Л. Рон Хабърд
Победа на злото (31)

Глава шеста

Два часа по-късно Мадисън се чувстваше доста зле. Стоеше на призрачната синя светлина в двора на затвора, подпираше се с една ръка на еърбуса и се опитваше да не повърне. Изтънчен по природа, той се страхуваше, че ще мирише на това седмици наред.

Надзирателят, който беше удържал на думата си, беше разходил по десет кандидата наведнъж в един зловонен общ бункер, а Флик и Мадисън трябваше да се справят със задачата да интервюират всеки от тях. Заедно бяха минали през 480 затворника. Бяха избрали 48. Накрая нещастните 432, които НЕ бяха избрани, ги напсуваха обилно.

И ето че идваха плодовете на техните интервюта, след като бяха отбелязани в архивите на затвора. Малката шайка беше ръчкана напред от пазачите, всеки от които държеше по един жилец в ръка. Най-отзад вървяха допълнителни „сини бутилки“, които бяха въоръжени и в пълна бойна готовност.

Нощта беше тъмна, а дворът — студен от вятъра, идещ от морето. Униформите на затворниците се издуваха от вятъра като плющящи знамена около тънките им крайници. Воняха; косите им бяха сплъстени; бяха много, слаби. Четиринайсетте жени и трийсет и четирите мъже трябваше да са били укротени, но те не бяха.

Когато видяха лъча на стената, те спряха. Не бяха излизали навън, а някои от тях и години наред. Огледаха нагло наоколо. Няколко от тях избухнаха в смях, насочен към охраната, подигравателен смях. Флик и Мадисън не бяха избирали осъдени, които изглеждаха укротени.

Докато вървеше по тъмната настилка към Мадисън, надзирателят чу смеховете, обърна се и изгледа групата. После се обърна към Мадисън и му бутна няколко формуляра, които бяха на дъска, защото трябваше да бъдат подпечатани.

— Надявам се, че знаете какво правите — каза надзирателят. — Хората, които вие избрахте, не са тези, които аз бих избрал за пускане под гаранция. Прескочихте много птички там долу, които може би са се поправили. Някои от тези, които избрахте, са навярно убийци, на които никога не успяхме да им намерим добрите страни. Ония жени са ужасна пасмина — способни са на всичко. Мисля, че ви измамиха с външния си вид. Но вие в Апарата винаги сте били побъркани. Ние ги прибираме, а вие ги пускате. Правителството ни плаща, за да пречим на престъпленията, а на вас ви плаща, за да ги правите. Смешен свят.

Мадисън му върна вече подпечатаните документи.

— Там имате 48 убийци — каза надзирателят. — Не им обръщайте гръб. Успех.

Той направи няколко крачки към вратата на затвора, но тогава промени решението си и се обърна към опърпаната и мръсна група, която му се хилеше на фона на вятъра и светлината от прожектора. С висок и груб глас той каза:

— Слушайте, пилешки курешки такива. Ако някой от вас отново се покаже тук, ще го сложа в металната кутия долу в най-тъмната дупка и даже няма да си даваме труд да го погребваме, когато умре. Ще бъдете на свобода само докато този офицер от Апарата е жив. В документите ви пише да бъдете върнати тук по всяко време, ако той нареди това. Ако избягате от него, за вас се издава заповед и бързо се връщате пак при нас. Мястото ви е в ада, а не на свеж въздух. — Той посочи Мадисън категорично. — Подчинявайте се на този човек, бибипци такива, или ще бъдете мъртви!

Мадисън гледаше надзирателя, докато той се отдалечи. Човекът си беше заработил парите: беше прехвърлил пълния контрол над тези осъдени на Мадисън с речта си, дори и да подозираше, че Мадисън ще им заповяда да вършат престъпления.

Малко по-рано Флик се беше обадил на Колбер от затвора и сега от нощта изплуваха три въздушни карета, както и един еърбус, който да откара обратно шофьорите от „Зипъти-Зип“. Проблясваха в нощта, докато се спускаха, след което спряха на светлината на прожектора. Бяха блестящи нови превозни средства — светещи и елегантни.

Един шофьор изскочи от еърбуса на „Зипъти-Зип“, забеляза Мадисън и го приближи с множество документи, които трябваше да бъдат подпечатани. Докато чакаше, той се взря в групата затворници.

Флик беше започнал да ги групира и да ги кара да застават до различни коли. Осъдените шофьори получаваха напътствия от тези на „Зипъти-Зип“.

— Пфу — възкликна мъжът до Мадисън. — Каква дяволска сбирщина! И ще ги сложите в чисти, нови въздушни карети! — Той ги погледна по-отблизо. — Каква банда убийци! — След което сви рамене и си взе обратно документите. — Е, каретите рече са ваши. Можете да возите, когото си искате. Пфу!

Мадисън отиде при групите, когато еърбусът на хората от „Зипъти-Зип“ набързо отлетя.

Като гледаше лицата им, той започна да проверява списъка си, които се състоеше от:

1 режисьор, бивш служител във „Вътрешен обзор“, който на своя глава правил порнофилми.

2 оператори, които били хванати да продават правителствени продоволствия.

3 работници по декорите, защото продали сглобките на декорите, те паднали и избили актьорите.

1 писател на книги на ужасите, който така изплашил една аудитория деца, че всичко завършило с конвулсии и смърт.

5 репортера, които били хванати да вземат подкупи, за да изпускат имена и други подобни престъпления.

1 секретар на продуцентско студио, който бил хванат да получава подкуп, за да съсипва кариерите на определени актьори.

2 актьори, които излежаваха дълги присъди за това, че са въплъщавали различни офицери, за да разтърсват хората.

5 момичета от цирка, обучени да играят ролите на статуи, на, които им оставаха различни срокове за доизлежаване на присъдата за това, че са търкаляли пияници, вземали са пари насила и са примамвали хора за ударите си.

6 общи работника, които излежаваха, дълги присъди за тежки телесни повреди, убийства и разни други неща.

2 готвачи с опит в снабдяването на екипажи със запаси, които излежаваха присъда за продажба на крадени храни.

Мадисън свърши проверката на хората си и въпреки вонята, в него започна да се надига импулс на екзалтация.

Всички имаха една обща черта. Беше главното, което той изпробва с няколкото кратки тестчета. Ако положеха големи усилия, те можеха да се отърват от вида си на убийци и да изглеждат абсолютно честни и откровени. Ако се концентрираха, можеха даже да говорят убедително. Е, щеше да им е необходима малко работа и практика — за него това беше ясно. Но той си го знаеше през цялото време. Специалист като него можеше да им втълпи знанията си.

Пламъчето нетърпение вътре в него се разрасна до огнено вълнение. Какъв късмет!

ТОЙ СИ ИМАШЕ ЕКИП!

Най-подходящите хора, които му трябваха, за да се оправи с работата си!

Той усети, че сега може да се издигне до висоти, които не бяха стига ни дотогава!

О, какъв късмет имаше Хелър, Мадисън да му е специалистът по връзки с обществеността!

Сега не трябваше да позволява на нищо да го спре!