Л. Рон Хабърд
Победа на злото (73)

Глава шеста

На един самотен планински връх на Калабар, на брулещия вятър стоеше Джетеро Хелър, жилен от хоризонтално биещия сняг, почти сляп в нощта и заобиколен от трийсет бластера, готови и очакващи с нетърпение да го направят на парчета.

Беше му отнело много дни и няколко различни приложения на геометрията за локализиране на командния състав, за да намери щабквартирата на принц Мортиай.

Пътят от Блито-3 му беше отнел само пет дни. Полетът беше доста спокоен. Проблемът дойде, когато трябваше да премине през планетарната мрежа на Апарата, цялата омесено и объркана с лъчите и защитните средства на бунтовниците.

Като използваше различни документи за самоличност, той беше успял да се промъкне и сега „Принц Кавкалсия“ стоеше там горе, на двайсет мили над тях, невидим във всяко отношение, но с жизненоважните пътници на кораба щеше да се окаже абсолютна загуба, ако нещо му се случеше на него.

Беше слязъл дотук с бойна космическа шейна; беше премръзнал до кости; кислородът му почти беше свършил и освен това стояха на нещо, което за Калабар беше „хълм“, но иначе беше с височина трийсет хиляди фута. На далечния хоризонт проблясваха изстрели от оръжия, а един горящ град представляваше розово мазно петно.

На около петдесет фута разстояние се виждаше някаква едва очертана фигура до една скала.

Хелър извика през маската върху лицето си, която беше снабдена с високоговорител:

— Трябва да застана по-близо до теб, за да предам съобщението.

Трийсет бластера в кръга около него се помръднаха.

Глас, който също минаваше през високоговорител, долетя иззад скалата:

— Достатъчно близо си. Не мога да повярвам, че великият Джетеро Хелър, идол на Флота, иска да дойде при бунтовниците. Много добре знам какво може да направи един военен инженер. Предай ми съобщението оттам.

— Но аз дори не знам дали говоря с принц Мортиай, — изкрещя Хелър над свирещия вятър.

— А аз дори не знам дали ти си Джетеро Хелър!

— Запознаха ме с вас, когато бях кадет на борда на бойния кораб „Илузив“ преди дванайсет години — изкрещя обратно Хелър. — Носехте чехли, защото краката ви бяха изгорели.

— Всеки би могъл да знае това. Срещал съм се с хиляди кадети.

— Трябва да видя лицето ви отблизо, за да съм сигурен, че това наистина сте вие! — изкрещя Хелър. — Както ви казах вече, съобщението е само за вашите уши.

— Ето значи как си стигнал толкова далеч. Войници, вържете ръцете му зад него и му вземете всички оръжия. Само Джетеро Хелър би бил толкова луд, че да прониква през всичките линии и да вдига толкова много шум.

Двама войника в облекла с изолация се откъснаха от кръга и тръгнаха напред много внимателно. Не намериха никакви оръжия и вързаха ръцете му. Бутнаха го напред през празното пространство. Хелър откри, че му е много трудна да върви: в допълнение на вятъра беше и гравитацията със стойност 1.5 на Калабар, която го караше да се чувства така, сякаш тежи цял тон.

Стигна до едно място зад някаква скала. Светлина обля лицето му. Една ръка дръпна настрани кислородната му маска, след което я пусна да се върне обратно.

— Прилича на Джетеро Хелър наистина — каза един дрезгав глас.

— Обърни светлината към собственото си лице — каза Хелър.

— Това се вика смелост. Не си ли даваш сметка, че говориш с един принц?

— Говоря с един бунтовник — каза Хелър — и ако не ме послушаш, ще си останеш само такъв.

Думите му бяха посрещнати от дрезгав смях.

— Дяволски богове! Каква смелост!

И тогава светлината изведнъж се извърна и под маската на лицето Хелър видя и разпозна грубите черти и гъстата черна брада на принц Мортиай.

— Добре — каза Хелър. — Давам ти честната си дума, че не съм тук, за да те убивам или наранявам, по какъвто и да е начин. Изпрати тия мъже на такова разстояние, че да не могат да чуват. Съобщението ми наистина е само за твоите уши!

— Комети! Сигурно съм полудял. Добре, момчета, отдалечете се, но го дръжте на мушките си!

— Имам пълен екип техници, които идват насам с пет кораба. Ще пристигнат след няколко седмици. Мисля, че имаш нужда от такова нещо.

— Нищо не ми трябва. Хората на тази планета ме подкрепят: бесни са на Апарата. Освен това отрядите на Апарата се изтеглят, а Флотът и Армията не действат. Ще спечеля тази война.

Това беше шок за Хелър. Ако Апаратът се изтегляше, то целта беше една: Земята.

Хелър се огледа. Другите бяха доста далеч, за да чуят разговора им. Той се наведе по-близо.

— Никога няма да спечелиш тази война без нещо, което съм ти донесъл.

Мортиай се изсмя с интерес.

— Няма нищо толкова важно в цялата вселена, което ти би могъл да донесеш.

Хелър каза:

— Донесъл съм баща ти.

— КАКВО?

— Негово Превъзходителство Клинг Надменни — отвърна Хелър.

— О, добре, ако наистина разполагаш с него, доведи го, доведи го, за да го екзекутирам! Макар че, разбира се, аз не ти вярвам нито за миг, тъй като ти не би могъл да разполагаш с него.

— Ваше Височество, уверявам ви, че той е при мен. При мен са и кралските символи, и печатът. — И той набързо разказа обратът на съдбата, който беше довел Императора в ръцете му.

— Значи всъщност той бяга от Хист! — каза Мортиай. — Ще отмени ли статута ми на размирник?

— Той е в безсъзнание.

— Ами тогава не може да ме обяви за свой наследник.

— Не, докато не дойде в съзнание.

— Чакай малко — прекъсна го Мортиай, — това е опасно! Ако Хист разбере, че той е тук, ще хвърли всичките си отряди срещу нас! Ако се разбере, че ти си го отвлякъл, Флотът и Армията ще се присъединят! Това е ВЗРИВООПАСНО! Ще ни избият!

— Никакви положителни страни ли няма това, че разполагаме с него? — попита Хелър.

— Великият Съвет знае ли, че той е изчезнал?

— На път за насам минах покрай Волтар. В новините не се казва нищо за това. Единственото, за което говорят, е един мъж Грис, който аз мислех, че е мъртъв.

— Значи Хист си кротува за цялата работа.

— Така мисля — каза Хелър.

Мортиай се облегна на една скала. Вятърът пищеше над главите им. Най-накрая той каза:

— Току-що ми дойде като гръм от ясно небе какво може да се е случило на братята ми и другите наследници на трона. Може да не е виновен за това баща ми. Може да е бил Хист. Хелър, предполагаш ли, че този човек притежава невероятната безочливост да се обяви за Император?

— Той нарича себе си диктатор. Император е само на една крачка от това.

— Да, ама той не може да го направи — каза Мортиай: — Великият съвет и лордовете трябва да имат положително доказателство, тяло и кралските символи, за да обявят трона за освободен и да назначат нов император. Ако ти разполагаш с тялото и кралските знаци, той трябва да ги открие. Дявол да го вземе, Хелър, единственото, което си ми донесъл, е тотално изтребление! Независимо от това дали той каже или не, че ти разполагаш с императора, нищо няма да го спре да се сдобие с това, което притежаваш. Ти си ЖИВА БОМБА!

Хелър щеше да заговори, но Мортиай му даде знак с ръка да мълчи.

Опитвам се да намеря начин да се измъкна от това. Има ли някакъв шанс баща ми да дойде в съзнание за достатъчно дълго време, за да отмени прокламацията, с която ме направи размирник и да ме обяви за свой наследник?

— Това е в ръцете на боговете!

— Хелър, независимо от това дали той го обяви или не, ти седиш върху мина, която е на път да избухне. Знам, че имаш добра репутация, но някой може да ускори нещата и да се опита да те намери, а Хист ще получи тялото и кралските символи. С тях той вече може да се обяви за император… О, така ми се ще да беше отишъл някъде другаде!

— Ваше Височество, колко жертви можете да понесете тук, на Калабар?

— Останали са само два милиарда души. Останалите бяха избити. Повечето градове са развалини. Честно да си кажа, не знам.

— Аз направих едно изчисление, докато ви търсех. Тази война продължава вече пет години, така че не сте се справили много зле. Мисля, че можете да издържите на целите сили на Апарата. Реките са толкова широки, планините така високи…

— Не бихме могли да отблъснем Апарата ПЛЮС Армията и Флота.

— Ами ако малко поспекулирате? — попита Хелър. — Ако кажете, че баща ви ще дойде в съзнание до няколко месеца и за да поспекулираме още малко, да кажете, че той ще отмени статута ви на размирник и ще ви обяви за свой наследник. А после послъжете малко, за да останат Армията и Флотът извън цялата работа. А после пак да поспекулирате и да кажете, че ще издигнем такава желязна защита, че ще разбием Апарата.

Мортиай поклати глава.

— Моля те, недей повече да използваш думата „спекулация“! Та ти рисуваш най-слабата и крехка надежда, за която някога съм чувал!

— Още не съм свършил, Ваше Височество. После да предположим, че тайничко кажем на Хист, че императорът е тук.

— КАКВО?

— Той тогава ще разбере, че нямаме намерение да обявим това публично.

— Ние така или иначе не можем! И без това нямам право да наследя трона. Няма да ни свърши никаква работа да го обявяваме публично. Така всичко ще се срути върху нас! Не, единственото нещо, което ще ни спаси от всички неприятности, е баща ми да се събуди и да обяви Хист за изменник с Кралска прокламация.

— Има и една друга възможност. Да информирам тайничко Хист, че точно това ще се случи, ако въвлече Флота и Армията в тази война.

— И той ще прочете декларация, че Императорът е мъртъв или изваден от строя.

— Но няма да е сигурен.

— Кралски офицер Хелър, ти си ненормален!

— Може и да е така, но може и да не е — каза Хелър. — Мога обаче да се обзаложа, че такова послание ще докара Хист до границата или отвъд границата на неговата лудост. Вие сам сте били утвърден офицер във Флота, Ваше Височество. Знаете много добре принципа, че дестабилизирането на вражеското командване, може често да го накара да направи нещо прибързано, необмислено или пък въобще нищо да не направи.

— Недей да ми четеш лекции по стратегия и тактика, офицер Хелър. Участвал съм в битки, когато ти още не си бил заченат. Има един друг принцип, който гласи, че ако се появи някаква възможност и човек не я използва, е почти сигурно, че той ще загуби. Твоят военен план е най-налудничавият, който някога съм чувал. Ще го приема. Отивай да доведеш баща ми. Давам ти честната си дума, че няма да го убия. Ще го сложим в хубава и сигурна пещера. Ти можеш да действаш по останалата част от плана. Той може, както ти каза, да се възстанови. Дотогава ще живеем с надежда. Ти си луд, офицер Хелър. Харесваш ми. МОМЧЕТА! РАЗВЪРЖЕТЕ ГО!