Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (24)

Глава седма

На другия ден станах вцепенен от изтощение. Нощта беше много тежка. Бяха ми необходими четири бхонга, за да мога въобще да направя нещо. Гърлото ми беше прегоряло. Беше ми трудно да виждам. Заплахата от демонстрации за хомосексуалисти приближаваше като кошмар.

Изпих един литър сок от грейпфрут, почти без да си поемам дъх. Изядох един пакет сладки „Орео“. Продължавах да се чувствам ужасно. Имах нужда от нещо, което да ми даде начален тласък.

С елементарното действие — поглеждане през превръзките към екраните, го получих. Истински ужас!

Екранът на Кроуб беше празен, защото той беше извън обсега. Но тези на Крек и Хелър бяха съвсем наред.

Двамата седяха и закусваха на покрива сред зеленината на терасата, а априлското слънце блестеше по снежнобялата покривка и приборите.

Хелър беше прилежно облечен в сив фланелен костюм от три части, безупречно нагласен, очевидно готов за деня. Графиня Крек беше с лека сутрешна рокля.

Белотата й нараняваше очите ми. Графинята ядеше деликатно портокалов сладолед от кристално-сребърна чаша, но вниманието й беше насочено към вестниците.

Тя вдигна поглед и с някак истеричен глас каза:

— Е, не мога да повярвам! Нито ред за оттеглянето на обвиненията или прекратяването на делата. Нито дума за признанията на двойника. Само някаква идиотщина за лов на котки в национален мащаб.

Хелър гледаше встрани. Котаракът беше на терасата и лочеше сметана.

— Мистър Калико — каза Хелър, — по-добре се спотайвай. Най-накрая са по следите ти.

— Джетеро — обърна се към него графинята, — ти не приемаш това насериозно.

— Как може човек да взема насериозно вестниците? — възкликна Хелър.

— Аз наистина го приемам насериозно. Това е черна пропаганда за заличаване. Не са казали и думица, за да премахнат впечатленията, които създадоха преди това. Убийци на личности, ето какво са те. И чрез тия фалшиви съдилища не може да се направи нищо по този въпрос. Като си помисля какво наговориха за теб, ми кипва кръвта! А сега, след като се справихме с всичко, не се покайват. Джетеро, тази преса е много манипулирана.

— Просто са си такива — отвърна Хелър. — Твърде съм зает, за да се захващам с кампания „чисти повици за една чиста нация“.

— Е, хубаво е, че аз се захванах — каза графинята. — Звъни се на вратата.

— Какво си намислила?

— Изпратих Бум-Бум на нещо, което той нарича „подмолно разузнаване“.

— И най-добро утро на двамата — каза Бум-Бум. Беше излязъл на терасата. Носеше огромен куп книги. — Всички речници, които успях да открия в магазините.

Графиня Крек ги грабна.

Икономът му донесе стол, един сервитьор му поднесе кафе, Бум-Бум седна и загледа как графинята ровичка из речниците.

— Ф.Б.А. — каза графиня Крек. — „Фермери на бъдеща Америка“. Ф.В.Н. — „Фамилии от Вирджиния в началото“.

Хелър подметна:

— Не бих си помислил, че първите фамилии във Вирджиния са плащали на някого, за да стане прословут престъпник.

— Бум-Бум рече:

— Човек никога не знае, Джет. Моите роднини са били едни от първите сицилианци в Ню Йорк, а я погледни мен!

Графинята остави последния речник настрана.

— О, Боже. Не е в нито един от тях. Какво би могло да означава Ф.Ф.Б.У?

— Чакай малко — каза Хелър. — Току-що си спомних нещо. Миналата есен бях привикан от Бейб Корлеоне долу на доковете.

— Кой е това? — попита графинята.

— Бейб Корлеоне е начело на шайката на Корлеоне.

— О, Джетеро — каза графиня Крек. — Друга жена! Трябва да те махна от тази планета, преди да те изядат жив. Жените са опасни, Джетеро. Зная, че не ми вярваш, но след всичко, което преживя напоследък, си мисля…

— Всички ценности преобърнати! — каза Хелър. — Слушай! Бейб Корлеоне е наистина голяма дама. Сама се занимава с организацията на цяла шайка. Контролира профсъюзите и всички параходни линии. Тя е единствената заплаха за Фаустино Наркотичи.

— О, скъпи — възкликна графиня Крек.

— Не, не — каза Хелър. — Тя е на средна Земна възраст. Беше ми като майка. И ми стана много мъчно, когато реши, че съм станал traditore. Тя ме приемаше като свой син. Но това няма да обясни нищо. Онова, което си спомних току-що, видях на един екран. Тя подбираше изпълнителски персонал за линията „Пюнард“, която току-що бе взела под ръководството си, и се появи този човек. Сега си спомням. Името му беше Дж. П. Флейгрънт, и на екрана пишеше, че е бивш служител на Ф.Ф.Б.У.

— О-о! — възкликна графиня Крек. — Значи ако се обадя на линията „Пюнард“…

— Не, не — каза Хелър. — Те не го наеха. Заради това се е запечатало в паметта ми. Тя каза, че той бил traditore и накара да го хвърлят в реката. Не го взе на работа.

— Значи в момента си търси работа — каза Бум-Бум. Когато Бейб уволни някого, той не може да си намери работа:

— Дж. П. Флейгрънт — каза графинята. — Бум-Бум, как може да се намери в Ню Йорк човек, който е без работа?

— В Нюйоркската служба по заетостта — отвърна Бум-Бум бързо. — Трябва да се регистрира там иначе няма да може да ползва социалните грижи. Ще се обадя.

— Мисля, че се добрахме до нещо — каза графиня Крек.

А аз, помислих си, усещам как изтича времето ми. Нещо като кървава река, която изтича от пулсираща артерия.

Бум-Бум се върна. Каза весело:

— Хей, какво знаете вие! Намериха го. Дж. П. Флейгрънт бивш служител на Ф.Ф.Б.У. Но не това е изненадващото. Намерили са му работа. Бяха ужасно горди с това, тъй като подобно нещо почти не се случва. Назначили са го като боклукчия в „Йонкърс“! Там има много боклук.

— Ами, обади се в „Йонкърс“! — каза графиня Крек.

— О, вече го направих — отвърна Бум-Бум. — Намериха точните му координати. Кара боклукчийки камион 2183 и в момента е на обиколка.

— Ще изкарам Ролса — каза Хелър.

— Не, не Ролса — отвърна графиня Крек. — Представа си нямаш колко много оръжия има около тия жени. Замесени сме във война с много огън. Трябва ни нещо бронирано. Колкото и да ненавиждам старото такси, мисля, че трябва да вземем него.

— Така е по-добре — каза Бум-Бум. — Не мога да си представя една лимузина с шофьор да спре боклукчийски камион. Просто не си пасват.

Йонкърс! Грабнах една карта. Беше най-малко на четиринайсет мили с натоварен трафик от мястото, където се намираха в момента. Дж. П. Флейгрънт щеше да си каже и майчиното мляко, когато го намереха. Веднага щеше да ги пусне по следите на Мадисън, а Мадисън щеше да ги свърже с мен.

14 мили нататък, петнайсет или двайсет мили обратно до района на Мадисън, колко ли време щеше да им отнеме?

Бях разбрал каквото ми трябваше!

Ако побързах и имах късмет, можех да се измъкна.

ПЛАНЪТ трябваше да влезе в действие незабавно.

Трябваше да свърша много неща БЪРЗО!

Времето ми в Ню Йорк беше безвъзвратно изтекло.