Л. Рон Хабърд
Победа на злото (9)

Глава пета

— Ако, освен това е наранил и Роксентър — каза Ломбар Хист, — ще разровя вселената, за да го намеря и убия!

Жезълът на кралския офицер, който той държеше в ръце и разглеждаше, не беше оръжие сам по себе си: това беше просто церемониална пръчка, като тези, които се дават на кралските офицери от семействата или приятелите им, когато някой отличен дипломант на Академията биваше издиган до този лелеян статут на почести, и слава. Жезълът беше извит така, сякаш е бил използван за особено силен удар. Бяха го открили в спалнята на императора през онази фатална нощ. Върху него беше гравирано на перфектен волтариански името Джетеро Хелър.

Ломбар седеше в чакалнята на императора. Цялата тази шарада му беше омразна. Палъс сити беше реставрирано и отново пригодено за живот и на повърхността всичко изглеждаше идеално. Но спалнята точно зад гърба му беше празна и Ломбар трябваше да се преструва и да кара другите да вярват, че Негово Превъзходителство е все още там вътре.

Проблемът му беше огромен: той не можеше да обяви, както беше планирал, че монархът е умрял, без да остави някой, който да заеме трона. Това щеше да отвори дверите пред Ломбар Хист за изкачването му към короната, един прост дворцов трик. Подобно нещо не се беше случвало в пределите на Волтар преди — човек без благородническа титла да се изкачи до короната — но пък се беше случвало достатъчно често на Земята, а тя беше модел за Ломбар.

Той не можеше да обяви това по две прости причини. Първата беше, че не разполага с тялото, а втората, че не разполага със символите на кабинета: короната, държавните вериги или кралския печат.

Той се бореше с този проблем вече цяла седмица, амбициите му бяха срещнали непреодолима преграда. Беше мислил да изфалшифицира едно тяло, което да покаже пред обществеността: не можеше, защото по волтарианските закони един монарх не беше мъртъв, докато сто лекари и сто лорда не го прегледат подробно и не докажат, че смъртта не може да бъде поставяна под въпрос. А шансът да накара двеста човека да мълчат или да ги подкупи, така че никой от тях да не може да го изнудва през останалата част от живота му, беше твърде минимален, според човек с такова предразположение към параноя, какъвто беше Хист. Беше помислил и да изфалшифицира кралските символи, но не можеше да бъде сигурен дори за сплавите, от които беше направена самата корона. Свещеният предмет беше твърде древен, за да е описан в някой от запазените архиви. Той даже не разполагаше с нейна рисунка. Веригите съдържаха скъпоценни камъни, които бяха добре познати, и беше невъзможно да се сдобие с каквито и да било техни заместители, без да събуди подозрението на всеки бижутер наоколо. Печатът беше образуван от десетфунтов диамант, от възможно най-рядко срещания вид, който беше изгравиран с помощта на техника, която отдавна не се прилагаше. Мисълта, че може публично да удари печат върху нещо и след това да чуе някой да казва: „Това не е печатът на държавата.“ Смразяваше кръвта му, защото при доказано фалшифициране всяко събрание на благородници имаше право да го убие без съд и присъда.

Единственото решение на проблема беше да открие Хелър, а чрез него и императора. Но и за това имаше трудности. Беше издал генерална писмена заповед, когато всичко се случи преди осем дни. Даже вътрешната полиция се беше усъмнила в документа. „Сините бутилки“ го бяха поставили върху въздушните линии, но веднага бяха казали: „Генерална писмена заповед за кралски офицер? Изглежда странно. Какво е направил?“. Ломбар не можа да предложи никакво доказателство, че Хелър е този, който го е застрелял, нито че Хелър въобще е в Конфедерацията. От Армията бяха казали: „Той е кралски офицер от Флота: ние нямаме никакво отношение към въпроса; обърнете се към Флота“. Служителите във Флота, според шпионите на Ломбар там, просто си шушукаха помежду си, че това само още веднъж доказва, че „пияниците са си пияници“ и че шефът на Апарата трябва съвсем да се е побъркал, за да издава подобна заповед.

Освен това генерална писмена заповед за кралски офицер се издаваше само е печат от Негово Превъзходителство и дори някой да кажеше, че тя важи за въздушните линии, преди да може да се направи какъвто и да било арест, Флота трябваше да види факсимиле от оригиналната заповед, съответно подпечатана от императора, а такова нямаше. Не, бяха казали от Флота, никой кораб не е пристигал през атмосферната отбранителна мрежа и нито един не се беше приземявал, на която и да е флотска база. Ломбар знаеше, че във Флота прикриваха нещо: и без това всички там бяха против него.

Така че вече осем дни — до един следвани от безсънни нощи — Ломбар Хист се беше гърчил в тази ужасна ситуация. А сега беше дошъл и този още по-силен Удар.

Два дни преди отвличането на императора товароносачът „Бликсо“ беше пристигнал, разтоварил багажа от Блито-3 и отпътувал, за да се върне отново до Земната база. Точно този товар Ломбар Хист описваше подробно на Волтар, когато корабът беше нападнал.

Разстроен и съсипан от удара, той не беше успял да довърши проверката на товара нея нощ. Товарът на „Бликсо“ беше пристигнал на Спитеос в добро състояние. Но тъкмо преди три часа Ломбар беше получил лош сюрприз. Кутиите с етикет „Амфетамини, Ай Джи Барбън Фармацевтикъл“ бяха в списъците, НО НЕ БЯХА В ТОВАРА!

В действителност подобни неща се бяха случвали и преди, особено откакто капитан Болц вкарваше контрабандно свои собствени товари — нещо, пред което Ломбар си затваряше очите, защото това означаваше само още по-голяма деградация на ненавистната измет чрез отровно фалшиво уиски. Подобни грешки бяха причината, поради която Ломбар Хист винаги проверяваше товарите лично. Но точно в този момент, особено в комбинация с другите, нещастия, Хист предпочете да приеме, че това означава, че са по петите му от някое друго подразделение.

Амфетамините му бяха на свършване. Хероин и опиум имаше с тонове. Но цялата му програма изискваше скорост. Под ръка имаше амфетамини само за един или два месеца: не можеше даже да изпрати товароносач за специална доставка, защото пътуването в двете посоки щеше да трае минимум три месеца.

Иначе нещата бяха потръгнали толкова добре: беше направил всички лордове от какъвто и да било ранг пристрастени. На Негово Превъзходителство му оставаха само няколко седмици живот. Всичко, което оставаше на Ломбар да направи, беше да разпространява все повече наркотиците с помощта на лекарите сред все повече отдели на правителството, след което можеше да подчини ангелите и да стане Ломбар Велики, император на целия Волтар.

Беше планирал всичко толкова добре! Беше си мечтал как последния ден ще се справи с Клинг Надменни. Щеше да остави симптомите от отказването да станат особено остри и след това, в замяна за една доза щеше да накара Негово Превъзходителство да подпише и подпечата прокламация, с която да направи Ломбар Хист свой наследник. Много пъти преди това беше прилагал на Клинг този трик и беше издействал множество заповеди като например да се съкрати охраната на Двореца и да се прехвърли към Апарата. Така че това щеше да проработи. Щеше, да има обаче една съществена разлика при тази последна доза: вместо хероин, Негово Превъзходителство щеше да вкара във вените си спринцовка с въздух. Монархът щеше да умре, а диагнозата щеше да бъде „от старост“. Ломбар щеше да покаже тялото и с това всичко щеше да приключи.

Но тоя Джетеро Хелър се беше появил и сега всичко беше тръгнало съвсем наопаки.

Той беше объркал плановете на Ломбар за императора. А при тази открита липса на амфетамини следваше логично, че Хелър е взел на мушката си и Роксентър.

Бибипка му на тоя Грис! Плановете на Ломбар бяха така добре изпипани. Съвременните изследвания на планетата Блито-3 бяха показали, че Делбърт Джон Роксентър е фанатик по въпроса за липсата си на наследници: той даже беше създал фондация, която му обещаваше безсмъртие и той не виждаше никаква причина да оставя каквото и да било на някакъв син. Чрез един от агентите си — психиатърка на име Агнес Морлей — немското разузнаване беше открило, че на времето е имало някакъв син. Най-сигурният начин, по който Джетеро Хелър можеше да бъде заловен и убит от Роксентър, беше да му се даде името на този син.

Планът беше заработил безпогрешно! И въпреки това Грис го беше объркал!

Ломбар изви жезъла като си представи, че това е вратът на Хелър. Беше ли се намесил Хелър по някакъв начин при доставката на амфетамините? Дали не се е добрал до Роксентър и не му е направил нещо?

Изглежда нямаше никаква вероятност да се получи каквато и да било информация от Солтан Грис. Той беше в кралския затвор. Ломбар не можеше да се добере до него без кралска заповед за пускането му, за да бъде разпитан от външен човек, да не говорим пък за освобождаване, Ломбар не можеше да получи такава кралска заповед, защото нямаше кралски печат. Ако организираше нападение на затвора и отвличане на Грис, Върховният съдия щеше да побеснее и да каже: „Защо правиш това? Защо просто не издейства кралска заповед в качеството си на говорител на императора“?

Ломбар се беше опитал да измисли нещо правдоподобно пред лорд Търн, Върховния съдия. Хист му беше казал, че Грис е офицер от Апарата и че трябва да бъде в затвор на Апарата, но лорд Търн беше поклатил побелялата си глава и беше казал: „Не. Той е затворник на кралски офицер и ще е необходима заповед от Негово Превъзходителство или от кралския офицер, за да бъде освободен. Препоръчвам ти да отнесеш молбата си до Джетеро Хелър.“

Ломбар беше отвърнал: „Но за Джетеро Хелър е издадена генерална писмена заповед“, а лорд Търн беше отговорил: „Това може да е така, може и да не е така, защото ние не сме видели кралска заповед, подписана и подпечатана от Негово Превъзходителство, а ние не водим делата на Върховния съд според онова, което чуем по «Вътрешен обзор». А то и без това не би имало значение: генералните писмени заповеди не са категорични по въпросите, отнасящи се до кралските офицери, а една кралска заповед за Джетеро Хелър или пък за арестуването му не би отменила факта, че Грис е негов затворник. Само кралски заповеди биха разрешили този проблем.“ Лорд Търн беше завършил обмена на информация, гледайки подозрително към Ломбар, неспособен да разбере защо той не може да следва нормалната процедура. Това само по себе си беше достатъчно да извади Ломбар Хист от залата за аудиенции на Кралския съд и затвора — никой не биваше да заподозре, че в Палас сити няма монарх.

Ломбар Хист би направил много, за да види на момента Солтан Грис под електрическите ножове за измъчване.

НЕЩО се беше случило на Земята — в това нямаше съмнение. Това НЕЩО вероятно включваше Роксентър. Макар че Хист беше изпратил един Батальон на смъртта до Земната база, той нямаше да получи никакви сведения от тях цели три месеца, времето за отиване и връщане.

От Земята можеха да пристигнат други товароносачи с амфетамини, но Ломбар не беше оптимистично настроен.

КАКВО се беше случило?

„Бликсо“ беше тръгнал обратно. Капитанът или екипажът му не можеха да бъдат разпитвани. Въпреки това той ТРЯБВАШЕ да получи информация: без такава не можеше да действа.

Изведнъж му хрумна, че някой от екипажа на Земната база може да е бил изпратен у дома под арест, някой, който можеше да бъде разпитан.

Ломбар вече имаше отделен офис от Апарата в един от кръглите палати на Имперското градче. Той хвърли жезъла на Джетеро Хелър и задейства един екран.

Появи се лицето на неговия главен чиновник — попита Ломбар. — Някой член от екипажа? Някакъв персонал от базата?

Главният чиновник задейства своите екрани.

— Списъкът на пасажерите показва, че се е върнал един куриер. Онзи катамит Туолах. Той е тук, в Палас сити, отново с любовника си — лорд Индау.

— О, той ли? — рече Ломбар с отвращение. — Той едва ли знае нещо повече от онова, което му казахме да предаде на Грис. Не ми помагаш.

— Доктор Кроуб се върна с един по-предишен товароносач. Спомням си, че се забъркал с някакви технически и научни кръгове в Ню Йорк, някакви науки, които на Блито-3 наричат психиатрия и психология. Не успяха да разберат дали е чист или временно е прекратил — беше на някакъв наркотик, наречен „ЛСД“. Просто го изпратиха на Спитеос и сега е там. Ако търсиш информация, Кроуб може да има такава.

— О, Кроуб! Да върви по дяволите тоя идиот. Трябва ми някой, който се е върнал по-скоро. Търсех някой, който е бил на „Бликсо“, глупак такъв. Той пристигна последен. Така че, благодаря, че ми изгуби времето.

— Чакай — каза главният чиновник, преди Хист да успее да го изключи. — Имаше още двама пътника на „Бликсо“. Но те бяха хора от Земята. Единият беше някаква недорасла жена на име Тийни Хопър. Тя е тук, в Палас сити.

— Младо момиче? — възкликна презрително Ломбар. — Тя няма да знае нищо. Кой беше другият?

— Един Земен мъж на около трийсет или трийсет и две. Казва се Дж. Уолтър Мадисън. Пристигна чист и в съзнание.

— Това е странно — каза Ломбар.

— И аз така си помислих — вметна главният чиновник. — А, ето го пълният файл. Очевидно е бил придружен от бележка, на която е пишело, че той е безценен.

И когато пристигна преди около осем дни, хората от персонала го пуснаха по рутинните канали и го хипнообучиха да говори волтариански. Но междувременно получили превода на документите, които носел със себе си. Все още обаче не знаят защо е толкова безценен. Единствената информация, която намерили в книжата му, казвала, че е специалист по връзки с обществеността.

— Какъв бил? — попита Ломбар. Това някаква Земна раса ли е? Като негрите?

— Не. Той е бял с кестенява коса. А, ето я останалата част. На картичките в портфейла му пишело, че бил нает от „Ф.Ф.Б.У“ и бил държан, за да работи за Роксентър.

— Част от организацията на Роксентър! — извика Ломбар. — Бързо! Доведи ми този Земен мъж ВЕДНАГА!

СЕГА нещата можеха да се задвижат!