Л. Рон Хабърд
Победа на злото (36)

Глава трета

Всички от бандата си бяха легнали, като преди това се бяха изкъпали и нахранили. Понеже бяха затворници, много не ги беше грижа кое време на денонощието е: в Местния затвор на Конфедерацията винаги беше нощ.

По този начин в най-близките коридори на 76-ти етаж се възцари спокойствие. Изтощеният Флик току-що докладва, че всичко е наред. Мадисън се изтегна на аскетичното си, но голямо легло.

— Всички заспаха, сър — докладва Флик. — Вие наистина ги стреснахте, а и бандата си я бива. След като аз самият си почина малко, ще се захвана на работа и ще направя плана за обира на горните етажи. О, сър, представа си нямате колко, е чудесно да ти се осъществи мечта като тази — допълни Флик с глас, който трепереше от емоция.

Мадисън кимна. И той си имаше една мечта. Можеше да бъде толерантен към чуждите.

Флик отдаде почест със сгъната ръка и се обърна, за да отиде да си почине.

Отнякъде долетя стон.

Засили се.

Някой крещеше една-единствена дума. При това я крещеше с паника, която беше изпълнена с писъка на ужаса!

Мадисън не знаеше тази дума. Повтаряше се отново и отново.

При тях долетя шум от стъпки. През отворената врата на Мадисън влетя един мъж, който крещеше думата толкова силно, че можеше да ти спука тъпанчетата!

— Катерачът! — извика Флик. — Върни се тук!

Но мъжът продължи да търчи като нахълтваше в спалните помещения и продължаваше да крещи!

ПАНДЕМОНИУМ!

Бандата започна да вика. Всички се втурнаха да гонят катерача, опитваха се да го накарат да спре, крещяха му с все сила, когато той завиваше зад някой ъгъл.

Флик беше изчезнал. Мадисън набързо навлече панталона си и хукна към врявата.

Бяха успели да препречат пътя на катерача, да го върнат назад и Мадисън пристигна точно когато двамата общи работници скочиха отгоре му.

Бандата се скупчи наоколо с широко отворени очи.

Катерачът продължаваше да крещи думата. Той се гърчеше и трепереше от ужас.

Мадисън извика:

— Какво казва той?

Авторът на трилъри се провикна от другия край на тълпата сред врявата към Мадисън:

— Той е от провинцията Флистен, ако съдя по формата на очите и дългите му нокти. Тия хора са като маймуни.

— Коя е думата, която крещи? — извика Мадисън.

— Не говоря наречието гуаоп — изкрещя обратно писателят, — но знам тази дума. Тя означава „духове“!

Мадисън повтори сричките й. Звучаха горе-долу като „слид-дърг“. Той се наведе и я изкрещя към катерача.

Дребният мъж повтори думата още по-силно и посочи с трепереща ръка към тавана.

— Ей, бибипка му! — вбеси се Флик. — Качил се е на горните етажи!

— Какво иска да каже с тия „духове“? — провикна се режисьорът. Той изкрещя на мъжа на пода като надвиха врявата: — Къде ги видя тия духове?

Мъжът от Флистен просто закрещя още по-силно и посочи още по-упорито нагоре.

Режисьорът незабавно хукна надолу към коридора към първото място, на което се беше появил катерачът.

Цялата тълпа хукна след режисьора. Мадисън и Флик останаха сами, докато се опитваха да успокоят катерача, за да им разкаже повече. Скоро той просто започна да хлипа и Мадисън и Флик вдигнаха поглед, за да видят, че цялата банда е избягала. Чуха ги да вдигат врява в дъното на коридора и бързо хукнаха в тази посока.

Пристигнаха точно навреме да видят как една жена, която беше на опашката на тълпата изчезва по една рампа, която водеше към 77-ми етаж.

— Върнете се! — извика Флик. — Не бива да мамите!

Двамата с Мадисън хукнаха нагоре по рампата.

Чу се дрънчене точно пред лицата им. Двамата се блъснаха силно в нещо като противокуршумно стъкло, което беше паднало като преграда пред тях.

Не можеха да преминат от другата страна.

От мястото, от което те тропаха по стъклото, се виждаха три коридора, които се разклоняваха. Бандата беше там вътре, разделена на три групи, и всички търчаха в далечината и надничаха във всички стаи, като търсеха духове!

Изведнъж групата в десния коридор спря.

ХАОС!

Започнаха да пищят и да отстъпват.

„СИНИ БУТИЛКИ“!

Един отряд полицаи, всеки от които държеше насочен жилец, се беше насочил право към тях!

— О, боже, предупредиха ни! — изстена Флик. — Връщайте се тук. БЪРЗО!

Групата в средния коридор изведнъж се разпръсна и всички се разбягаха.

ВОЙНИЦИ?

Те коленичеха и стреляха с мъртвешки изражения по престъпниците! Коридорът забуча и загърмя от изстрели.

Групата в левия коридор чу гюрултията. Всички се извърнаха.

Твърде късно!

ЗАД ТЯХ БЯХА ДОШЛИ УБИЙЦИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НОЖОВЕ!

Групата побягна напред в пълна паника!

Мадисън и Флик погледнаха тревожно в десния коридор.

ТОЙ БЕШЕ ПРАЗЕН!

Погледнаха в средния коридор.

НИТО СЛЕДА ОТ ГРУПАТА!

Погледнаха в левия коридор.

ТАМ НЯМАШЕ НИКОГО!

ЦЯЛАТА БАНДА БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛА!

Една тънка, прозрачна фигура — истински призрак, се понесе към стъклената преграда и се РАЗСМЯ!

О, звукът беше ужасен!

Мадисън и Флик побягнаха.