Л. Рон Хабърд
Победа на злото (63)

Глава трета

Четири часа по-късно Мадисън летеше в Модел 99 по още топлата следа. Той се беше заинтригувал много от информацията, че на Грис са му били „поставяни клопки“. Освен това от съвсем близкото минало си спомняше, че медиите тук имат противната идея, че човек трябва да има документи и доказателства за историите. Понеже това далеч не беше нещо непреодолимо — човек винаги може да подправи или да намери фалшиви доказателства, то можеше да му спести време, ако можеше да пипне истинското нещо, а, благодарение на Туу-Туу, той беше сигурен, че някъде съществуват много доказателства.

Главният помощник на Ломбар го беше предупредил да не си пъха носа само при Ломбар Хист, така че логическата мишена в този случай беше самият стар главен помощник. Мадисън си помисли, че може да го намери в Спитеос или в двореца.

Вече бяха прелетели над зеленото море и се движеха над сушата, а Мадисън продължаваше да се опитва да осъществи връзка с въпросния човек.

Изведнъж в опитите му да се обади се намеси някакъв груб глас:

— Отклонете се! Отклонете се! Тук е Отделът за наблюдение на трафика към Апарата. Дж. Уолтър Мадисън, отклонете се от курса си незабавно и продължете към офиса на Шефа на Апарата в Правителственото градче, без да отлагате.

— О, Боже, — възкликна Флик, като го чу, — ще имаш неприятности.

— Защо пък да си има неприятности? — попита Кън, която се беше върнала на работа с или без остров Рилакс.

— Това означава, че са го търсили — отговори Флик на Кън. — Означава, че са звънели и по-рано и че ти си била извън еърбуса, вместо да стоиш до телефона му. Обзалагам се, че си отишла някъде да те бибипат!

— Не е вярно! — отвърна Кън яростно. — Аз само надничах.

— Сигурен съм, че си го правила — каза Флик. — А защо униформата ти отпред е мокра?

— Изпих чаша вода. Ти беше този, който взе да се разгорещява. И то по една прислужница от кухнята!

— Тихо! — каза Мадисън. — Тръгвай към Правителственото градче. Знаеш ли къде е офисът му там?

— Вижда се отдалече — отвърна Флик. — В горната част на града; върху една скала над река Уийл. Винаги си личи по труповете из улиците около него.

— Надявам се, че се шегуваш — каза Мадисън.

— Ами, всъщност, прав си — отвърна Флик. — Има си улей, по който ги пуска в реката.

Полетяха над зелените пространства извън града и не след дълго бяха над множеството високи сгради, в които се помещаваха разните отдели на правителството. Обширната част при горния край граничеше с високи скали, които се спускаха стремглаво към реката. Тази беше най-старата и най-загнила част от Правителственото градче и понеже Апаратът, макар и да не беше най-старата, със сигурност беше най-загнилата част от правителството, той я беше наследил.

Върху един площад беше разположена централната сграда, която беше заобиколена с разбит паваж и паметници на личности с отминала слава. Всичко това сякаш показваше, че Апаратът също е стар, но това не беше вярно: тази служба беше наистина доста млада в сравнение с начина, по който протичат нещата на Волтар. Работата беше там, че другите отдели на правителството отказваха да се помещават на едно място, където фонтаните бяха престанали да пеят, а на статуите им липсваха главите и краката.

Щом като Модел 99 зави към сушата, веднага се появи проблем с намиране на място за приземяване. Пространството беше обширно, но по настилката бяха паркирани съвсем безразборно танкове и други превозни средства.

Флик се вмъкна между един превозвач на персонала и една кола за командване на полетите, върху всяка от които имаше генералско флагче. Кън отвори вратата, докато хвърляше нежни погледи към някои от шофьорите.

— Тук става нещо — каза Флик. — Това са превозните средства на Генералния щаб на Апарата! Внимавай, Шефе! Тия са най-подлите бибипци в цялата Конфедерация!

Мадисън излезе. Чувстваше се малко не на място със сивия си бизнес костюм. Проправи си път между групите офицери и мъже в униформи с цвят на горчица, черни униформи, зелени униформи, като всеки един от тях носеше като значка, символа на Апарата, който, погледнат под определен ъгъл, наистина приличаше на бутилка.

Пред главния вход се разхождаше една прекалено много облечена млада жена, която водеше един снуг на каишка. Друга пък, доста недооблечена и със сурово изражение на лицето си, нетърпеливо въртеше един бастун из ръцете си. Втората се приближи към Мадисън:

— Колко време ще продължи това тъпо съвещание? — попита го тя.

— Нямам представа, мадам — отвърна Мадисън.

— Ако влизате вътре, кажете на генерал Бък, че любовницата му го чака от пет бибипани часа. Омръзна ми!

Мадисън се качи по разбитите стъпала. Двама стражи в цвят на горчица препречиха пътя му. Един офицер изръмжа към него:

— Мадисън? Къде по дяволите се бавиш? Влизай бързо веднага!

Мадисън усети как го запращат през едно разхвърляно фоайе, а после и надолу по някакви стъпала. Офицерът го набута в една претъпкана зала.

Приличаше повече на пещера, отколкото на кабинет. При това вонеше.

На столовете до грубите каменни стени седяха генерали в червени униформи. В записаните ленти на това съвещание те изглеждаха точно като дяволи от Майко.

Ломбар Хист, също с червена униформа, седеше зад едно бюро. Беше се обърнал настрани и гледаше как един офицер от щаба придвижва с дистанционно управление в ръка една оранжева стрелка по прожектираната карта.

— Това е Омаха — каза офицерът. — Според по-ранни разузнавателни проучвания, тя е нещо като военен нервен център. Изчислено е, че са необходими един милион души, за да се задържи позицията, след като този център бъде окупиран, и да се продължи на изток.

— Един милион души! — изкоментира един генерал. — Това означава да не останат допълнителни резерви.

— Е, ако ни откажат правото просто да взривим Ню Йорк…

— Това трябва да бъде отказано — намеси се Хист. — Ще засегне съоръженията в Ню Джърси, които трябва да се завземат в действащо състояние. Ситуацията изисква чист пехотен подход, като се придвижваме през градовете и избиваме наред. Да не би да се страхувате от ранените? — попита той първия генерал с насмешка.

— Не — отвърна първият генерал. — Просто се надявах, че Армията може да бъде заставена по някакъв начин да участва. Разполагаме само с около четири милиона взвода. Ако се вземе предвид разпределението по другите континенти…

— Можем да се съсредоточим само върху Съединените, щати — намеси се друг генерал.

— Не, не, не — каза някакъв генерал с отличителните знаци на артилерията. — Има повече от дванайсет нации, които разполагат с ядрени оръжия според сведенията, с които разполагаме. Ако не успеем да превърнем това в пехотна акция по всички континенти, може да се стигне до истеричен ядрен конфликт. Ако трябва да се постигнат целите на Шефа, трябва да предотвратим използването от тяхна страна на водородни бомби от една държава към друга през океана. Мисля, че ще откриете необходимите зони напълно заразени и неизползваеми.

Един съветник се обърна към Ломбар.

— Ваша Светлост, човекът от Земята най-сетне пристигна.

Всички погледи се обърнаха към Мадисън. (За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че той може и да не беше разбрал напълно, че се обсъждаше план за нахлуване на Земята, защото протоколите от съвещанието разбира се не отразяват вътрешните мисли на говорещите. Записките на самия Мадисън не хвърлят допълнителна светлина по този въпрос.)

Заговори генералът от артилерията.

— Какъв е обхватът и потенциалът за термално проникване на едно метателно оръжие „МХЗ“?

Мадисън отвърна:

— Съжалявам. Не разполагам с пълна информация за това. Но не мисля, че има за кой знае какво да се притесняваме. Доколкото си спомням пълният проект беше оспорен от Главния счетоводен отдел и беше отменен. Спомням си, че четох за това.

— Ха! — възкликна генералът от артилерията. — Добро момче. Значи това е система, за която не бива да се притесняваме. А какво става със сателитните убийци? Те биха могли да бъдат използвани срещу космически кораби.

— Ами, тях са ги развили само руснаците. Имат голямо телевизионно покритие. И си мисля, че ако избегнете пространството над Русия, и те няма да представляват проблем.

— Аха! — каза генералът от артилерията. — Покажете ни я тая Русия!

Мадисън отиде до предната част на пещерата и с едно „С ваше позволение“ взе дистанционното устройство от офицера. Той го нагласи и проекторът започна да показва карти от Земята. Мадисън намери Русия и им я показа. (Мадисън не можеше да знае, че Русия вече не съществува, защото това се беше случило след заминаването му.)

Хист се размърда неспокойно. Погледна генералите.

— Добре, можете да си вървите и да се карате на някое друго място. Но до утре на това бюро да има общ план за действие!

Генералите станаха, помощниците им събраха всички листа и си тръгнаха. След известно време Ломбар си даде сметка, че Мадисън е все още там.

— Свободен си! — каза Хист.

— Исках да се видя с вас по повод на Грис — рече Мадисън.

— Грис! Грис! Грис! Е, БИБИПКА МУ на Грис! Заради него стават всички тези неприятности!

— Мога ли да попитам какви са всички тези неприятности?

— Амфетамини! Разузнаване! — извика Хист. — Ако слънцето утре не изгрее и аз направя разследване, ти обещавам, че следите ще отведат до Грис! При последното си пристигане „Бликсо“ трябваше да донесе амфетамини. Но уви. Оттогава не е пристигнал нито един товароносач! Той никога не си поддържаше в ред докладите по разузнаването и сега се движим съвсем сляпо.

— Аз мога да го хвана! — каза Мадисън.

Това стигна до Хист. Но той поклати глава.

— Изпратих трима убийци в кралския затвор. Грис е все още жив! Невъзможно е.

— Той не ви трябва мъртъв — каза Мадисън. — Вие искате да го накарате да говори.

— Той позволи на Хелър да му избяга — каза Ломбар в обичайния си несвързан стил. Ще го убия!

— Аз мога да хвана и Хелър — каза Мадисън.

— Хелър е настроил цялата Земя срещу мен — отвърна Хист. — Сигурен съм, че в този момент той търчи по улиците на онази планета и крещи на хората да ме нападнат! Той е истинска напаст! Армията и Флота няма да си помръднат и малкото пръстче, за да го смажат!

— Моля ви — обърна се към него Мадисън, — хайде да си разкрием картите. Има ли някаква причина, поради която не искате Грис да проговори?

Непредсказуемият Хист изведнъж избухна в смях. Мадисън си отбеляза по-късно, че с Ломбар се чувства много често така, сякаш се занимава с някой особено ненормален.

— Поставяли ли сте някакви клопки на Грис? — продължи Мадисън.

Ломбар продължаваше да се смее. Най-накрая каза:

— Ако някога бъда обвинен в нещо, никой не може да го докаже. Всяка заповед, която някога е стигала до Блито-3, всяка доставка, която се е върнала оттам, носят името само на Солтан Грис. Той си е подпечатал живота!

— Значи няма да имате нищо против Грис да бъде изправен пред съда?

— Какво общо има тук съдът?

Мадисън каза:

— Съдебен процес, който е публичен, който се отразява в медиите. Стъпка по стъпка!

— Това е странна идея.

— Можете дори първо да го разобличите в медиите, след което съдът със сигурност ще го признае за виновен. Тези неща се правят така.

— Колко странно.

— Вие ще станете герой — продължи Мадисън. — Това ще доизгради имиджа ви.

— О, съдебните процеси нямат нищо общо с това — каза Хист, като внезапно придоби свиреп вид. — Моят проблем е как да накарам Армията и Флота да ми съдействат.

— Това толкова ли е важно? — попита Мадисън.

— Той ме пита дали това било толкова важно — обърна се Ломбар към някакъв невидим събеседник, който не беше там. Ще се наложи да изтегля всичките сили на Апарата от Калабар, за да завзема Земята. Армията и Флота могат поне да поемат нещата там!

— Вие се нуждаете от съдействието на Армията и Флота — каза Мадисън. — АЗ МОГА ДА ВИ ГИ ОСИГУРЯ!

Ломбар притихна. Накрая попита:

— Как?

— Искам да разполагам с всички данни и свидетели по отношение на Грис. Ще го пусна първо в печата, а след това ще го закарам и до съда. След това ще го накарам да обвини Хелър за всичко. Може да се изпипа така, че цялата Армия и Флота да хукнат по следите му като бесни кучета!

— Наистина ли?

Мадисън извади тефтера с изрезки, който носеше със себе си. Подхвърли го разтворен на бюрото пред Ломбар.

— Тези статии са само за проба. Аз съм написал всяка една От тях. Ще публикуват каквото им кажа. Единственото, което трябва да направя, е да използвам медиите, и Армията и Флота ще бъдат във ваши ръце!

Ломбар се взираше в книжлето и го разлистваше.

— Публикуват каквото им кажете?

— Аз контролирам медиите на Конфедерацията. Те са просто едно средство. Мога да го използвам, за да вдигна такава буря, че да получите всичката помощ, от която се нуждаете. Мога да моделирам общественото мнение като глина! А това е ключът към всичките ви проекти.

— Невероятно! — каза Ломбар, като продължаваше да се взира в книжката. — Кроуб? Герой? — И тук имаше няколко разкрасени снимки на Кроуб от първа страница! Хвалебно! Вестник след вестник!

— Виждате ли? А това е само упражнение, за да си пробвам силите. Едно нищо.

— Мадисън, щом можете да ги накарате да мислят, че тоя изкуфял стар престъпник е герой, то няма да представлява никаква трудност да превърнете такъв заслужил, предопределен мъж като мен в…

— Император — довърши вместо него Мадисън.

Жълтеникавите очи на Хист станаха кръгли и се изпълниха с блясък. Той стана и се извиси над Мадисън с един фут. Взе едната му ръка в своите и я поглади. После се извърна към вратата и изрева:

— ГЛАВЕН ПОМОЩНИК! ДАЙТЕ НА ТОЗИ ЧОВЕК МАДИСЪН ВСИЧКО, КОЕТО ПОЖЕЛАЕ! РАЗБИРАШ ЛИ, ВСИЧКО, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ОТРЕЖА ГЛАВАТА!