Л. Рон Хабърд
Победа на злото (21)

Глава първа

Часовоят изсъска остро в един микрофон, който беше прикрит под формата на сребърно копче.

В залата незабавно се втурна един сержант. Той погледна пазача на Мадисън, който посочи с палец стълбището, след което кимна.

С дрънчене и трополене смъкнаха веригите на Мадисън. Той се изправи и разтри врата и китките си.

Напъхаха го в една баня и го накараха да се съблече и изкъпе. Наблюдаваха го. Отблизо.

— Не изглежда да има въшки или бактерии — каза първият часовой, като огледа Мадисън критично, — но не изглежда добре оборудван. Не разбирам как ще може да я накара да си прекара приятно.

— Ей, слушай добре, — обърна се сержантът към Мадисън, като измъкна изневиделица един нож от задната част на сребристата си куртка, — ако не се държиш добре и не я избибипаш както трябва, аз лично ще използвам това, за да ти отрежа бибипците. Разбрано?

Мадисън преглътна, прикри бибипците си сякаш да ги защити, и отстъпи назад.

Хвърлиха отгоре му бяла копринена роба, върху която все още имаше кралски кръст и думите: „Собственост на кралица Хора. Не използвайте тази роба за погребение. Върнете я в двореца в отлично състояние.“

— Ами сега каква е точната процедура? — попита часовоят сержанта. За нищо на света не мога да си спомня дали дядо ми казваше мъжът да се води с белезници или със златно въже.

— С нито едното — отвърна сержантът. — Беше с нашийник и златна верига за водене. Знаеш ли, че има една такава ей там, върху онази лавица. — Той я взе и я погледна. — Какво знаеш ти? Не е вярно, че на нашийника отвътре има шипове. Баба ми трябва да си го е измислила. Я виж тук, — и той показа на пазача, — има електрическа жица. А тук, в края на веригата, е бутонът за задействане. О, не! Батериите му са свършили. Няма искри.

— Ама че късмет! — каза пазачът, като погледна липсата на мощност в една свръзка. — Същата е като тези, които използваме при пръстите на краката си. Ще извадя едната от левия си ботуш. — Той го направи и когато изпробваха нашийника отново, той заизпуска искри при натискане на бутона в края на веригата.

Сложиха нашийника на Мадисън.

— Сега — каза сержантът, — ако добре съм чул, процедурата е следната. Въвеждаш го вътре, покланяш се и когато кралицата протегне ръка, поставяш дръжката на веригата в нея, след което мисля, че казваш: „Ваше Височество, тук има един, който ще изпълни вашето нареждане: вземете го и ако не ви удовлетвори, аз ще бъда пред вратата с електрически камшик.“

— Нямаме електрически камшик — каза часовоят.

— Да, ама не можеш да променяш процедурата. И хич недей да променяш реда на думите. Казваш ги точно така, както са, а ако тоя бибипец не изпълнява каквото му се каже, използвай жилеца си.

Пазачът провери вътрешната част на сребърния си ботуш, за да види дали жилецът му е там и започна да кима, сержантът го прекъсна:

— Както винаги съм ти казвал, внимавай за оръжията си. Персоналът ще те убие на бърза ръка, ако се случи нещо, което да не се хареса на Нейно Височество. — Той беше измъкнал жилеца от ботуша на другия.

Оръжието беше една гъвкава пръчка около четиринайсет инча дълга. Сержантът стисна дръжката и връхчето й светна.

Той я вдигна и удари Мадисън в долната част на бедрото.

ЛЕЛЕ! Причиняваше щипещо усещане като от ужилване от голямо насекомо! Мадисън загърна робата си встрани и прегледа бедрото си.

— О, това беше само при ниска мощност — каза сержантът. — Хич не си мисли, че ще ти оставя белег, точно преди да отидеш да доставяш удоволствие на Нейно Височество. Тоя човек е пълен идиот — изкоментира той към пазача. — Значи, когато го представиш, и се върнеш в коридора, за да застанеш на пост, залепваш ухо на вратата и ако чуеш протести или спор, или ако НЕ чуеш стенания и писъци на удоволствие, влизаш веднага и го жилиш до дупка, докато не си СВЪРШИ работата! Разбрано?

Часовоят кимна.

— Много е гот, че нещата отново вървят нормално.

— Да, така е — отвърна сержантът. — Освен това трябва да си сигурен, че Нейно Височество не си прецаква палеца да натиска бутона на веригата към нашийника. Скъпата, тя е призвана да получи цялото удоволствие, с което това приятелче може да я дари.

— Какво да правя, когато тя свърши с него? — попита пазачът.

— О, ти вероятно ще бъдеш сменен дотогава, а аз ще бъда наоколо. Но ако се случи по време на караула ти и тя не ти каже нищо, заслушай се, за да се увериш, че всичко е утихнало. Тогава дай знак на някоя от камериерките й — най-добре тази, която бди в края на леглото й — и влез на пръсти. Сега идва една важна част: използвай ултравиолетовата си лампа и очила, за да не събудиш Нейно Височество, и погледни много внимателно лицето й. Ако се мръщи или спи неспокойно, го отведи в залата за екзекуции. Ако спи леко усмихнала, изведи приятелчето много внимателно, без да я будиш, и го изпрати обратно в полка му.

— Аз не съм в никой полк — намеси се Мадисън.

Двамата го изгледаха шокирано. Тогава сержантът каза:

— Вярно бе. Тия дрехи, дето висят там, не са униформа, която съм виждал. Я чакай малко. Май че сме в напълно грешна посока. Сигурен ли си, че си благородник?

Мозъкът на Мадисън заработи на бързи обороти. Въпреки ужасните приготовления, които той само се надяваше, че ще избегне, трябваше да се качи по онези стъпала и да представи гениалната си идея на Тийни. Той се изпъна високомерно.

— Аз — каза — съм един от рицарите на Колумб!

— Това благородник ли означава? — попита сержантът. — Нали знаеш, ако мъж без благородническа титла я пипне с пръст, протоколът изисква незабавна смърт. Тъй че хич не се опитвай да ни будалкаш.

— Рицар — каза Мадисън — означава джентълмен-войник на нейния роден език. Той получава благородническата си титла от суверена си. Аз дойдох тук като странстващ рицар.

Сержантът каза на пазача:

— Е, това може и да е така. Знаеш ли какво? Когато го изкараш от леглото й, го отведи в един от по-добрите зандани, задръж го там, а аз ще изясня всичко на сутринта. Ако се окаже, че той всъщност не е благородник в крайна сметка, ще имаме удоволствието да го екзекутираме. И без това хич не ми хареса как й крещеше и викаше вчера следобед. Не ми звучеше много благородно! А ако отново започне да й вика и крещи, бързо го изведи от там! Не искаме скъпата ни кралица да се разстрои и да ни напусне.

Часовоят дръпна веригата и Мадисън полетя назад, защото не беше очаквал това.

Часовоят натисна бутона на дръжката.

Мадисън се почувства така, сякаш са го прерязали през врата! Това не беше електрически шок, а усещане като от разкъсване. Ужасно!

— Тръгвай! — нареди пазачът. — Нейно Височество те очаква.

Стъпалото на Мадисън изтръпна от студените и груби камъни на пода в банята.

— Не ми дадохте никакви чехли! Дайте ми поне да си обуя обувките!

— Няма значение, че си бос — каза пазачът. И той отново натисна бутона.

Мадисън сграбчи главата си, за да не се търкулне.

Последва го.

Всичко зависеше от следващите няколко минути.

Щеше да се превърне в мъртвец или герой!

Идеята му ТРЯБВАШЕ да проработи!