Л. Рон Хабърд
Победа на злото (69)

Глава втора

На другата сутрин един много обезпокоен Лорд Търн посрещна в покоите си комисията от дамите. Никога преди не му се беше случвало подобно нещо. Но и пресата никога не беше гърмяла така по негов адрес през целия му живот и той беше започнал да се страхува. Даже собственото му семейство не му говореше напоследък, а тази група решени на всичко жени, които застанаха пред него бяха повечето във впечатляващо добри отношения със семейството му.

— Но, лейди Артрит — смотолеви той, — преди не се е случвало нищо подобно. В затвора ми да се осъществи брак? Та това е нечувано.

Лейди Артрит го фиксира с пронизващ поглед.

— Лорд Търн, консултирахме се с правни експерти. Фамилните ни адвокати твърдят, че няма законова забрана на това! Този път законът НЕ стои зад вас. Всяко противене от ваша страна би било чисто лично!

Лорд Търн го преглътна. Беше човек, който стриктно спазва закона и знаеше, че тя говори истината. Изведнъж нещата бяха станали много лични. И тогава се хвана за един изход:

— Бракът е нещо, за което мъжът трябва да се съгласи. Аз много се съмнявам, че на Солтан Грис ще му се прииска да се ожени!

— Той трябва да бъде попитан и ние ще чуем дали наистина е така.

Лорд Търн вдигна поглед към тавана. Горе нямаше никакви разпоредби, които можеше да прочете. Свали поглед към лейди Артрит.

— Много добре. Отиваме да питаме Грис.

Сега, Апаратът е разузнавателна служба и си има начините за набавяне на информация. А този път Мадисън беше научил от съпругата на един надзирател, че Грис е завършил писането на признанията си.

Всъщност, през последните дни Грис беше натрупал малко килограми заради липсата на движение и редовното хранене. А точно в момента той седеше в килията си на върха на кулата и се чудеше какво да прави с времето си.

Беше предал обемното признание. През следващите два дни малко се беше попритеснил като си мислеше, че вече ще го екзекутират. После започна да си дава сметка, че на съдиите им трябва много време, за да прочетат нещо, така че може би му оставаха още няколко глътки живот.

Нареждането да стои далеч от прозореца нямаше нужда да бъде повтаряно: беше сигурен до мозъка на костите си, че Ломбар Хист е готов да премести планетата, за да се добере до него. Беше чул някаква тълпа да крещи нещо пред затвора на няколко пъти, но не беше посмял да отиде до прозореца и да погледне, а не разбираше какво казват, защото бяха твърде далече. До него не беше достигнала никаква информация. Не знаеше абсолютно нищичко за кампанията в пресата срещу него.

Заради това беше много изненадан, когато чу много стъпки да се изкачват по стъпалата на кулата, придружени от глъчката на много гласове. Женски гласове? Колко странно!

Чу се тракане от пластините за заключване, а след това и скърцането на желязната му врата.

Влезе един пазач и насочи оръжието си към него.

Стаята изведнъж се напълни с жени!

Главата на Грис незабавно се завъртя.

Не познаваше нито една от тях.

Втренчените им в него погледи бяха безкрайно враждебни.

Обзе го паника, а нямаше къде да бяга.

Една жена с качулка и много слаба се приближи към него. Дойде съвсем близо.

Той усети как една бележка остава в ръката му.

Почти изпаднал в истерия, той погледна бележката и я прочете:

Ако не кажеш да, ще им съобщя за бебето

и те ще те накъсат на парченца.

Тогава фигурата пред него вдигна едната си ръка, хвана върха на качулката си и я свади.

Грис изпадна в неистов шок.

БЕШЕ ПРАЦИЯ ТЕЙЛ!

— За доброто на държавата — започна тя, внимателно подучена — аз станах доброволка за брак с теб. — И без да я видят другите, тя посочи с пръст бележката.

Грис, който беше на ръба на припадъка, не можеше да проговори.

От задната част на групата изръмжа Лорд Търн:

— Хайде де, отговори й! Говори, за да можем да си вършим работата!

— Кажи да! — изсъска вдовицата Тейл.

Грис погледна присвитите й, решителни очи. Погледна и враждебните лица на жените наоколо.

Изведнъж му хрумна, че може да си купи още малко живот. Можеше да отложи екзекуцията като определи по-задна дата, например след месец, за сватбата си.

— ДА! — извика той.

Лорд Търн беше втрещен.

Изведнъж лицата на жените се озариха с надежда.

— Добре — каза вдовицата Тейл. — Ще се оженим точно тук, още днес следобед. Приготви се.

Грис отвори уста, за да каже нещо.

Килията беше празна, а вратата плътно затръшната.