Л. Рон Хабърд
Победа на злото (6)

Глава втора

Хелър хукна навън. Нямаше и следа от танка и лимузината. Той забеляза сержанта, който беше показвал картата на войника в люка.

— Сержант — извика Хелър и когато мъжът се приближи и отдаде чест, той продължи — много наложително е те да поемат по сигурен маршрут. Вярвам, че сте им дали добър съвет.

— О, да, сър — отвърна сержантът, като изрови една карта. — Докладваха ни за партизани от Мейзабонго в Ню Йорк. Заради това ще минат по моста Тапън Зий към Джърси, след това ще поемат на юг по Хайланд Авеню, докато то се влее в междущатското шосе Палисейдс успоредно на Хъдсън. Преди да стигнат до моста Джордж Вашингтон, ще се запътят на запад към Форт Лий, след което ще тръгнат по частното шосе на Ню Джърси. Ще излязат от него при изход №6, ще завият по държавно шосе 95 и ще стигнат точно до Залата на независимостта.

Хелър проследи маршрута с химикал и взе картата.

Той изтича до мястото, където Бум-бум седеше притеснено в таксито и гледаше армията с недоверие — организация, която той като бивш моряк ненавиждаше. Хелър пристигна отзад и го стресна.

— Той му даде набързо някакви нареждания и му подаде картата. Един войник тикаше към тях мотоциклета на някой военен куриер.

Бум-бум излезе от таксито. Хелър взе каската на военния куриер и я сложи на главата на Бум-бум. След това посегна в колата и окачи торбичката на врата на Бум-бум.

Войникът дръпна смукача. Бум-бум ритна педала за запалването, погледна Хелър с недоверие, след което мотоциклетът полетя напред като хвърли в див ужас струпаните отряди, които за малко да уцели, политайки като ракета напред към портата. Бум-бум изчезна.

Хелър се качи в таксито, което сега изглеждаше като военна кола, запали и, след като отдаде чест на войника, полетя по пътеката и изчезна.

Надяваше се да настигне Роксентър, преди той да стигне до моста Тапън Зий. Но когато мина през пункта за таксата не видя и следа от лимузината и танка по дългия път над Хъдсън. Надяваше се, че Бум-бум кара достатъчно бързо. Роксентър определено летеше с пълна газ. Хелър прелетя по дългия две и половина мили път над реката: отдолу Хъдсън блестеше в синьо на юлското обедно слънце, едно обширно водно пространство, стигащо до далечното море.

Когато стигна до Ню Джърси, той сви на юг по Хайланд Авеню, което си беше всъщност цяла магистрала. Макар че беше неделя и че Хелър навлезе в поредицата от паркове успоредно на реката и дълго повече от шестнайсет мили, наоколо не се виждаше никакъв трафик: Съединените щати бяха останали напълно без бензин, с изключение на избраните или на предвидливите хора, които обаче не си го хабяха за пикници.

На няколко мили южно от моста пътят се отклоняваше през равна, тревна площ, запустяло игрище за голф. Хелър се движеше много бързо. Завоят отпред нямаше никаква видимост. Хелър го направи.

ЛИМУЗИНАТА И ТАНКЪТ!

Бяха спрели до пътя.

Роксентър беше излязъл от колата.

Един от екипажа на танка очевидно се опитваше да фиксира антената на лимузината.

Нямаше време за спиране или прикриване.

Роксентър погледна Хелър право в лицето! Вдигна ръка, за да посочи, и извика.

Всичко стана за мигновение от три секунди. Хелър профуча край тях с 80 мили в час.

Точно пред Хелър идваше нов завой. В дясно от Хелър имаше парк по цялото протежение на пътя.

Хелър направи завоя и видя в огледалото, че танкът вече е извън полезрението му.

Точно пред себе си видя по-открито пространство в парка.

Скочи върху спирачките.

Старото такси се понесе настрани със свистене на гумите.

Хелър го вкара между дърветата, видя дали е добре прикрит и спря.

Чу как забуча двигателят на танка.

Отвори вратата и погледна през листака към пътя.

Видя танка. Беше някакъв стар модел, от онзи тип оборудване, което дават на запасните отряди, когато редовните войски вече не го искат. Беше с колела, а не с вериги, за да може бързо да се придвижва по магистрали.

Може да беше стар, но пък имаше голямо оръдие пред люка си, а също и картечници, сочещи напред. Офицерът се возеше при вдигнат капак, стоеше отгоре с очи отворени на четири, имаше шлем и държеше зареден 45-калибров пистолет. Това каза на Хелър всичко, което му беше необходимо. Бяха получили заповедна стрелят по него.

Старият танк отмина. След него се появи лимузината. Хелър видя как Роксентър стои наведен напред и се взира пред себе си, като притиска гърба на шофьора си.

Хелър си спомни за картата. През следващите две мили, докато стигнат до междущатското шосе Палисейдс — живописния път, който се движеше успоредно на високите скали на Хъдсън — имаше няколко завоя. Хелър зачака.

Когато беше сигурен, че няма да го забележат, той излезе на заден ход на шосето и продължи на юг.

— Нямаше и следа от Бум-бум.

Хелър знаеше, че трябва по някакъв начин да получи обратно патентите. Онова, което Роксентър щеше да направи с тях, бе просто да ги постави в някое чекмедже, така както беше направил с множество Земни изобретения, които щяха да направят горивото по-икономично или направо щяха да го заменят. Щеше да нареди съоръженията за микровълнова мощност да бъдат разглобени. Щеше да спре производството на безбензинови карбуратори и коли. И на всичкото отгоре щеше да продължи изгодното замърсяване на планетата.

Ако Роксентър успееше да постигне обявяването на война, контролът на всички петролни компании, с които сега разполагаше, щеше да се върне право в ръцете му. Така щеше да стане и с всички други неща, които той вече контролираше, като например банките. Той все още държеше в ръцете си правителствата посредством международните финанси. Единственото нещо, върху което Хелър би могъл да повлияе, щеше да бъде премахването на заплахата от ядрена война чрез унищожаването на Русия. Но може би Роксентър щеше да я вдигне отново на крака, за да може отново да продава оръжия.

Сега Хелър не го беше грижа какво ще се случи със самия Роксентър. Този човек беше извършил кардиналния грях да не удържи на думата си, а за един офицер от Флота това слагаше край на всякаква милост, която Роксентър можеше да очаква, ако се стигнеше, до финално разчистване на сметките. Те му бяха дали нещо, което беше наистина честен изход: а той се беше възползвал от него като крадец, та дори стигна дотам, че им открадна и портфейлите.

Като караше с прилична скорост, той отвори жабката на таксито. Нямаше оръжие. Той хвърли поглед към задната седалка. Нямаше оръжие. Бум-бум вероятно беше поставил Колта 45, който беше даден на Хелър, в раничката. Ако танкът спреше отново, Хелър щеше да бъде без никакво оръжие. Всичко, което му оставаше, бе да се надява, че няма да му се наложи да излезе с голи ръце срещу танк.

Мина през няколко завоя. Изведнъж пред него се изпречи Вход № 4 на междущатското шосе Палисейдс. Той се впусна в голямото му разширение.

Твърде късно, защото лимузината и танкът бяха на една миля отпред.

Офицерът трябва да е гледал назад. Бяха забелязали Хелър!

Танкът отби, пусна лимузината да мине пред него и потегли след нея.

Хелър настойчиво намаляваше скоростта си.

Не успя да я намали достатъчно бързо.

Взрив от картечен огън покоси дърветата вдясно от него!

Оръдието на танка се завъртя.

Хелър наби спирачки.

ТРЯС!

Гюлето от танка се приземи на пътя пред таксито и като рикошира изсвистя над тавана му.

Хелър свърна в лявата лента.

ТРЯС!

Друго гюле се приземи точно там, където таксито беше преди секунда!

На мястото, където живописното шосе минаваше твърде близо до скалите над реката, имаше завой. Танкът и лимузината минаха през него.

Хелър изправи волана и продължи. Спомни си, че на картата шосето покрай реката има повече завои отсега нататък, като ту се приближава към скалите, ту се отдалечава от тях.

Той погледна вляво от себе си. Хъдсън се простираше величествено. В продължение на следващите девет мили към нея се спускаха напоени скали от 540 до 200 фута високи на местата, където реката беше прорязала ниските части на планината Катскил. От другата страна на реката, на около една миля се намираше Йонкърс, а на 13 мили южно проблясваха небостъргачите на Манхатън. Въздухът изглеждаше по-чист днес: липсата на автомобилен и промишлен пушек плюс вероятно спорите в Очокийчокий, които сега се носеха около Земята, до известна степен вече променяха замърсената атмосфера. Всъщност денят беше красив и ясен. Това разгневи Хелър: Роксентър беше абсолютно решен да унищожи подобни придобивки.

Сега Хелър беше нащрек за някаква следа от Бум-бум. Надяваше се приятелят му да е отпрашил далеч напред, за да не може да бъде забелязан от танка.

Той продължи още пет мили. Шосето сега беше навлязло навътре в сушата далеч от скалите и минаваше покрай високи, внушителни дървета.

Хелър се страхуваше, че ще ги изгуби. Той подкара с 80 мили в час.

Точно пред него имаше завой, където широкото шосе отново свиваше на изток към реката.

Хелър направи завоя.

Твърде късно, защото видя танка само на четвърт миля пред себе си!

Движеха се само с около 40 мили в час!

Хелър се приближаваше твърде бързо към тях! ТРЯС!

Когато видя проблясването на оръдието, той сви наляво.

Гюлето мина покрай таксито със свистене.

Фонтан куршуми от лека картечница удари предното му стъкло, оставяйки върху противокуршумната повърхност внезапни бели петънца.

Той зави надясно.

ТРЯС!

Едно гюле изсвистя отляво.

Изведнъж той видя мотоциклета.

Лежеше катурнат настрана в лявата лента!

Да не би да бяха настигнали Бум-бум?

Внезапно Хелър разбра какво означава катурнатият мотоциклет.

Лимузината и танкът бяха само на няколкостотин ярда отпред. Летяха по завоя, където шосето беше точно над Хъдсън на триста фута височина.

Хелър скочи върху спирачките и завъртя таксито.

То се обърна на 360 градуса като гумите изсвистяха.

Хелър подкара на заден ход.

Полетя назад.

БУУУУУМ!

Ярко оранжев огън избухна изпод шосето и се извиси в небето.

Участък от шосето с дължина около сто ярда полетя във въздуха!

Танкът беше хвърлен като с катапулт високо навътре в реката!

Когато стигна до зенита на полета си, той внезапно избухна като бомба от само себе си. Амунициите и горивото му го превърнаха в огнено кълбо.

Ударната вълна удари таксито и гумите му изскърцаха заради движението му назад.

И тогава Хелър видя лимузината.

Беше високо във въздуха и се обръщаше ли обръщаше.

Завъртя се бавно, след което се приземи в Хъдсън на стотици фута отдолу.