Л. Рон Хабърд
Победа на злото (30)

Глава пета

— Скачащи комети, ама си те бива? — тананикаше си Флик, когато се издигнаха над покрива и отлетяха. — Сега можем да си го ограбваме, без разни пазачи да си пъхат носовете.

— Флик, — каза Мадисън, — ние ПРИТЕЖАВАМЕ къщата.

— Няма значение — отвърна Флик. — Моята мечта е на път да се сбъдне! Виж, имам кутията и четирифутов куп указания на всичкото отгоре. Леле, колко лесен взлом ще бъде! О, човече, да не би всичките ми мечти да се сбъдват?

— Флик…

— О, остави това на мен. Ти си умник. Трябва да го призная сега. Аз грешах: един убиец може да има акъл и за нещо друго, освен за кошмари. Леле, какъв майсторски удар! Боже, а пък аз размишлявах месеци наред върху това!

— Флик, слънцето вече залязва и аз мисля, че е време да приключваме за днес. Сутринта трябва да стана рано и да се захвана с моята си работа!

— Ей, това ти показва защо трябва да оставиш всичко в мои ръце. Престъпността работи най-добре нощем и ти не бива да забравяш това.

Бяха скочили в небето, а уличните платна, опънати като наредени една зад друга светулки, оставаха зад гърба им.

— Флик, ние май напускаме градските зони. Къде отиваш?

— Хич не си тормози главата. Ако си имал една умна идея, това не означава, че можеш да се справиш с всичко наоколо. Просто се отпусни там отзад.

— Флик, мисля, че…

— Подай ми едно кексче, моля те. В онова странично чекмедже са. И ти си вземи.

От лявата им страна се простираше обширно море, те летяха успоредно на брега, а едно зеленикаво крайбрежно вълнение рисуваше панделки от пяна върху пясъка на фона на смрачаването. Големи алени облаци далече на запад хващаха последните отблясъци на слънцето.

След това, на фона на увеличаващия се сумрак, плажовете отстъпиха място на скали, а на фона на звездите започнаха да се открояват черните силуети на планини. Изведнъж Флик дръпна крака си от газта и посочи.

Точно пред тях се простираше огромна абаносова купчина, разположена по върховете на скалите, които падаха право надолу към морето от четвърт миля височина. Назъбените Стени, които ограничаваха акри наред, бяха още по-тъмни на фона на мастилено черното небе.

— Това е Местният затвор на Конфедерацията, — каза Флик. — Двеста мили от Правителственото градче и две след деветия кръг на ада. Брат ми изкара двайсет години тук и ми разказа всичко за това място. Преди е бил форт на Армията, който е побирал един милион мъже в големи подземни бункери. Но част от него била разрушена при земетресение, което бутнало някой от скалите, така че го дали на „сините бутилки“. Те пък го използват за хората с присъди от двайсет години нагоре: бягството от тук е невъзможно, така че докарват с кораби най-големите престъпници от всички ъгълчета на Конфедерацията. Там има около двеста хиляди затворници, които никога не виждат слънчева светлина. — Той пъхна личната пластинка на Мадисън в един отвор на таблото.

— Искаш да кажеш, че ще влезем между убийци? — попита Мадисън.

— О, шефе, ти наистина ме убиваш. Вечно шмекеруваш. Не е необходимо да се преструваш пред мен. Аз съм шофьорът ти, помниш ли? — Флик се изкикоти. — Офицер от Апарата да пищи като малко момиченце, че щял да се приближи до престъпници! И при това убиец! — Явно си мислеше, че това е много смешно. После стана сериозен. — Ето го сигналът им за влизане: Сега ме остави аз да говоря, чу ли?

Силна Светлина попадна върху тях от едно укрепление, след което изгасна. Светнаха обаче четири ярки сини светлини, които къпеха двора в зловещи отблясъци.

Флик приземи колата и двамата излязоха. Две „сини бутилки“ приближиха, а дулото на едно оръдие ги прикриваше от една висока бойна кула. Флик им показа пластинката на Мадисън, след което едно фенерче освети лицето на Мадисън, за да го сравнят със снимката. В далечината се чу бумтенето на крайбрежното вълнение, а вятърът стенеше.

— Отведете ни при надзирателя — каза Флик.

Минаха по песъчливия двор, през една ръждясала врата и не след дълго бяха въведени в някаква стая с каменни стени, където един много стар и с много сурово лице мъж тъкмо си обличаше сакото.

— И какво е толкова спешно, че да идвате тук през нощта? — попита надзирателят кисело.

Флик му показа личната пластинка на Мадисън.

— Специалист по връзки с обществеността? — възкликна надзирателят. — Какво е това?

— Офицер за пускане на затворници под гаранция, — каза Флик. — Офицер от Апарата. — И той направи лек жест към двете „сини бутилки“, които ги бяха последвали вътре. Надзирателят даде знак с ръка на ескорта, че може да се оттегли.

Флик бръкна в сакото на Мадисън и измъкна две хилядарки, след което ги пъхна в ръката на надзирателя. Това беше равно на едногодишната му заплата.

— А, да — каза надзирателят. — Офицер за пускане под гаранция. Някой специален?

— Заведете ни при компютърните си терминали — нареди Флик.

Надзирателят ги поведе надолу по един каменен коридор, въведе ги в стая, където имаше изоставени терминали. Той махна с ръка като за покана и си тръгна като затвори вратата зад себе си.

Флик свали куртката си с цвят на горчица, нави ръкавите си и седна пред една клавиатура и един екран.

Мадисън се обади:

— Флик, ТРЯБВА да ми кажеш какво си намислил пък СЕГА!

— Ами — каза Флик като хвърли поглед към вратата, за да се увери, че е затворена, — ако планираш обир, ти е необходима банда.

— Не ти трябва банда, Флик.

— Слушай сега — прекъсна го Флик, — мечтал съм години наред да си имам моя собствена банда. Никога обаче не съм имал средства да си измъкна хора от затвора. Нали няма да развалиш всичко сега. Трябва да бъдеш по-внимателен с мечтите: те са чупливи. — Той се обърна към голям топ хартия на бюрото, а една голяма усмивка започна да разделя хоризонталния овал на лицето му. — О, човече! Дали някога ще успея да си събера една велика банда? Сега ще правя списък на най-важните постове в нея, така че не ме прекъсвай.

Той започна да пише, а Мадисън гледаше над рамото му и четеше:

ИДЕАЛНАТА БАНДА

1 жена за лакей в колата, с която да се забавлявам и освежавам, когато се налага дълго и изтощително да чакам.

3 шофьора още за в случай на измъкване, за коли с плячка и за случаите, когато се уморя да карам.

3 готвачи за работа на смени 24 часа в денонощието, в случай че ми се прияде в странен час.

1 катерач, който да се катери по стени, за да отваря прозорци и покривни капандури на места, където мисля, че може да ми се завие свят или ме болят пищялките.

1 крадец на чантички, който да взема ключовете за къщите и да отваря портите, за да се избегне шума от счупване на ключалки.

1 експерт по електронни охранителни инсталации, който знае всичко за тях и може да ги победи.

1 продавач, който да ми е прикритие за плячката, така че да хващат Него, а не мен.

1 хубаво на външен вид момиче, което да ми подрежда стаята, защото мразя да оправям легла. Ха. Ха.

6 уличници, с които да спи останалата част от бандата и които да готвят за нея, за да са на спокойствие моите.

Той подъвча края на химикала за секунда, а после каза:

— Не, това е всичко. Така е съвсем добре. Банда, която е излязла право от мечтите ми със сигурност. Сега ще извадя на компютъра по десет кандидата за всяка от тези длъжности, после ще накарам надзирателя да изрови кандидатите от старите бункери и да ги разходи, за да избера абсолютно най-добрите престъпници. Изпипано!

Той се обърна към терминала и скоро на екрана започнаха да се появяват в надбягване номера, имена, лица и досиета. Флик правеше предварителен подбор на категориите, след което ги вкарваше по номер на една странична портативна клавиатура. Хиляди имена и лица се изливаха вътре.

Мадисън наблюдаваше мрачно, като се чудеше как да спре всичко това.

Понеже не беше майстор при работата с тия компютри, Флик сегиз-тогиз удряше грешен клавиш. По този начин се оплиташе и попадаше в грешни категории, които мигаха, докато той се опитваше да се върне назад.

— Чакай! — намеси се Мадисън, изведнъж изваден от обзелите го мисли. — Каква, за бога, е тази категория, през която мина току-що? Върни се на нея.

Флик се подчини.

— Циркови момичета? Какво ще иска някой си от циркови момичета? Единственото, което винаги правят, е да стоят наоколо и да показват костюми. И я виж престъпленията: доживотна присъда за търкаляне на пияници. Този вид престъпност НЕ е достоен. Ние не търкаляме пияници: ние сме в бизнеса по ограбване на къщи.

— Чакай, не сменяй още категорията. На някои от тях го има знакът за образование. Пише ли, че някои от тях някога са били модели?

— Какво означава „модел“?

— Направи разпечатка на онези и ги сложи при списъка на тези, които ще се разхождат.

Флик измърмори нещо. Беше ударил друг грешен клавиш.

— Хей! — каза Мадисън. — Тук има един бивш оператор от „Вътрешен обзор“, който излежава доживотна присъда заради кражба на оборудване!

Флик беше отвратен.

— Виж какво, ако ще си събираш друга банда, иди на някой друг терминал: тук ми пречиш.

Мадисън се приближи до друг терминал и проучи как се действа с него. Захвана се на работа.