Л. Рон Хабърд
Победа на злото (66)

Глава шеста

Като някой маестро, дирижиращ голям оркестър, Дж. Уолтър Мадисън се захвана на работа по делото на Солтан Грис.

Най-висшите обществени кръгове на Волтар шумяха за скандала, а като добавка към исканията на съпругите си, издателите и редакторите, не можеха да се обърнат наникъде, без да се сблъскат с изблиците на гняв.

В първите заглавия пишеше:

МИСТЕРИОЗЕН ЗАТВОРНИК

СКРИВАН ОТ ВЛАСТИТЕ

Това скоро беше последвано от:

КОГО ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТКАЗВА

ДА ДАДЕ ПОД СЪД?

А след това:

РАЗКРИТА САМОЛИЧНОСТТА!

ЗАТВОРНИКЪТ Е

ОФИЦЕРЪТ ОТ АПАРАТА

СОЛТАН ГРИС!

Тогава много бързо, издание след издание, ден след ден, започна да излиза документираният каталог на престъпленията на офицера от Апарата Солтан Грис, като всяко следващо беше по-пикантно от предишното.

Започнаха с:

ОФИЦЕРЪТ ОТ АПАРАТА СОЛТАН ГРИС

ИЗНАСЯЛ НЕЗАКОННО МЕТАЛИ

Веднага след това:

ОФИЦЕРЪТ ОТ АПАРАТА ГРИС

ЗАПОВЯДАЛ ДА БЪДАТ ИЗБИТИ

ГЛАВНИЯТ МУ ПОМОЩНИК И

ПЕРСОНАЛЪТ НА ОФИСА МУ

И тогава:

ОФИЦЕР ОТ АПАРАТА ЗАПОВЯДВА

ДА БЪДЕ УБИТА МАЙКАТА НА

БЕЗЗАЩИТНО МОМЧЕ

И снимка на ридаещия Туолах, както и фалшиви снимки на тялото на майка му на погребението, започнаха да разпръскват вълни на ярост сред населението.

Точно по това време Лорд Търн получи обаждане по видеотелефона не от кой да е, а от обществената лидерка лейди Артрит Стафи.

— Лорд Търн, — каза лейди Артрит, — мисля, че не си давате сметка, че общественото мнение расте. КОГА имате намерение да изправите пред съда онзи затворник?

— Лейди Артрит, — отвърна Лорд Търн, — можете ли, ако обичате, да не си пъхате носа в работите на Кралския затвор? — И затвори.

Понеже този разговор беше записан, „Дейли Спийкър“ пуснаха изключителен материал:

СЪДИЯ КАЗВА НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

„ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ГРИС!“

Това, разбира се, накара останалите вестници да посинеят от яд: те се бяха изчерпали. И започнаха да бомбардират Лорд Търн с хитри телефонни обаждания, които сами си измисляха. Това безумно разгневи Лорд Търн. Беше толкова ядосан, че отказа да обяснява каквото и да било на когото и да било. Заглавията ставаха все по-лоши и по-лоши.

За лош късмет на Солтан Грис, когато той изнудвал Отдела за провокации към Апарата, началникът на този отдел прехвърлял разговорите в личния си офис до реката Уийл и ги записвал през цялото време, докато преследвал Грис, за да го хване на местопрестъплението. И в Отдела по провокациите съществуваше запис със снимки и звук на всяко престъпление, което Грис беше извършил по онова време. Понеже не знаел за това, Грис си мислел, че се е справил с цялата работа, когато накрая убил шефа на този отдел. И сега Мадисън започна да пуска тези престъпления едно по едно в пресата.

ХИПНОТИЗАТОР УБИТ ОТ

ОФИЦЕРА ОТ АПАРАТА ГРИС

А след това:

ПОЛКОВНИК ПО ДОСТАВКИТЕ

УБИТ ОТ ОФИЦЕР ОТ АПАРАТА ГРИС

И тогава:

ЕЛЕКТРОННИЯТ МАГЬОСНИК СПЪРК

ГАДНО ПОСЕЧЕН ОТ ОФИЦЕРА

ОТ АПАРАТА ГРИС

ИЗГАРЯ ЕДНА ТРЕТА ОТ ПРОМИШЛЕНИЯ

РАЙОН ПО ЕЛЕКТРОНИКА, ЗА ДА СКРИЕ

ПОДЛО УБИЙСТВО

А последната от серията беше пълна със снимки на тяло, падащо от десет хиляди фута.

КОЛЕГА-ОФИЦЕР ОТ АПАРАТА УБИТ

В ПОДЪЛ ОПИТ ДА СЕ СКРИЯТ

ГРЕХОВНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Лентата даже беше пусната по „Вътрешен обзор“, който започваше да се интересува от цялата шумотевица.

По улиците започна да се шушне въпросът: ако правителството има офицер, който е извършил всички тези престъпления, то защо тогава то отказва да изправи подлеца пред съд?

Но Мадисън си пазеше нещо в запас.

Когато бяха дочули Боч да ликува с думите „вече гепи Грис“, както и за някаква фалшификация, той НЕ беше говорил за фалшификациите на кралския подпис. През цялото това време той даже не знаеше за тях.

В небрежността си Грис беше оставил старата пелерина на Прахд до бюрото в офиса си. А беше възнамерявал да направи така, че тя да бъде намерена до реката Уийл. А в пелерината беше завил много лоша фалшификация на бележка за самоубийство. За нещастие я написал на парче хартия, което се намирало под някакъв документ, който пък той подпечатвал за Боч. И под почерка на бележката за самоубийство на Прахд смътно се виждаше контурът на личната пластинка на Солтан Грис!

Записаните ленти на мъртвия офицер от Отдела за провокации показваха как Грис се обажда на Прахд Битълстифендър.

Всички доказателства за обвинение в убийство бяха налице. Чрез един от репортерите си, Мадисън привлече вниманието на Вътрешната полиция върху престъплението.

Тя го проследи, придружена от цяла орда репортери, и разбра, че младият доктор Прахд Битълстифендър не може да бъде открит никъде. Тогава издадоха заповед за арестуването на Солтан Грис.

Младият доктор Прахд, най-обещаващият целолог, който щеше да се дипломира наскоро, беше превъзнасян от професорите като истинска загуба за неговия бранш. Актът на посичането му в ранната му младост можеше да се счита за престъпление срещу цялото население, което толкова отчаяно се нуждаеше от услугите му. Това беше актът на един луд човек!

ЗАГЛАВИЯ!

Тогава Вътрешната полиция помоли Лорд Търн за попечителство над Грис, за да могат да го съдят и екзекутират. Отказаха им, разбира се.

ЗАГЛАВИЯ!

Сред населението започнаха да се задават въпросите: защо правителството е взело под протекцията си тоя беснеещ луд — офицера от Апарата? Защо не разрешават да бъде изправен пред съда?

Мадисън започна да разпространява думите и музиката на една балада, която беше написана от бившия репортер от Кралската Академия по изкуствата. Беше отпечатана на хвърчащ лист и изглеждаше като творение на анонимен автор. Не след дълго го отпечатаха и в пресата и баладата започна да се пее навсякъде. Вървеше така:

В името на правителството той убивал и трепал.

Много невинни жертви той е изстудил.

Той е офицер от Апарата!

Защо правителството обича тоя касапин?

Той храни се с кръвта на своите жертви,

а после с радост ги стъпква в калта.

Гален, защитаван за свойте престъпления,

превъзнасят добродетелите му като върховни.

Ний искаме с живота свой той да плати,

ГЛАВАТА ИСКАМЕ НА СОЛТАН ГРИС!

Цели тълпи започнаха да маршируват по улиците, докато пееха с пълни гърла.

Всъщност, откакто мина известно време, Дж. Уолтър Мадисън беше напълно сигурен, че Лорд Търн ще се предаде и ще каже:

— Добре. Ще го съдя.

А на Вътрешната полиция щеше да каже:

— Ето ви го. Съдете го, докато не му остане душа.

Само ако можеше да закара Грис на подсъдимата скамейка и да го накара да прехвърли обвинението върху Хелър, Мадисън знаеше, че щеше да е успял.

Но беше стигнал до задънена улица. Яростта, която бушуваше по улиците, не можеше да развълнува Лорд Търн във високата му крепост.

Трябваше да бъдат взети други мерки.