Л. Рон Хабърд
Победа на злото (79)

Глава четвърта

Арестуването на Хайти Хелър стана на улицата пред огромното студио на „Вътрешен обзор“.

Бяха й казали, че група благородници и почитатели от Мистин искат да й поднесат цветето-символ на тази планета. Там наистина имаше няколко благородника, но те не бяха от Мистин. Бяха хора от батальона на смъртта, но в цивилни дрехи.

Мадисън беше разположил свой снимачен екип на един перваз, който беше издаден от купола на студиото: намираше се на трийсет фута височина и оттам можеше да се обхване цялата сцена долу. На мястото на самата сцена имаше и друг екип, изпратен от менажера на „Вътрешен обзор“. Имаше и няколко репортери и фотографи от пресата.

Улицата беше просто като всяка друга улица в Джой сити: с много магазини за разни дреболии и красиви дрехи от двете страни. Главният вход към студиото обаче беше внушителен, защото паважът точно пред него изглеждаше като направен от злато. Точно там стоеше делегацията.

Хайти Хелър излезе от сградата. Беше облечена в бяла рокля и златисти ръкавици. Подобни жестове бяха нещо обичайно: тя просто слизаше, приемаше каквото й носеха, усмихваше се, стискаха си ръцете, благодареше им и се оттегляше. Това беше една кратка церемония, която протичаше няколко пъти на седмица. Обикновено я придружаваха само няколко разпоредителя, които да вземат подаръка, наградата или каквото е там. Никой не би и помислил да я охранява със специални служители, защото през цялата й кариера никой не беше посягал и с пръст на звездата от „Вътрешен обзор“, та дори не й се беше намръщвал пред хората.

На Хайти може и да й беше направило впечатление, че делегацията е толкова тиха. Обикновено подобни групи бяха от повече хора и надаваха леки възгласи при появата й. Сега всички просто стояха пред входа, а мъжът най-отпред държеше букет.

Хайти беше на около пет фута от човека, който очевидно водеше групата. Той протегна напред букета малко стегнато. Като продължаваше да се придвижва напред, Хайти протегна ръка към него.

Той изпусна цветята на тротоара.

Те просто бяха прикривали бластера в ръката му!

Чу се изсвирване.

С едно-единствено движение двеста мъже излязоха от различните магазини. Бяха в черни униформи и носеха пушки. Изведнъж улицата се оказа напълно блокирана от няколко отряда.

Един мъж от задната част на делегацията излезе напред и отхвърли пелерината си, за да се покаже отдолу униформата на полковник от батальон на смъртта.

Хайти се обърна, за да влезе отново в сградата.

Двама войника от батальона на смъртта й препречиха пътя. Тя се извърна към „делегацията“.

Полковникът стъпка с крак цветята.

— Хайти Хелър, арестувам ви в името на Ломбар Хист!

Внезапно двамата разпоредители се втурнаха, за да защитят Хайти.

Двама актьори, който Мадисън нарочно беше разположил там с тази цел, спукаха две торби с кръв в лицата на защитниците! Изглеждаше точно така, сякаш ги бяха убили! Те паднаха.

Един член на „делегацията“ пусна черен чувал върху Хайти.

Четирима войника от батальона на смъртта я грабнаха като че ли беше някакъв вързоп и я напъхаха в едно частно превозно средство.

Двеста войника от батальона на смъртта разбутаха хората, които се бяха спрели стъписани на улицата. Втурнаха се към самолетите си.

След гръмовния рев на излитащите превозни средства улицата се опразни, с изключение на минувачите, които бяха припаднали.

И тогава от сградата и магазините започнаха да изскачат хора. Оглеждаха се. Поглеждаха към небето ужасени. Една жена започна да пищи.

Мадисън накара оператора да направи така, че картината постепенно да изчезне, като последния кадър беше с цветята. Стъпканите цветя сякаш кървяха.

Мадисън се ухили. Всичко се излъчваше на живо по „Вътрешен обзор“ като специална емисия.

Само след час новината тръгна и по улиците:

ХАЙТИ АРЕСТУВАНА

ОТ ХИСТ

Мадисън беше предвидил всичко. По-късните вестници щяха да пишат, че координатите й са неизвестни, още по-късните щяха да пуснат заглавия за началото на размирици, а в сутрешните щеше да пише:

МИЛИАРДИ СКЪРБЯТ

Мадисън вече имаше друга работа за вършене.