черните фрагменти от кораб!

От тълпата долетя пронизителен стон. Корабът беше разбит пред очите им!

Мадисън погледна през сто ярдовото празно пространство към Хайти. Тя ридаеше.

Останките от кораба явно се разбиха в някой магазин в далечината, защото към небето лумнаха пламъци.

Мадисън погледна танковете. Усети, че планираното му велико постижение на връзките с обществеността се е провалило. Той предположи, че Хелър е мъртъв. От това щяха да излязат толкова лаконични заглавия!

Но тогава той видя един офицер от танковете да сочи нещо. Ръката му беше вдигната нагоре.

От синевата се носеха надолу хиляди малки предмети. Бяха над целия район и сами си формираха кръг с диаметър една миля.

Спускаха се все по-ниско и по-ниско. Внезапно един от танковете откри огън, като се опита да отстрани поне част от тях.

Мадисън видя как един от по-отдалечените премигна.

Тогава той изведнъж почувства, че целият свят става син. Болезнено и непоносимо син!

Мадисън изпадна в безсъзнание.

По-късно щеше да открие какво се е случило, само защото камерите бяха продължили да снимат.

Беше синя светкавица. И то хиляди от тях в антигравитационни пълнители, нагласени да ги пуснат надолу. Вероятно ги бяха пуснали, когато първият кораб беше преминал и бяха нагласени да избухнат между хиляда и двеста фута височина над настилката.

Почти всички хора в диаметър от една миля бяха изпаднали в безсъзнание.

След тях дойде една по-голяма бомба. Тя каза „бух“ на около сто фута над пилона.

Цялата зона потъна в гъста мъгла.

Не се виждаше нищо.

След това се появи пулсиращият звук от самолетни мотори. Първият кораб вероятно е бил за заблуда. Този на Хелър беше съвсем здрав. В мъглата се чу тупването от приземяване.

После щракването на ключалки на херметическа камера.

Гласът на Хелър! Много нежно:

— О, съжалявам, че те накарах да припаднеш.

След малко отново щракване на ключалки. А после тътен от мотори.

Половин час по-късно Мадисън дойде на себе си.

Мъглата се беше вдигнала.

На площада нямаше нищо, освен две строшени окови.

ХАЙТИ БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛА!

Мадисън погледна празния пилон. Не, сега там имаше нещо друго. Нещо, което висеше на една игла.

Мадисън се запрепъва изтощено натам. По петите му тръгна един снимачен екип. Накара ги да заснемат строшената верига, а след това и странния предмет на пилона.

Беше някакъв евтин билет за пътуване. Надписът му беше преправен, за да се чете така:

ЕДНОПОСОЧНО ПЪТУВАНЕ

ДО ДЕВЕТИЯ КРЪГ НА АДА

ЗА ЛОМБАР ХИСТ

Мадисън изпадна в екстаз. Беше получил необходимото си заглавие:

БРАТ, ОБЯВЕН ИЗВЪН ЗАКОНА,

СПАСЯВА СЕСТРА СИ

ХАЙТИ СПАСЕНА

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР

ОБРИЧА ДИКТАТОРА НА ВОЛТАР

НА ГИБЕЛ

Мадисън беше успял. Той беше превърнал Хелър в престъпник, който сега можеше да бъде преследван от всяка действаща военна част в цялата Конфедерация!

А случката на площад „Хироу“ беше поставила клиента му в началото на пътя към вечността.