Л. Рон Хабърд
Победа на злото (48)

Глава втора

Мадисън наистина се чувстваше в стихията си, докато си ядеше вечерята същия ден. Очакваше новини от репортерите, които беше изпратил да вършат работа, и беше почти напълно уверен, че новините ще са добри.

Даже беше организирал един малък трик на връзките с обществеността вътре в къщата, за да върне мира в нея, и сега вечеряше с Флик: Флик имаше най-добрите и способни готвачи.

Така че Мадисън се намираше в нещо средно между столова и кухня на 76-ия етаж, а Флик седеше точно срещу него. Той изглеждаше доста зле: вече и двете му очи бяха посинени, защото, както беше обещала лакейката му, още едно случайно споменаване на Хайти Хелър и то щеше да се сблъска с юмрука й, а Флик отново беше бълнувал насън за Хайти Хелър.

„Креватното момиче“ на Флик беше една тънка брюнетка с много измамна красота. Беше излежавала трийсетгодишна присъда за това, че се представяла за омъжена жена, след което изнудвала случайно подбрани мъже като ги заплашвала с побой от страна на несъществуващия си съпруг, който уж бил шампион по борба. Името й беше Туа. Беше се навела над ръба на каната с газирана вода.

— Не мога да го повярвам това, дето ми го разправяш — каза тя невярваща.

Лакейката на Флик, която се казваше Кън и бе все още с униформата си, се беше изтегнала на другия край на масата, срещу вратата.

— Ами, видях го със собствените си очи — отвърна тя на другото момиче.

Измъкнат от другите си мисли, Флик вдигна поглед от чинията си.

— На вас двете мястото ви не е тук. Не можете ли да ни оставите да си изядем на спокойствие вечерята с шефа?

Мадисън се ухили, но прикри усмивката, като сръбна от нашата си. Флик беше на път справедливо да намери смъртта си от ръцете на тия двете, но Мадисън беше приготвил друг сценарий.

— Може и да си го видяла — каза Туа, като напълно пренебрегна Флик, — но аз откъде да знам, че съдиш правилно?

— Слушай — каза остро Кън. — Преди да ме хвърлят в пандиза за открита съпротива, бях бодигард на най-богатата мадам в публичен дом в цял Мистин. Казвам ти, имаше петстотин мъжаги, полуголи, красиви като богове, които стояха пред двореца и просто се молеха да бибипат. И бяха най-здравите пиленца, които някога съм виждала. А трябва да си сигурна, че съм ги виждала много. Никога не съм била проститутка, нали знаеш. Но трябваше да пускам на входа много такива. Така че съм експерт!

Флик не можеше да си намери място и просто зяпаше в чинията си с подутите си, безцветни очи.

— Да — каза Туа на Кън, — но ти приказваш само за групата като цяло. Нямаше ли някой конкретен?

— О, имаше го и това — отвърна Кън. Беше млад и много красив: имаше копринено лъскава черна коса и безкрайно добри очи. Когато се разпръснаха, той за малко да ме повали. Не беше случайно. Прошепна ми съвсем ясно: „Виждаш ли онова разцъфнало дърво ей там? Зад него е хубаво и меко, а аз имам нещо много кораво, което има нужда от внимание. Не съм го използвал цяла вечност, а ти, божичко, изглеждаш наистина добре!“

— НЕ! — възкликна Туа. — НАИСТИНА?

— Честна дума — отвърна Кън. — А имаше и един едър блондин, какъв МЪЖ само! До един са аристократи казвам ти. Та, докато притичваше покрай мен, извика: „Ей, сладурано, да знаеш къде мога да си намеря една тънка брюнетка?“

— О, Боже — възкликна Туа. Тя се обърна към Мадисън. — Шефе, може ли двете с Кън да ти изпълним някоя поръчка за онзи остров?

— МЛЪКНИ! — извика Флик.

— Можем да оставим Флик у дома — каза Кън. — Аз и сама ще се ориентирам дотам.

— ВИЕ ОСТАВАТЕ ТУК! — измуча Флик.

— Теб пък какво те е грижа? — попита Туа. — Ние въобще не те интересуваме. Единственото, за което можеш да приказваш, е Хайти Хелър.

— ТЯ Е ТВЪРДЕ БЛАГОРОДНА, ДАЖЕ ДА Й ИЗГОВАРЯТЕ ИМЕТО! — изръмжа Флик.

— Благородна — ето го ключът за палатката — каза Туа. — Петстотин благородници, на които им потичат лигите при мисълта да съборят някое момиче на тревата. Приготвяй стария бус от Апарата, Кън. Аз ще си взема някаква дреха. Мисля, че видях шефа да кимва.

Флик профуча край Кън като светкавица. Затръшна силно вратата и застана пред тях като ги фиксираше с поглед, препречвайки пътя им.

— Добре, добре, добре! — изкрещя той. — Веднага щом си свърша вечерята, ще се видя и с двете ви в спалнята. Съблечете се и се пригответе. Препромених се.

— И повече нито дума за Хайти Хелър? — попита Кън.

Флик изглеждаше победен по всички параграфи.

— Обещавам — отвърна той.

Мадисън засия, благосклонен като бог. Той внимателно беше подучил жените. Беше възстановил вътрешния ред напълно. Беше странно да използва занаята си, за да предизвика мир, но посредством простата маневра да посъветва момичетата да осъществят връзки с обществеността в полка, той беше променил мислите и поведението на Флик. Това само отново му доказа колко е добър в занаята си. Микрокосмос или макрокосмос — нямаше значение; за добри или лоши цели — нямаше значение.

Важното беше, че човек може да управлява съдбите на хората без проблем. Върховното Същество вероятно се чувстваше по подобен начин от време на време, докато управлява съдбините на човечеството. Единствената причина, поради която Мадисън не беше избрал другата алтернатива — да остави Флик да бъде убит, беше, че не се нуждаеше от смъртта му за заглавие в някой вестник.