Л. Рон Хабърд
Победа на злото (75)

Глава осма

Човек не може да не се чуди, скъпи читателю, какъв ли щеше да бъде ходът на историята, ако капитан Снелц не се беше сетил точно за този човек, когато Хелър го помоли да измисли начин, по който да предаде посланието в ръцете на Ломбар. Само ако беше казал на Хелър името, което се беше появило в главата му, много е вероятно съдбата на Земята да беше тръгнала по друг път.

Защото човекът, за когото се сети Снелц, беше Дж. Уолтър Мадисън!

Докато стоеше на площадката за излитане и гледаше как еърбусът на Хелър се отдалечава, Снелц обмисляше в ума си как точно да го направи.

Напоследък Ломбар Хист идваше в Спитеос почти всеки ден за кратко време и обикновено сутрин. Той правеше нещо странно в складовете долу с онзи странен прах. Самият Снелц беше участвал в ескортираното на няколко камиона, натоварени с неща със странни имена като: Лактоза, Английска сол, Хинин, Брашно, Фото проявител, Инсектицид и Стрихнин. Хист имаше няколко технически лица, които изваждаха нещо, наречено амфетамини, от оригиналните капсули, смесваха праха с другите споменати, след което използваха нови капсули и увеличаваха първоначалното количество страшно много. Според едно от техническите лица, на Хист сякаш му доставяло голямо удоволствие това упражнение: наричаше го „разрязване“ и май си мислеше, че никой друг, освен него, не може да го прави толкова майсторски.

Освен това Снелц беше забелязал, че Землянинът Мадисън никога не беше информиран за това къде може да намери Хист: това всъщност не беше странно, защото Хист винаги си мислеше, че където и да ходи, там го очаква някой убиец. Така че Мадисън се появяваше в Спитеос по странно време на деня или нощта.

Вече беше станало толкова добре известно, че Мадисън е близък с Хист, че той можеше да идва и си отива, когато си поиска. На ясно отличаващия се Модел 99 с четирите си летящи ангелчета даже никога не му искаха паролата. Щом се приземеше, Мадисън вече имаше картбланш. Той не се нуждаеше от ескорт, даже не показваше личната си пластинка, а просто се замъкваше към зипбусите, минаваше през тунела и се качваше с асансьора в северната кула. Напоследък там често нямаше никакви служители.

Понеже знаеше, че Мадисън нещо лъже и че не е приятел на Хелър, Снелц го избра за куриер, чието послание вероятно щеше да завърши с нечия смърт.

Поради тази причина Снелц строи ротата си, независимо от странния за това час. Той мина по редицата, като гледаше внимателно всеки от хората си. Изведнъж спря и посочи с палката си.

— Ти там. Току-що стана доброволец. Лейтенант, освободи всички, с изключение на този мъж и Тимижо.

Снелц отведе двамата мъже настрана. Тимижо беше най-добрият крадец в ротата.

— Тимижо, отивай в града и вземи един скъп костюм от лъскав плат, както и всички задължителни неща, които вървят с него. По това време магазините са лесни за ограбване. Трябва да си сигурен, че ще стане на този човек. Върни се преди зазоряване.

Снелц си уби времето като купи няколко питиета на офицера от охраната и като поигра малко на зарове. Даже успя да подремне един час.

Тимижо се върна претоварен. Снелц преоблече доброволеца в землянката си. Отстъпи назад, за да му се възхити. Същият ръст, същото телосложение, същият цвят на косата. Във всяко отношение, освен ако не го познаваше много добре, човек сякаш гледаше Мадисън.

За да не поема никакъв риск, Снелц му сложи чифт очила против пясък като тези, които беше видял, че Мадисън напоследък носи.

Снелц даде плика на войника. Каза му:

— Недей да говориш на никого. Просто се качи в зипбуса, вземи асансьора, мини през стаята на чиновниците, влез в офиса на Ломбар Хист и остави това изправено в средата на бюрото му. После излез и се върни тук.

— А ако не го направя?

— Ще те хвърлим в бездната и ще забравим, че някога те е имало.

Отдавна се беше съмнало. Сънният лагер се възстановяваше от махмурлука си.

Като се чувстваше много нервен, доброволецът се примоли поне за чаша тап. След това, подсилен, той излезе, качи се на един зипбус, слезе от него, качи се в асансьора, спря, когато стигна до кулата и влезе във външния офис на чиновниците. Замръзна. Старият престъпник главен помощник седеше вътре с гръб към вратата.

Понеже го очакваше бездната както ако не го направи, така и ако го направи, доброволецът мина смело през стаята.

Старият главен помощник вдигна поглед.

— Не е тук — измърмори той и се върна към работата си.

Доброволецът се направи, че не е чул. Той отиде до вратата на офиса на Хист и влезе. Стаята го впечатли в най-лошия смисъл: една цяла стена беше от стъкло, а зад бюрото имаше стол, подобен на трон, който изглеждаше като откраднат надгробен камък. Но доброволецът не губи повече време.

Той извади плика от джоба си. Сложи го на бюрото и го подпря с един жилец. Който и да седнеше там, щеше да забележи адресата.

Доброволецът излезе.

Главният помощник промърмори:

— Казах ви, че не е там.

Доброволецът излезе в коридора.

Междувременно Снелц беше в шок и близо до сърдечен удар. Доброволецът тъкмо се беше качил в зипбуса, когато чувството на Снелц, че е умен и хитър, се превърна в ужас.

МОДЕЛ 99 СЕ ПРИЗЕМИ!

В състояние на остра парализа, той видя как Мадисън излиза и минава през праха към барикадата пред зипбуса. Снелц не смееше да мръдне. Дали дежурният офицер щеше да забележи, че вози Мадисън ДВА ПЪТИ?

При Снелц действието беше разрешението на всеки въпрос. Той извади един бластер, стреля по върха на един стълб и разби лампата. Сниши се.

Парченцата стъкло полетяха надолу и охраната хукна за прикритие. Мадисън пък приложи своя си начин за бягство. Той скочи бързо на борда на един зипбус и погледна назад, докато той летеше през тунела.

Без да смее да си мисли какво ще се случи, когато Мадисън се натъкне на „Мадисън“ в асансьора или коридора, Снелц направи нещо, което не беше правил почти никога: започна да се моли.

Междувременно доброволецът чакаше в коридора сигнал от асансьора, че е свободен. Някой се качваше нагоре!

Понеже не искаше никакви засечки, още по-малко с Ломбар, доброволецът бързо се огледа наоколо. В коридора имаше една голяма кутия с нова компютърна хартия. Беше висока само четири фута, но той бързо се сниши зад нея. Като надникна, той се ужаси при вида на истинския Мадисън, който излезе от шахтата!

Веднага щом коридорът се опразни, той се втурна в асансьора с главата напред, за да се измъкне оттам.

Истинският Мадисън влезе в офиса на чиновниците.

— Какво направихте? — попита главният помощник, след като го погледна безучастно. — Забравихте ли нещо?

Мадисън продължи към офиса на Ломбар, като каза:

— Ще почакам.

Носеше най-новите изрезки от вестниците. В тях имаше много пикантни речи за това как Хист иска законност и ред и се ядосваха на всички, които се опитват да опетнят честта на офицерите от Апарата. Мадисън знаеше, че снимките на гневното лице на Ломбар ще го зарадват безкрайно. Искаше да направи една хубава изложба от тях върху бюрото му.

Един жилец подпираше голям плик и Мадисън, без да иска го бутна. Той отново го нагласи. Но пликът му пречеше да подреди изрезките. Реши, че ще го премести по-назад. Пак го взе в ръка, премести жилеца и едва тогава осъзна какво държи в ръката си.

Той се вторачи в плика стъписан.

ЗА ЛОМБАР ХИСТ

ОТ ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР

Частно. Лично. Секретно.

Как беше стигнало това тук?

Беше все още залепено.

Ломбар още не го беше видял.

Понеже не знаеше нищо за предупреждението, което Хелър беше направил на Снелц, че Ломбар би убил куриера, особено ако печатите бяха строшени, Мадисън се разтрепера от желание да го прочета.

Какво беше това? Някаква тайна линия за комуникации?

И понеже Хелър беше единствената причина, поради която той правеше всичко, Мадисън не можа да устои.

Той разчупи печатите.

В офиса отвън беше съвсем тихо.

Мадисън зачете бързо:

Хист,

Поздрави и привети и всичко останало, но нито едно от тях искрено:

Ти от известно време знаеш на чия компания се радвам, особено като ти оставих за спомен жезъла си.

Както знаеш — понеже все така приказваш по „Вътрешен обзор“ — Негово Превъзходителство страда от известно неразположение, та ние не искаме да го притесняваме с такива дреболии като подписването и подпечатването на Кралска прокламация, с която да те обяви за изменник и заплаха за държавата.

Ние можем обаче да ти обещаем, че ако се опиташ да потърсиш съдействието на Армията или Флота за нападение на Калабар, такава прокламация ще бъде издадена и това ще бъде краят на Хист. Така че моят съвет е просто да изпаднеш няколко пъти в бяс, да застреляш няколко човека от личния си персонал и да оставиш нещата да вървят по естествения си път.

Като се надявам, че няма да имам удоволствието да те видя на бесилката.

Джетеро Хелър

Мадисън го прочете още веднъж. Изведнъж цялата картина започна да се изяснява. Неведнъж и не два пъти той беше казвал на Хист да получи Кралска прокламация за това или онова: всеки път Хист беше изглеждал безкрайно уклончив!

Мадисън внезапно разбра.

Зад онази врата в Палас сити, която Хист пазеше или държеше да се охранява нямаше император!

Джетеро Хелър беше отвлякъл императора!

Значи за ТОВА беше цялата тази работа!

Мадисън се огледа наоколо. Не мислеше, че някой го наблюдава.

Това не беше система за комуникация. Съобщението беше първото.

Рисковете бяха основното нещо, от което беше изградена професията му. Мадисън сложи плика и телеграмата в собственото си куфарче. Не остави никаква следа от него по бюрото.

Той подреди изложбата си от изрезки. Отиде в офиса на чиновниците. Каза:

— Получавани ли са някакви спешни съобщения за Хист?

Старият помощник поклати глава.

Прилив на въодушевление се надигна в него! Какъв престъпник само! Хелър се беше промъкнал някак в тоя офис, незабелязан от никого, може би през покрива, и беше оставил съобщението за Хист.

С много спокоен вид Мадисън седна пред компютъра и сякаш за да си убива времето започна да вади късчета информация, която можеше да му потрябва, като например мощта на силите на планетата Калабар. След това се захвана с големите цифри за Армията и Флота.

От съобщението ставаше ясно, че Хелър не иска тези хора да тръгнат по петите му. Мадисън се опитваше да измисли как да постигне точно това.

О, какви заглавия щеше да роди всичко това!

Не веднага, разбира се, но по-късно, когато той ще е изработил плана на цялата си кампания до последна подробност!

Ако преди имаше по някое малко съмненийце, че ще успее да постигне целта си, вече нямаше никакво. Той със сигурност щеше да се върне на Земята прославен — ако разбира се от нея е останало нещо.

Хист дойде след един час. Мадисън го последва в офиса му. Хист беше много доволен от пресата.

— Нещата вървят добре — каза той.

— Да, ще ви направим император за нула време — отвърна Мадисън.

НЕ КАЗА НИТО ДУМА ЗА ТЕЛЕГРАМАТА ОТ ХЕЛЪР!

Когато доброволецът се върна, промъквайки се в близост до барикадата, Снелц си отдъхна с облекчение.

Видя как Хист пристига и се качва в кулата.

Нито Шефът, нито истинският Мадисън излизаха.

Той можеше само да реши, че съобщението е стигнало до адресата си.

За втори път едно съобщение, което щеше да осуети атакуването на Земята, беше спряно някъде по пътя си.

И не само това, ами и последното беше попаднало в ръцете на човек, на когото то даваше пълна власт: Дж. Уолтър Мадисън. Той можеше да го използва, по какъвто си иска безчестен начин и в момент, който той сметнеше, че е най-подходящо за заглавие в пресата!

ЗНАНИЕТО БЕШЕ ВЛАСТ! А Мадисън сега знаеше, че е единственият човек на Волтар, който разполага с жизненоважната, кардинална информация, че императорът е на Калабар и че Хелър го държи като заложник.

КАКВА ИСТОРИЯ!

Но не сега. Не, не сега. До тази трябваше да се стигне с най-силното БУМ, което вселената някога беше чувала!

Когато се върна в Джой сити, радостта му заплашваше да се разклокочи и експлодира!

Съдбата на две империи щеше да бъде подхвърлена нагоре в очакване да бъде сграбчена от някого!

А Дж. Чуруликащото Куку беше човекът, който щеше да направи хвърлянето?