Метаданни
Данни
- Серия
- Мисия Земя (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Voyage of Vengeance, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Думбалакова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- zograf-ratnik(2022)
- Корекция, форматиране
- analda(2023)
Издание:
Автор: Л. Рон Хабърд
Заглавие: Път към възмездието
Преводач: Мария Думбалакова
Година на превод: 1996 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Вузев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1996
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив
Редактор: Емилия Димитрова
Художник: Greg Winter
ISBN: 954-422-042-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1890
История
- —Добавяне
Глава пета
Върнаха се в розовите отблясъци на вечерта. От разговора им на вечеря разбрах, че са ходили в къщата на Бонапарт и музея му и че не са разбрали нито капчица за Наполеон, освен че островът зависел от туризма, но не обичал туристите.
— Какво можеш да кажеш за един престъпник, съдейки по бебешките му дрешки? — попита Мадисън. — Всичко е в голям упадък. Навремето Корсика е била синоним на бандити, а днес същите те държат ресторанти и хотели. Престъпната общност винаги си пази тайните обаче.
— Би си помислил, че сме полицейски агенти — каза Тийни, като се зае с втория си фазан под стъклен похлупак. — Всеки път, когато Мади караше преводача да попита: къде е било главното скривалище на онзи велик престъпник Наполеон, те просто млъкваха и зяпаха. Веднага щом се справя с два-три сладоледа, ще се посветя известно време на библиотеката.
Зяпнах: Тийни в библиотека? Та тя едва четеше. Но без да се колебае, тя грабна радиото си и като го усили до край на някаква попмузика от Радио Люксембург, потъна в библиотеката и започна да се рови в книгите.
Взрях се навътре към тази изключително нова гледка на Тийни, която се опитва да чете. Тя потрепваше с крак в такта на попмузиката и мърдаше мъчително устните си, докато пръстите й бавно следваха редовете на страницата. Тя разбра, че чете „Поддържане на плавателни корпуси“.
Не след дълго повика главния стюард и когато той видя какво му сочи, снизходително отключи няколко стъклени сандъка, в които никой не беше поглеждал от построяването на яхтата. Тийни се взря в един комплект от Енциклопедия Британика и се отдръпна, слисана от размера на томовете. Но продължи смело да упорства:
— Кои букви са точно преди и след Н, Инки?
Услужливо й намерих статията „Наполеон“. Тя започна да се поти над нея. Беше много усилена работа. Трябваше да си направи две почивки, за да се снабди с млечна сода и ягодова дъвка за подсилване. Капки пот навлажниха трудовите й вежди.
Най-накрая тя ме погледна:
— Какво означава „изгнание“, Инки?
— Заточаване — отговорих аз.
— Изчезване? — каза тя. — Аха! Намерих скривалището! Къде е капитан Битс? — Главният стюард вдигна телефонната слушалка.
Посивелият моряк се появи.
— Отново ли се загуби в мъглата, Тийни? — попита я той със смях.
— Бити — отговори тя, — нямам си даже рог за мъгла и съвсем съм излязла от маршрута.
Той седна на страничната облегалка на един стол пред нея.
— Не Мога да разбера как е възможно това, мис Тийни. От това как ме накарахте да разровя всички чекмеджета с морските карти, точно преди да напуснем Бермудите, бих си помислил, че сте запомнила всички пристанища на света.
Това беше ново за мен. Можех да повярвам, че го е тормозила в спалнята му, но не и в стаята с морски карти. Откога Тийни се увличаше по географията? — Точно така — рече Тийни, — тия бибипци не споменават никакво пристанище. Говорят за съвършено различна карта. Пише, че този престъпник Наполеон бил заточен на… — тя се консултира с тома — Изола д’Елба.
— „Изола“ на италиански означава остров — каза Битс.
— О — рече Тийни.
Битс посочи един голям глобус на света, който висеше в центъра на тавана на библиотеката.
— Ето го тук — каза капитанът.
— Какво е това нещо? — поинтересува се Тийни.
— Това е глобус на света — отвърна Битс.
— Не, бибипка му — заяви Тийни, — хич не се и опитвай да ме метнеш, чу ли? Всички ония карти, които ми показа, бяха плоски.
— Светът е кръгъл, Тийни, — каза Битс. — Това е доказал Колумб.
— Хайде да не изместваме темата — каза Тийни, като заплашително му размаха пръст. — Зная бибипски добре къде е Колумб, Охайо. Там ме арестуваха, когато бях седемгодишна.
Битс направи знак на главния стюард и онази достопочтена особа натисна един ключ. Големият глобус се освети от вградените лампички. Битс хвана заплашващия й пръст и го поведе по цветната повърхност.
— Това е Средиземно море. Ние сме в него. Сега, това е Корсика, а това е Ажасийо, където сме хвърлили котва. Та — и той накара пръста да проследи — ако слезем надолу и минем през протока Бонифачо, след като тръгнем на север до източното крайбрежие на Корейка, стигаме до…
— Изола д’Елба — каза Тийни победоносно. — Точно от другата страна на Корсика! Ей да ми се не види! Хей, Бити, защо не си ми казал, че всичко е на тази голяма топчица? Виж тук. Бермудите. Мароко. Италия. Рим. Сицилия. Гърция. Турция. За Бога, Бити. Защо ме остави да ми изтекат очите на всички ония плоски карти, когато тук всичко е просто като дъвка за балончета!
— Не съм в най-добрата си форма в четири сутринта — засмя се капитан Битс.
Бях зашеметен. След тренировката, която ми беше направила през нощта на тръгването ни от Бермудите, тя е вършила разни работи и с капитан Битс! А точно преди мен се беше занимавала с онзи, развратник с черната челюст! Апетитът й беше бездънен! Тя беше невъзможна!
— Остави тая топчица светната — каза Тийни на главния стюард. — А също така и сандъците отключени. Вие, момчета, ме бяхте замаяли с плоските си карти и разните пътеводители. Кой го е еня, ако бъдете подложени на отравяне с птомаин в ресторанта на Антон. Не това е образованието, от което се нуждая. — Тя отново се вгледа отблизо в големия глобус. После грабна тома на енциклопедията и хукна, крещейки. — Хей, Мади, Мади! Открих скривалището на бибипеца!
— Тя е много сладко дете — каза капитан Битс с любов.
— Да, мистър Бей — намеси се главният стюард, — наистина сте щастлив, че имате такава очарователна и невинна племенница. Просто обожавам момичешкия й ентусиазъм. Много е свеж.
Помислих си, че говорят за някоя Тийни, различна от тази, която аз познавам. Ентусиазмът й беше твърде силен за всеки смъртен човек.
Но като погледна назад, се изненадвам, че при цялото ми обучение и опит, даже тогава не започнах да се досещам към какво е насочен ентусиазмът й в онзи момент. Ако се бях досетил, можех спокойно да успея да избягам.
Вместо това, когато тя се върна, аз кротко дадох съгласието си да отплаваме към Елба.
— Те не са французи обаче — каза капитан Битс. — Островът е италиански. Там е цивилизовано и аз и екипажът ще можем да слезем на брега. Останалата част на Европа казвала преди: „смърт на французите“. Сега французите казват: „Смърт на всички“. Ако нямате нищо против, отплаваме още сега и се махаме от това мъгливо море.