Л. Рон Хабърд
Победа на злото (70)

Глава трета

Разбира се Мадисън беше приготвил заглавията и само чакаше момента, в който да ги пусне. До обяд улиците се бяха напълнили с вестници, в които имаше вариант на заглавието:

ЖЕРТВЕНА БУЛКА

ЗА ПОПРАВЯНЕТО НА ГРИС

Разбира се, от страна на Кроуб имаше твърдения, които целяха да покажат, че това е един почти невъзможен подвиг. Той не можел по никакъв начин да гарантира успех заради това, че Грис „бил дошъл при него твърде късно“ — обичайното психиатрично извинение, което използваха на Земята.

Мадисън обаче си знаеше предварително, че онова, което ще привлече вниманието на обществото, бе съдбата на една красива жена. Стотици хиляди хора започнаха да се събират в подножието на Кралския затвор. Много от тях плачеха, почти никой не таеше никаква надежда, всички мислеха, че това е много жестоко, но и че благородството на Прация Тейл не може да бъде оценено по никакъв начин.

Мадисън даже не се нуждаеше от личния си снимачен екип. „Вътрешен обзор“ бяха заснели влизането и излизането на цялата депутация. Беше и сега тук под следобедното слънце, за да отразява на живо цялата огромна тълпа хора, да дава кадри от близък план и да взема интервюта. На Мадисън въобще не му се беше наложило да казва на менажера какво трябва да прави.

Защото Мадисън си имаше и друга лична мисия. С документи, доставени от Апарата и в униформата на офицер от Общите служби, той щеше да влезе в ролята на „приятеля на младоженеца“ — много съществен за церемонията персонаж.

Охраната го претърси за оръжие и отрова и му обеща, че ще наблюдава през специален отвор с насочено към него оръжие, което ще използва дори само да направи жест към Грис. И го пусна вътре.

Грис лежеше на койката си в нещо като припадък. Той напълно се беше провалил в опитите си да си купи още един месец. Мисълта, че ще бъде женен за вдовицата Тейл се смекчаваше единствено от факта, че така или иначе той нямаше да живее много дълго. Койката всъщност беше вградена в камъка поличка. Когато върху нея лежеше някой като сега, оставаха само четири фута над главата му.

Видя, че пускат вътре някакъв офицер от Общите служби. Не беше задължително да е от Апарата. Беше очаквал, че ще изпратят някой, който да му помогне да се приготви и, както можеше да се очаква, човекът носеше няколко кутии под мишница. Грис се окуражи още повече, когато видя дулото на оръжие, насочено през шпионката на килията. Така че продължи да си лежи и да наблюдава.

Изведнъж чертите под кепето започнаха да му напомнят нещо.

В ужасен шок той се стрелна нагоре!

Фрасна си главата!

Не можа да изпадне в безсъзнание. Главата му се завъртя. Помисли си, че е на улица „Мес“ 42 в Ню Йорк. Не, вероятно беше на яхтата „Златен залез“.

Мадисън? Това беше МАДИСЪН!

— О, не — каза Грис. — Не, не, не!

Мадисън намери едно столче и седна до койката.

— Е, Смит, — каза той на английски, — искам да кажа Грис. Определено ми е неприятно да виждам приятел на мистър Бери да е загазил. Не се притеснявай. Тук съм, за да ти помогна да излезеш.

Грис изпадна в ужас.

— О, моля, мили Богове, Мадисън. Не се захващай с моите връзки с обществеността!

— Разбира се, че няма — отвърна Мадисън. — Та аз съм ти приятел. Ще направя всичко, което е по силите ми, да се измъкнеш от тук и то в страхотна форма.

— О, не, не, моля те. Недей да ми помагаш.

— Я стига глупости, Грис. За това са приятелите. Сега ме слушай внимателно. Ще се измъкнеш от цялата работа като училищен първенец.

— Искаш да кажеш… искаш да кажеш, че имам шансове да се отърва?

— О, нещо много повече, Смит. Има хора, които работят денонощно, за да не позволят да бъдеш екзекутиран. Това е най-последното нещо, което искат твоите приятели!

— Аз имам приятели?

— Ама разбира се, че имаш! И представа си нямаш колко много неща са направени за теб досега. Ще направим така, че да те изправят пред съд.

— КАКВО?

— Точно каквото чу. И не само това, ами при това справедлив съд. Нали не мислиш, че вдовицата Тейл има огромно желание да стане двойна вдовица? Разбира се, че не. Тя има купища пари и ще наеме най-добрите адвокати. Мога да те уверя, имаш много интересен и много дълъг живот пред себе си.

— Мадисън, в името на любовта към майка ти, не ме измъчвай така. Нямам никакъв шанс. Ти просто си намислил нещо ужасно. Знам си аз!

— О, Смит, шокиран съм. Та ти не си ми клиент. Аз все още работя по делото на Хелър.

— Така ли?

— Разбира се. Двамата с теб просто сме си старият тим, Смит и Мадисън. Същото, както и преди. Обаче аз наистина не мога да си говоря с теб цял ден, така че запомни добре какво ти казвам. Когато застанеш на подсъдимата скамейка, искам да обвиниш Хелър, че е основната причина за всичките ти неволи.

— Ами че това си е така — каза Грис. — Той наистина е!

— Отлично! Знаех, че ще се съгласиш. Та когато те изправят пред съда…

— Няма да ме съдят. Просто ще ме екзекутират. А и дори някога да успея да изляза от затвора, Ломбар Хист ще ме посече на десет фута от изхода.

— Не му мисли толкова. Аз съм дясната ръка на Ломбар — или пък той моята, все забравям. Така че ако успеем да те изправим пред съда, просто прави, каквото ти се каже. Разбрано?

— Всичко, което искаш да направя, е да обвиня Хелър?

— Точно така.

— За всички престъпления, за които мога да се сетя?

— Точно така!

Грис започна да излиза от мрака. Сякаш започна да вижда някаква светлина пред себе си.

— Те ще осъзнаят, че той стои зад всичко.

— Точно така.

— Ще го направя.

— Добре. Сега трябва да те приготвим за сватбата ти.

Мадисън трябваше да полага усилия, за да не се превърне усмивката му в триумфално хилене. Грис даже и не подозираше колко абсолютно демоничен е истинският план!