Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (44)

Глава седма

Следващото име, което Тийни избра, беше Спартак. Той бил римски гладиатор, който застанал начело на едно въстание на роби и замалко да свали цялата империя. Тийни реши, че за него няма достатъчно в енциклопедията, така че е по-добре да отидем до Рим. Пишеше, че в края на въстанието 6000 оцелели роби били разпънати по цялата Виа Апиа.

Тя повика капитана.

— Бити, какво ще кажеш да се движим успоредно на този Апийски път, за да можем да видим телата.

Капитан Битс се усмихна.

— Виа Апиа е бил търговски път. Ако искаш да стигнеш до Рим, трябва да спрем на пристанището му Чивитавекия, което е оттук надолу по крайбрежието. Доста е отдалечено от града, но има метро и разни други подобни.

— Тук не пише адреса на Спартак — каза Тийни. — Но може би тоя приятел, Крез, който го е натупал, е все още някъде там. В Рим има ли справочници за града, в които…

— Тийни — казах аз, — тук пише, че Спартак е умрял в 71 г. пр.н.е. Това е преди 2000 години. Даже повече. Освен това Крез е споменат само веднъж. В момента си имаш работа с древна история.

— О, бибипка му — възкликна Тийни. — Тия хора се движат толкова много; че не можеш да следиш ничия траектория. Веднъж се опитах да намеря координатите на леля в Чикаго и бибипка му, ако не се беше местила пет пъти. Нямаше въобще да успея да я открия, ако не бях прочела във вестниците, че току-що са я хвърлили в местния затвор.

Тя погледна глобуса, проследи нещо с пръст и каза:

— Добре. Ще отидем до Чивита — или както там му викате — и ще го вземем оттам.

— Ще бъдем там призори — каза Битс. — Вече сме изцяло в италиански води и всичко, което трябва да правим, е да плаваме. Така че вдигаме котва и потегляме. Поспете добре. За да се срещнеш с трафика на Рим, имаш нужда от добър сън!

Е, аз не поспах добре. Сигурно си мислите, че цялото ходене беше изтощило Тийни. Но след две парченца сладкиш с хашиш, както и някои други работи, започнах да се кикотя и да върша разни други неща до късно след полунощ.

Когато се събудих, капитан Битс, верен на обещанието си, беше вързал яхтата за един док в Чивитавекия. Беше рано. Предишната нощ стюардът беше оставил една от вратите отворени и онова, което ме беше събудило, бе гюрултията. Погледнах навън. В далечината се виждаше докът, гора от товарни кораби и комини.

Един локомотив спря наблизо и точно тогава наду свирката си, с което за малко да спука тъпанчетата ми. Италианците са трудолюбиви хора, особено когато става въпрос за произвеждане на шум.

Тъкмо щях да се дръпна, когато едно цветно петно хвана погледа ми. Беше Тийни по някакви алени спортни гащета и сутиен от бански.

Стоеше до сергията на някакъв амбулантен търговец и разглеждаше пътеводители. Очевидно имаше някакъв спор с търговеца, за да спре опитите му да й продаде лотарийни билети.

Тъкмо отново да се прибера, когато видях една смътна фигура зад Тийни. Една ръка се протегна и я сграбчи за рамото.

Мъжът с черната челюст!

Ето го пак с неговия костюм от три части!

Той погледна към кораба, след което издърпа Тийни в сянката зад сергията. Изглежда споряха за нещо. Той беше приближил много лицето си до нейното и гледаше намръщено, докато говореше.

После тя отвърна нещо.

Той я погледна. След което направи нещо много странно! Падна на колене и вдигна ръце за молба.

Тя клатеше глава. После предупредително вдигна пръст. Той погледна унило пръстта под коленете си.

— Тийни продължи да говори, след това се опита да си тръгне.

Мъжът с черната челюст я сграбчи за китката. Тя спря. Каза нещо.

Той погледна земята отново, след което бавно кимна.

Тя тръгна обратно към кораба. Мъжът с черната челюст стана, като се взираше след нея. Изтупа коленете си.

Тийни извика нещо на караула, който пазеше мостчето. Той предаде съобщението към палубата. Тогава се появи един от нашите моряци и Тийни му извика нещо.

После се обърна и тръгна към мъжа с черната челюст. Двамата тръгнаха надолу по дока и изчезнаха от погледа ми.

На закуска бях изненадан да намеря Мадисън. Мислех си, че е тръгнал за Рим. Споделих с него.

— О, Тийни отиде там — рече той. — Остави съобщение, че може да отсъства ден-два. Не мисля обаче, че ще открие кой знае какво за Спартак там. Бил е разгромен доста по на юг, в Лукания, когато се опитвал да пресече към Сицилия. Освен това трябва да си подредя записките за Наполеон. Какъв човек. Свършил е толкова добра работа, че Франция не е постигнала нищо оттогава. При това е бил само едно чуждестранно джудже. Какъв триумф на връзките с обществеността!

Не видяхме и следа от Тийни цели два дни. Върна се с малък камион. Беше затрупан с блестящи куфари и багажи.

Тя мина подскачайки по мостчето, облечена в ловен костюм със сребърни пайети и шапка с пера на главата.

Аз стоях на палубата и тя изприпка при мен.

— Виж сребърните ми ботушки! — каза тя, като повдигна единия настрана, за да го видя по-добре. Не са ли последен вик на модата?

— Тийни, какво, за Бога, означават всички тия куфари и чанти?

— А, тия ли — каза тя, като погледна към екипажа, който ги носеше на борда. — Повечето от тях са празни. Няма в какво да си слагам вещите. Няколко обаче са пълни. Това е, което ме забави: бибипаната modiste нямаше нито един модел от моя размер и трябваше да вися, докато ме мерят и мерят, след което ме нагласяваха и нагласяваха. И тя слагаше през цялото време огромни подгъви, като казваше, че ще порасна. Е, може би ще порасна. Божичко, дали имат хубава храна в луксозните хотели? Мислех, че всичко, което италианците в Щатите ядат, са спагети, а не съм видяла и една връвчица от тях! Най-страхотната храна, която някога си вкусвал. Навреме ли се върнах за вечеря? Човече, умирам от глад! — Тя хукна да си ходи. Изведнъж спря. — Онези черни, куфарчета са за теб. Ти също нямаше никакъв багаж. — И изхвърча.

На вечеря се появи в черна копринена вечерна рокля, очевидно творение на някого от най-добрите римски дизайнери, като ефектът се нарушаваше малко от ластика на конската й опашка.

— Какво стана със Спартак? — попита Мадисън.

— Кой? А, да, Спартак — каза Тийни. — Ами изглежда трябва да отидем до Неапол, за да разберем.

И така, казах на капитана да отплава за Неапол, но акълът на Тийни изглежда не беше в престъпниците. Дойде в спалнята ми по неглиже от абсолютно прозрачно морскозелено, сложи един нов грамофон в средата на килима и седна пред него.

— Това е най-великата джаджа, Инки — каза тя. — Работи с батерии и просвирва плочата от горе на долу или вертикално или по какъвто и да е начин с лазерен лъч. Никакъв шанс нещо да измести иглата от каналчето. Така че сега мога да си пускам плочите, без да им се образува нито една драскотина?

Грамофонът имаше две подвижни тонколони, които Тийни постави на известно разстояние една от друга.

— Взех си и няколко нови виещи сингли. Чакай само да чуеш този!

Тя усили звука докрай. Барабаните загърмяха. Китарите запищяха. Басът забумтя. Един тенор запя с хор:

Промъквам се към теб.

Ще те хвана, хвана, хвана.

Ще се озовеш в лапите ми!

Погледни ги тия нокти, нокти, нокти!

Йай, йай, капанът е заложен!

Така че вмъквай си крачето!

Така че вмъквай си вратлето!

Вмъквай, вмъквай, вмъквай,

Вратлето си на голо вмъквай!

Така че вмъквай се целият! Ти! Ти! Ууууу!

О, ще те хвана, хвана, хвана!

Промъквам се, промъквам се, промъквам се

Към те-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-б!

ВНИМАВАЙ

Последната част от песента почти ме накара да изскоча от кожата си.

— Не е ли възбуждаща? — попита Тийни със замечтан поглед.

— Ужасна е — отвърнах аз. — Дори няма рима.

— О, но чувството — каза Тийни. — Обожавам сантименталните песни. Ето един бхонг, който приготвих за теб. Дръпни си.

Дръпнах си веднъж.

Цялата стая изведнъж се завъртя в спирала от ярко розово. Макар че ме полазиха тръпки от главата до петите, бях запазил малко разум, за да попитам:

— Какво имаше в тая лула?

— Масло от хашиш — отвърна Тийни. — Абсолютният реактивен самолет на Мери Джейн. Най-доброто в Рим. Петдесет бибипани долара за грам! А аз си набавих цяла бутилка от него!

Морскозеленото неглиже се плъзна към пода. Имах достатъчно акъл, за да се сетя какво ще последва. Но единственото, което можех да правя, бе да се кикотя.

И ужас на ужасите, музиката наистина звучеше великолепно, включително и изкрещяното: „ВНИМАВАЙ!“

О, Боже, само ако бях внимавал!