Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Villainy Victorious, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
zograf-ratnik(2022)
Корекция, форматиране
analda(2023)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: Победа на злото

Преводач: Мария Думбалакова

Година на превод: 1997 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Емилия Димитрова

Художник: Грег Грейс

ISBN: 954-422-044-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1892

История

  1. —Добавяне

Глава втора

Още на излизане Мадисън пусна в действие новата си лична пластинка. Красивото момиче на гишето за теглене на пари в брой погледна пластинката и се вторачи в него с широко отворени очи.

— Неограничен разплащателен статус? — преглътна тя. — Колко… колко пари искате?

Мадисън й каза първата цифра, която му дойде на ум.

— О, петдесет хиляди засега.

Тя се почеса по главата.

— Това ще бъде огромна пачка. Ще загрози формата на костюма ви. Почакайте тук. Ще видя дали имаме някакви хилядарки.

Върна се с добре увито пакетче и докато подпечатваше разни неща, Мадисън разгледа банкнотите. За първи път виждаше волтариански пари отблизо. Хартията беше с цвят на злато, доста красива. Блестеше. Той ги потупа. Много хубави.

— Сигурно нямате свободно време довечера, нали? — попита момичето с надежда.

Мадисън побягна.

Скочи в еърбуса и Флик затвори вратата след него.

— Получихме ли малко пари? — попита Флик. И когато Мадисън потупа джоба си, той скочи зад кормилото и те отлетяха.

— УМИРАМ ОТ ГЛАД! — каза Флик, докато си проправяше път по въздушните платна на Правителственото градче. — Просто ще се спусна на някоя оживена улица и ще си вземем малко главотръс и ПРЕСНИ кексчета от някоя бакалия. Освен това ми дължиш пакет фасове. Дадох един на онзи пазач, помниш ли?

Той се спусна върху лентата за паркиране до една прекалено оживена и шумна улица. Провикна се към един старец с тъмен тен, който буташе количка с разни неща за ядене и други стоки.

— Два главотръса, четири кексчета и един пакет фасове — каза му Флик.

Старецът прилежно им подаде нещата вътре, след което задържа ръката си протегната.

— Плати му — каза Флик.

Мадисън извади една хилядарка и му я подаде.

— Не мога да взема това — каза старецът. — За рестото ще трябва да взема дребните на цялата улица. Дължите ми само една десета от един кредит. Нямате ли монета?

— Чакай малко — каза му Мадисън. — Две кафета, четири кифли, пакет цигари. Десет цента? Сигурно грешиш.

— Е, цените малко се вдигнаха през последните дни — отвърна старецът. — А и в края на краищата трябва да си изкарвам прехраната.

— Не, не — каза Мадисън, — аз не се пазаря с теб. Само се опитвам да разбера колко е един кредит. Сетих се: колко струва един чифт добри обувки?

— О, да речем кредит и половина — отвърна старецът. — Малко са скъпички, хубавите де.

Мадисън направи бърза калкулация. Беше изчислявал нещата на базата на долара. Доколкото успя да изчисли, един кредит вероятно струваше към двайсет долара!

Той се отпусна на седалката от внезапния шок. Сметката му не беше от един милиард долара.

БЕШЕ ОТ ДВАЙСЕТ МИЛИАРДА!

Глас прекъсна шока му.

— Добре де, плати на човека — каза Флик. — Той има няколко празни квитанции. Просто удари печат на една.

Мадисън бе все още в шок. Флик отиде отзад при него, напъха хилядарката в горния джоб на сакото му, опипа по другите джобове, намери пластинката му и я извади. Старецът подаде квитанцията през прозореца, а Флик гледаше лицевата част на печата и натискаше някакъв бутон, за да намери необходимия печат.

Изведнъж той замръзна.

Взираше се в пластинката.

Внезапно изкрещя:

— Разплащателен статус НЕОГРАНИЧЕН?

Той се вторачи в Мадисън.

Устата на лицето като сплескан овал се отвори. После се затвори.

Флик погледна отново личната пластинка. Натисна бутона и накара да се появи снимката на Мадисън. Погледна я. После погледна и Мадисън. После отново натисна бутона, за да види статуса.

Отпусна се на седалката. Очите му бяха изхвръкнали от орбитите си.

Старецът побутна квитанцията към шофьора.

— Подпечатайте я за моята десета кредит, моля ви.

Флик успя да си събере очите. Той изведнъж се раздвижи. Надраска нещо на хартията, подпечата я и каза:

— ХВЪРЛЯЙ ВЪТРЕ ВСИЧКО ОТ КОЛИЧКАТА СИ!

Старецът погледна шокирано квитанцията. След това започна трескаво да мята неща през прозореца. Едва беше успял да пъхне и последния поднос, когато Флик излетя.

— ГОРЕЩИ СВЕТИИ! — изкрещя Флик, докато препускаше из въздуха. — МЕЧТИТЕ МИ ТОКУ-ЩО СЕ ОСЪЩЕСТВИХА!