Л. Рон Хабърд
Победа на злото (15)

Глава пета

През главата на Мадисън минаваше малък некролог:

ЗЕМЕН ЧОВЕК НАМЕРЕН МЪРТЪВ

Снощи едно измършавяло тяло беше открито в Слам сити.

На личната пластинка пишеше Дж. Уолтър Мадисън. Не

са известни роднини или приятели на Волтар.

Тийни си седеше, тъпчеше се с кексчета и ги промиваше с витаминозна газирана вода. Може би, помисли си Мадисън, когато звярът в нея се наяде, тя ще стане по-учтива.

Той изчака докато лицето й се поотпусна и каза:

— Тийни, според общоприетата хуманност ти би​ трябвало да ми помогнеш.

Тя повдигна рамене.

— Защо да го правя? Ти помогна ли ми на онази яхта? Не. Ти даже не се опита да убедиш оня бибипан​ Грис да остане на борда! Веднага побягна с него!

Ето значи какво я гризеше. Нямаше смисъл да рови по-надълбоко: реши да опита по друг начин — честен и откровен. Даже открит!

— Тийни, трябва да успея като специалист по връзки с обществеността тук. Иначе никога няма да ме приемат обратно на Земята. Чувала ли си нещо за Уистър?

— Гениалното хлапе? Да, четох нещо. А и оня бибипащ бибипан бибипав Грис ръмжеше нещо за него един ден.

— Тийни, Гениалното хлапе всъщност беше Джетеро Хелър — кралски офицер от Волтар. И аз загазих. Въобще не успях да свърша работата си по неговия случай.

— Това си е твоя бибипа, бейби. Не моя.

Мадисън започваше да се отчайва. Некрологът вървеше към последната си страница.

— Тийни, трябва да направя постъпления за поставянето на Ломбар Хист на трона.

— И аз какво общо имам с това? Той не дава и няма да даде бибип за онова, което става в Палас сити. Даже никога не разговаря с тукашните лордове, а и те не биха си говорили с него, независимо от това как той се нарече. Той е просто един плъх от Слам сити: пак ще трябва да управлява с помощта на Великия съвет. Сложил е всички на наркотици, но дори така може да постигне само толкова. Те се смеят зад гърба му, когато останат насаме. Даже да успее да седне на трона, няма да изкара кой знае колко там. Зная какво приказвам, защото завърших училището за пажове и се познавам с всички тях, а те знаят всичко! Така че единственото, което трябва да правя, е да поддържам добри отношения с катамитите, да отглеждам много Мери Джейн и да се забавлявам тук, в двореца си на кралица. Аз успях.

Некрологът на Мадисън даже изгуби подзаглавието си. Отчаянието го завладя. Той падна на колене.

— Моля те, Тийни! О, моля те, помогни ми!

Тя му се изсмя. Щракна с пръсти по трети начин и две млади момчета на около дванайсет изтичаха от една зала, спряха пред нея и й се поклониха.

— Трябва да ме извиниш, Мадисън, — каза Тийни. — След малко имам час.

През главата на Мадисън летяха всякакви аргументи. Той бързо преценяваше собствената й преценка на положението й, за да разбере дали може да намери някакви дупки по нея. Понеже беше работил за Роксентър, знаеше, че ненормалните не могат да бъдат пропъдени толкова леко. Но всичко, до което успя да се добере, бе, че тя има ВЛИЯНИЕ, от което той се нуждае отчаяно.

И изведнъж долови какво прави тя. Беше ужасен по ред причини. Божичко, тя щеше да изпадне в немилост и нямаше даже да може да му помогне, дори да поиска. Тя беше полудяла!

Тийни беше дала знак на двете момченца пред себе си и те се хилеха разбиращо, докато събличаха дрехите си!

— Не, не — извика Мадисън. — Не тук! Това е зала за публични аудиенции!

Тийни се усмихна и каза:

— Зная. А публиката скоро ще бъде тук. Довиждане, Мадисън. Ако някога успееш да се върнеш на Земята, кажи здрасти на Бродуей.

Мадисън стоеше на колене и страдаше. Той не обърна внимание на отпъждането си. Той щеше да успее някак да я накара да изслуша молбите му, но точно в момента тя уверено беше на път да разруши публичния си имидж. Огромните входни врати даже не бяха затворени!

Първото момче гледаше надолу и се хилеше.

Тийни протегна ръка напред.

Мадисън зяпна. Той беше ужасен.

— Тийни! Какво правиш? Недей да разваляш детето! Извади това от устата си!

Тийни се дръпна назад и погледна Мадисън с презрение.

— Никой не ги разваля, идиот такъв. Ще станат топ-катамити, когато си свърша работата. Още е рано и аз само си играя, докато чакам публиката. Трябва да видиш какво става тогава!

Той виждаше хора в ливреи по коридорите, които очакваха тя да им даде знак. Тя наистина щеше да се провали, преди да успее да му бъде, от каквато и да е помощ! Той каза бързо на английски:

— Тийни, недей да правиш полови актове пред публика! Това, което правиш не е социално приемливо! Даже и само пред прислугата! Какво ще си помислят слугите?

Тя го погледна раздразнено. След това, каза на английски:

— Какво щели да си помислят? Слушай, господинчо, те така се радват, че в палата има жив човек, че биха се примирили с всичко. В този дворец не им се плаща, освен ако не обслужват някоя кралска особа. И трябва да чуеш какво приказват за кралица Хора. По времето на дедите им тя си е водила нов любовник всяка вечер! И само за краткото време, откакто съм тук, те вече казват, че доброто старо време се е върнало. Какво ли мислят, наистина! — Тя вече беше гневна и крещеше, все още на английски. — Иди и кажи нещо против мен и ще видиш какво мислят слугите за мен! Ще те посекат!

Изведнъж тръпки полазиха Мадисън. Една ръка се стовари върху дясното му рамо. Той изви глава изплашено. До него стоеше някакъв мъж в сребриста ливрея и му се мръщеше гневно!

Друга ръка се стовари върху лявото му рамо. Той завъртя глава в тази посока. До него стоеше втори мъж в блестящо сребристо. И двете добичета носеха странни, остри секири!

— Ваше Величество, — каза първият на Тийни — този мъж ви предизвика в собствения ви дворец. Как предпочитате — да го осъдим и екзекутираме веднага или да изчакаме, докато свърши тазвечерната церемония?

Тийни помисли. После посегна към Земната си чантичка и погледна часовника си под формата на Мики Маус.

— Гърмящи комети! — каза тя на волтариански. — Закъснявам! — Тя погледна мъжете. — Не мога сега да се занимавам с него. Сержанти, бутнете го на един стол ей там и го завържете. — Тя грабна чантичката си и се провикна към общата посока, в която бяха другите слуги: — Бързо пригответе тази зала! — след което хукна нагоре по една стълба от злато.

Сержантите избутаха Мадисън назад през залата и го стовариха на един метален стол. Оковаха го с няколко вериги и го вързаха здраво. Един от тях стегна за последен път веригите, което въобще не беше необходимо.

— Трябва да си съвсем превъртял, глупако, за да обиждаш нашата кралица. Тя е най-прекрасното нещо, което се е случвало тук от векове и ти така си създаде много врагове. Тъй че стой мирно! Да не съм чул повече нито думица от теб. Хамър, — обърна се той към другия от охраната, — ти по-добре остани тук, за да не се промъкнат другите от персонала и да прережат гърлото на тоя бибипец. — И отново се обърна към Мадисън. — Да обижда кралица Тийни! — След което се изплю право в лицето му!

Мадисън се сви от страх. Не мислеше, че може да стигне по-долу. И докато плюнката се стичаше по лицето му, той построи наново некролога си. Добави един ред:

Тялото е отнесено на местното сметище.