Л. Рон Хабърд
Победа на злото (23)

Глава трета

През една друга нощ на повече от двайсет и две светлинни години разстояние, Хелър говореше по екранен телефон от офиса си в Ню Йорк с Прахд на друг в болницата в Афийон, Турция. Нямаше опасност да ги подслушват; екранният телефон работеше при разлика във времето на най-високите честоти на енергийните сектори, а Земята беше още много далеч от тези технологии.

Темата на разговора също изискваше време.

— Не можете да пришпорвате подобни неща — каза Прахд. — И преди съм ви обръщал внимание на това, сър.

— Но той НАИСТИНА проговори — каза Хелър. — Когато влязох в залата в двореца, той отвори очи и заговори, веднага щом усети присъствието ми. Даже позна какъв съм.

— Когато сте стигнали при него — каза Прахд, — той трябва да е бил на края на някоя амфетаминова доза. Това го е поддържало в съзнание. Известно време преди това количествата стимуланти, които са му давали, трябва да са му причинили мозъчен кръвоизлив, защото точно това има. Стимулантите разрушават централната нервна система и точно това му се е случило и на него.

— Искаш да кажеш, че няма да се върне в съзнание — попита Хелър.

— Чуйте, правя всичко, което е по силите ми, за да съм достоен за внезапно оказаната ми чест да стана личен лекар на краля. Правя всичко възможно, за да изградя наново нервите и съдовете му, но вие май не разбирате. Става въпрос за централната нервна система! Ще са ми необходими месеци.

— Толкова дълго? — попита Хелър.

При това съм оптимист. Знаете ли, че е необходим по един ден терапия за всеки ден, през който човек използва стимуланти? Не зная колко време са му ги давали. Може да е било години наред!

— Онова, което се опитваш да ми кажеш, е, че той няма да дойде скоро на себе си.

— Мисля, че най-накрая разбрахте мисълта ми, сър. Бих могъл, разбира се, да го освестя с малко амфетамини, за да дойде на себе си за малко, но това би го убило.

— Ние не искаме ТОВА! — отвърна Хелър. — Като оставим настрана, че е наше задължение да го закриляме, би било отвратително да направим онова, което предлагаш, само за да си измъкнем главите от примката, като му дадем да подпише заповедта. Хич и не си помисляй подобно нещо. Ще рискуваме.

— Не го предложих като изход — каза Прахд.

— За каквото и да е, забрави го — прекъсна го Хелър. — Двамата с теб сме лесно заменими. А той не е. Така че просто продължавай да правиш каквото си започнал. Можеш ли да прехвърлиш разговора при моята дама?

На екрана на Хелър се появи лицето на графиня Крек. Тя му изпрати целувка, след което каза:

— Здравей, скъпи. Нещата са точно така, както ги описа Прахд. Той просто си лежи в някаква течност и се възстановява. Абсолютно нищо не се случва.

— Зная — отвърна Хелър.

— Казах им да изградят защитни прегради тук.

Хелър вдигна рамене.

— Добре. Но мисля, че никой няма да дойде. Вампироликият не знае, че сме пристигнали тук. Бях се замислил за това и ми стана смешно, че е издал генерална заповед за мен: подобни заповеди са под въпрос, що се отнася за кралски офицери — съдът обикновено просто ги изхвърля. Необходима е кралска заповед, а той просто не може да издейства такава. Тя ще трябва да бъде подписана от човека, който лежи там в безсъзнание. Всъщност Вампироликият трябва да е изпаднал в истерия. В онова предаване не се спомена нищо за Негово Превъзходителство и ми се струва, че Хист няма да признае, че го няма. Ако го направи, цялата Конфедерация би се превърнала в пълен хаос. Няма наследник: другите кралски принцове са мъртви, а на Мортиай му е забранено да наследява, за да организира въстание. На Великия Съвет ще му е необходим човек, преди да обяви, че Клинг е мъртъв. Така че всичко, което може да направи Ломбар, е да стреля напосоки в опитите си да ме открие. Той разполага само с Апарата, който е малка сила. Флотът и Армията няма да му съдействат, само защото е издадена някаква генерална заповед за мен. От Флота биха му се изсмели. „Пияницата“ е капитулирал. Ако не посмее да признае, че Императорът е при мен, не мога да се сетя какво друго може да направи или да каже, за да насъска хората срещу мен. Той разполага само с Апарата, а аз не се страхувам от „пияници“. Така че спри да се притесняваш.

— Скъпи, как можеш да си толкова спокоен? — попита го графинята.

— Това ми е професията — отвърна Хелър. — Да запазвам спокойствие.

— Струва ми се, че се престараваш.

— Онова, което е прекалено в момента — прекъсна я той, — е нашата раздяла. Тъпо е ти да седиш там до някаква вана с течност, докато аз се забавлявам тук. Имам СТРАШНО много неща да дооправям и просто не мога да се махна от тук. Затова накарах Бери да се свърже с въздушните сили, които ще изпратят един нов боен „Боинг-Мач 3“ да те вземе. Те излитат и се приземяват вертикално, така че ще може да кацне в Афийон.

— КОЙ? — попита графиня Крек.

— Един „Боинг“ — отговори Хелър. — Във всички авиолинии цари хаос, защото се опитват да заработят отново, а запасите им са ужасни. Полетът ти ще трае само три часа. Ще изпратя да те посрещнат на „Ла Гуардиа“.

— Имам пред вид БЕРИ! — каза графинята, която все още беше в шок.

— О, той вече работи за нас. Пропуснах да ти кажа. Но аз искам да те срещна с един друг човек. Тя ще ти хареса.

— ТЯ?

— Да — каза Хелър. — Трябва ни нейното разрешение, за да се сгодим.

— КАКВО?

— Виж какво, дрехите ти са още в апартамента, така че недей да носиш много други. Сега, когато се уверих, че няма смисъл да оставаш там, ще наредя на „Боинг“-а да излита. При теб ще пристигне към 2 часа следобед по твоя часовник. „Силвър спирит“ ще те докара до апартамента, така че ще дойдеш тъкмо навреме, за да напудриш нослето си и да присъстваш на един чудесен обяд.

— Чакай малко, Джетеро. Ти ме напъха в някаква въртележка.

— По-добре е да не се завъртат или ще изправим пред военен съд целите военновъздушни сили. Сложи си най-чаровната усмивка. Ще ти разкажа всичко, когато се видим. Обичам те. До скоро.

— Джетеро, — изстена графиня Крек, — мислиш ли, че правилно си преценил ситуацията?

Но той беше затворил и екранът мълчеше.