Л. Рон Хабърд
Победа на злото (44)

Глава четвърта

Мадисън се вдигна от паважа, като си мислеше, че пазачите не трябваше да приемат заповедта така буквално.

Флик не се появи на хоризонта, докато не се увери, че порталът е затворен, след което излезе и докато помагаше на куцащия Мадисън, се опита да го изтупа.

— Казах ти да не се приближаваш до това място — каза Флик.

На Мадисън не му харесваше накърняването на имиджа му.

— Не биваше да се спускам към сабята на пазача. Трябваше да се насоча към гръкляна му.

— Комети! Е, добре поне, че ви изхвърлиха навън, а не вътре. Даже Негово Превъзходителство внимава как се разпорежда с тая сган.

Когато се качи в еърбуса, Мадисън забеляза, че слънцето почти е залязло. Накара Флик да се издигне на няколко хиляди фута височина. Няколко минути размисля усърдно и изведнъж в главата му се оформи план.

Пооправи дрехите си, сложи си една уверена усмивка на лицето и се обади на Тийни.

Тя вдигна незабавно.

— Така е по-добре! — каза тя. — Сигурна съм — и в гласа й се усети заплашителна нотка, — че имаш добри новини. Видя ли се с бибипеца?

— О, да — отвърна Мадисън. — И знаеш ли, Тийни — искам да кажа Ваше Величество — направо ще ти кипне кръвта. Заговорих за теб и той се изсмя по най-обидния начин, който някога съм чувал.

— КАКВО?

— Облегна се назад, докато невъзмутимо си ядеше грозде — надебелял е като прасе — и каза: „Мадисън, когато я видиш, й предай най-сърдечния ми: нагоре до бибипа й!“

— О, бибипец такъв!

— Да, и аз си помислих това. Накарали са го да си напише мемоарите и той ми показа нещо, което той намира за смешни страници за теб. Направо се затъркаля на пода от смях на собствените си шеги! О, можех да го убия, но надзирателите бяха там и ми бяха взели ножа, освен това. На такава тъпа проява на безчувствена грубост никога през целия си живот не съм ставал свидетел.

Тя беше побеляла като платно.

— Фука се — продължи Мадисън — как те е водил за носа, само заради удоволствието да те отблъсне.

Тя скърцаше със зъби. Изведнъж каза троснато:

— Това вече преля чашата!

Внезапно Мадисън се притесни. Беше преиграл номера си. Не беше имал намерение да я кара да върши каквото и да е. Планът му беше много елементарен: просто щеше да започне да изобличава Грис в пресата и да докара нещата до такова обществено недоволство, че Императорът нямаше да има друг избор, освен да издаде кралска заповед за съдебен процес. После под тази маскировка щеше да накара Грис да дава като показания какви ли не обвинения срещу Хелър, а Мадисън можеше да ги превърне в заглавия, които щяха да разтърсят вселената.

Планът му беше много добър. Просто чисти връзки с обществеността в Земен стил, които се осъществяват по всяко време. Планът му обаче изискваше подготовка, работа и време. Не му трябваха никакви внезапни намеси.

Тийни не беше казала нищо повече. Мадисън попита:

— Кое преля чашата? И коя чаша?

— Даже няма да го изправят пред съда, нали?

— Ще го направят, ако работя достатъчно усърдно.

— Така ли? Добре, Мадисън, искам те тук утре призори. На видеотелефона виждам, че имаш нова кола. Напълни я догоре с гориво. Ще направим една екскурзия.

Преди Мадисън да успее да каже и дума, тя беше затворила. Цялата ситуация го остави в пълно неведение.

Това беше проблемът при аматьорите. Имаха идеи. А идеите на един аматьор по връзки с обществеността бяха в повечето случаи безполезни. Идеите пък на Тийни можеха да бъдат смъртоносни.

Той помнеше много добре причинения от Грис хаос. Всичко беше вървяло добре, докато Грис не реши да опита силите си във връзките с обществеността. Аматьорите просто не разбираха тънките нюанси на този бизнес.

Мадисън отново премисли плана си. Беше доста стандартен и безпогрешен. Създай обществена буря около Грис, като използваш медиите, след което направи така, че самият процес да създаде обществена буря около Хелър. И дори ако по някаква причина — болест или нещо друго — Негово Превъзходителство не подпечаташе заповед за съдебния процес, общественият натиск щеше да направи жизненоважна необходимостта Лорд Търн да промени мнението си. Щеше да проработи.

Какво, в името на небесата, планираше Тийни? Съвсем спокойно можеше да провали всичко! Той беше имал само намерението да държи интереса й! А не да я хвърля в паническа неразумна дейност!

О, той не биваше да позволи тази превъзходна победа да му се изплъзне, точно когато му е почти под носа.

Замисли се за тъжното положение на Хелър, който трепереше неизвестен в някое самотно убежище и очакваше Мадисън да го спаси за следващите поколения. Какво прахосване на материал!

Беше лесно да се сети как да се справи с Хелър и Грис в рамките на връзките с обществеността. Но да се справи с една почти жена като Тийни, беше нещо съвсем друго! Каква потенциална пречка беше тя!

— Осемнайсет пункта — каза той, — цитат: Мадисън на ръба на една скала.

— Какво? — попита Флик.

— Карай към къщи — каза Мадисън. — Трябва да си починем. Утре ще бъде ужасен ден.

Точно в тази секунда, но на повече от двайсет и две светлинни години разстояние, обектът на мислите на Мадисън — Джетеро Хелър, не трепереше в никаква тъмна пещера. Той се движеше по Пето Авеню на Ню Йорк, оглушаван от парада на телеграфната лента, който отбелязваше приемането на длъжност на нови главни администратори на Ню Йорк, воден от Бейб Корлеоне, след като беше приела титлата capa di tutti capi, която хората вече бяха започнали да наричат „Кралица Бейб“. Блестящ в пълната си униформа от Американската армия, Хелър седеше до нея и се усмихваше на вестникарските и телевизионни камери, в пълно неведение за бурята, която заплашваше цялото му бъдеще на Волтар, добрата му репутация, както и съществуването на Земята. От другата страна графиня Крек не се усмихваше. Имаше някакво предчувствие, което й причиняваше кошмари.