Л. Рон Хабърд
Победа на злото (49)

Глава трета

Скоро след полунощ за Мадисън беше много трудно да слезе от небесните висоти, за да асимилира лошите новини.

Четиримата репортери стояха около леглото му като заблудени стадни животни и изглеждаха така, сякаш са били сдъвкани от зъбно колело, на което много му е харесало да направи това.

С отчаяно висящо копие в едната му ръка, водещият репортер каза:

— Не искат да го приемат.

— Какво? Такава хубава и сензационна история?

— Никога не били чували за лично написани новини. Пробвахме при всички редактори, до които ни допуснаха през вратата. Искаха източниците и до един казаха, че ще изпратят собствени репортери, макар че за какво им трябвало това?

— Не опитахте ли с подкуп?

— Нали за това излежавахме присъди. Мислехме, че няма да сте доволен, ако ни върнат обратно там с целите им железни кутии и тем подобни.

Мадисън им махна с ръка да се оттеглят, да пийнат по нещо и да си лягат.

Той знаеше със сигурност откъде идват неприятностите: просто бяха неопитни и невежи по отношение на търговската дейност. Написа заповед до режисьора да ги поупражнява за честни и откровени изражения на лицата и си легна.

Явно трябваше да разчупи първите ледове сам.

Поради тази причина много рано на другата сутрин той бързо се облече в най-консервативния си и скъп костюм, поупражнява няколко изражения в огледалото, взе няколко нови копия от ужасяващата история и отиде в хангара.

Един много изтощен Флик каза на лакейката си да поеме управлението, защото едва гледаше, а даже и едва повдигна ръката си, за да посочи накъде да летят. Връзките с обществеността бяха свършили добра работа!

Мадисън беше решил, че няма смисъл да започва от дъното. Като върховен специалист в професията си, той трябваше и да започне от самия връх.

Даде малко по-различни сведения за себе си на по-нисшите служители, които бяха изненадани от заповедта от Лорд Снор по отношение на „Вътрешен обзор“, и така получи достъп до издателя не на кое да е, ами на „Дейли Спийкър“ — най-тиражираният вестник на Волтар.

Във високомерния кабинет, който гледаше към Търговското градче с презрение, благородникът Артрит Стафи остави Мадисън да стои прав.

— Разбрах, че носите съобщение от братовчед ми — Лорд Снор.

— Всъщност — каза Мадисън, — дойдох, защото имам една сензационна статия. Направо за заглавие с големи букви. Ето я.

Благородникът Стафи я прочете и му я подхвърли обратно.

— Написана е в новинарски стил. Статия ли трябва да бъде?

— Точно така — кимна Мадисън. — Публикувайте я и ще увеличите тиража си.

— Ние и без това вече пускаме тираж, който надвишава възможностите ни. За какво му е притрябвало на някой си да увеличава тиража?

— За да получава по-добри пари от рекламите.

Благородникът Стафи се намръщи.

— Реклами? Ние не пускаме реклами по вестниците. Мисля, че сте ни сбъркали с таблото за обяви. Откъде казахте, че сте? Може ли да видя личната ви пластинка?

Мадисън му я подаде, като се надяваше, че ще се наложи да обяснява какво означава специалист по връзки с обществеността и по този начин да забаламоса издателя. Вместо това Стафи изръмжа:

— Апарата? Вие сте от Апарата? Добре, ще бъда пределно ясен, каквото и да е името ви тук, това не е първият път, в който Апаратът се опитва да промени нещо или да се публикува някоя измислена история. Предполагам, че пред вратата сте приготвили Батальон на смъртта или някоя подобна глупост. Вие току-що загубихте всичките си шансове.

На Мадисън не му хареса тонът. Беше свикнал редакторите и издателите да удрят чела в пода пред специалистите по връзки с обществеността на правителството.

— Бих могъл да получа кралска заповед да публикувате всичко, което ви наредя!

— Ха — възкликна Стафи. — Вие само получете такава заповед и за нула време ще предизвикам революция. Преди седемдесет хиляди години един монарх се опитал да принуди пресата да публикуват материали за соаретата на неговата любовница, която не била с благородническо потекло, и дори изтрили името му от историята. Кралска заповед! О, това ще предизвика голям смях, когато го спомена на другите издатели на обяда в клуба.

— Бих могъл да започна да издавам нов вестник и да ви създам такава конкуренция, че да ви затрия напълно! — скръцна със зъби Мадисън.

— Ха, ха! — разсмя се Стафи. — През последните петдесет хиляди години не е започвало издаването на нито един нов вестник. Опитайте се да направите това и другите вестници ще изкупят всичката налична хартия и няма да ви оставят нищо, върху което да отпечатвате, освен камъните по улицата. Сега по-добре напуснете, преди да съм наредил да ви изхвърлят.

Мадисън си тръгна. Ходи и по другите вестници. Получи същото посрещане. Откри и още нещо обезкуражително: вестниците бяха обвързани във вериги, които ги преиздаваха, но допълнени и с местни рубрики, на всяка планета от Конфедерацията. И макар на пръв поглед да изглеждаше, че на всичките 110 планети има десетки хиляди вестници, в действителност те бяха около седемдесет и пет.

Без да си позволява да се чувства или изглежда отчаян, защото в края на краищата той беше ветеран във връзките с обществеността, Мадисън си каза, че поне разполага със заповедта на Лорд Снор за „Вътрешен обзор“.

По това време вечерта почти беше дошла, но той им се обади от еърбуса.

— „Вътрешен обзор“? — попита той светлото лице на телефониста. — Моля ви, свържете ме с отдел „Новини“.

— Отдел „Новини“? Нямаме такъв, сър.

— Вие излъчвате новини! — не можа да повярва Мадисън.

— О, да, сър. Ще ви свържа със залата за отдих на говорителите.

На екрана се появи мазното лице на един говорител: той пиеше главотръс. Мадисън каза:

— Кой е водещият ви коментатор по новините?

— Нашият какво? — попита говорителят.

— Имате ли екип за новините?

— Че за какво ни е такова нещо? — попита говорителят. — Който и да чете новините в различните часове, просто четем водещите заглавия от всяка страница на някой голям вестник. Използваме различен вестник всеки ден и им даваме процент. О, мисля, че разбирам какво имате предвид: искате да кажете репортажите за лордове и други благородници. Искате ли да ви свържа с режисьора на светската рубрика?

— Не! — изръмжа Мадисън и затвори.

Той поседя така, докато Флик кръжеше над платната за движение. Дявол да го вземе, каза си Мадисън, не мога да направя кампания по връзките с обществеността по таблата за обяви! А и като се замисля, единствените надписи, които съм виждал, са били имената на магазините.

— Закарай ме вкъщи! — каза той рязко на Флик.

Щом стигнаха, той веднага си потопи краката във вода. Това беше първият път, в който ходеше да тропа по вратите, за последните десет години. Дразнеше го.

След това, подсилен от вечерята и чувствайки се удобно по боси крака и халат, той отиде в работната зала на репортерите и започна да преглежда купищата вестници, които бяха купили. Той знаеше, че онова, което му беше препречило пътя, бе бичът за връзките с обществеността, наречен журналистическа истина. Преди много, много години на Земята бяха имали навика да говорят за нея на завършилите журналисти. Но в днешно време даже даваха награда „Пулицър“ за най-невярна история на годината. Волтарианците, с всичките им глупости за източници и точност, определено бяха тръгнали в грешна посока: даже и най-тъпият вестник в Подунк можеше да ги научи на много неща.

Мадисън започна да чете водещите заглавия.

НОВ МОНУМЕНТ ОТКРИТ ТЪРЖЕСТВЕНО

И друго:

ПЪЛНАТА РЕЧ НА ЛЕЙДИ ПРОМПТЪН

В ДОМА ЗА СИРАЦИ

И това бяха водещи заглавия? Колко отвратително!

Страниците от втора до седма обикновено бяха за светските новини.

 

СЪПРУГАТА НА ЛОРД ЕЛД

ПРАВИ ПАРТИ С РОЗОВА

ГАЗИРАНА ВОДА

ДАМАТА АЛТ ПРАВИ

ГРАДИНСКА ВЕЧЕРИНКА

В ИМЕНИЕТО АЛТ

СЪПРУГА НА РЕДАКТОР ПРАВИ

СЕДМИЧЕН КОМЕНТАР В ДОМА СИ

Мадисън избухна. КАКВА СКУКА! На тия хора никога не им беше хрумвало, че новините са забавление!

Имаше някаква надежда: на вътрешните си страници най-долу няколко вестника публикуваха вести за бунта на Калабар, а на задната страница на един вестник имаше пет реда за това как една влюбена двойка се била самоубила в реката. Макар че им липсваше почти всичко, тези истории поне съдържаха кръвта, която можеше да ги превърне във водещи заглавия!

КАКВА ИЗОСТАНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ!

Най-добре беше бързо да ги поправи!

Макар че решимостта му беше голяма, той знаеше, че се нуждае и от още нещо. Знаеше, че му е необходима точка, през която можеше да пробие стената на медиите.

Легна си и зазяпа тавана. Никакви идеи. Най-накрая заспа.

В действителност, скъпи читателю, съдбата не само на Хелър, но и тази на Волтар и Земята се крепяха от двете страни на везната в онази тъмна стая.