Клаудия Циглер
Мадам дьо Помпадур (29)

28

Рано сутринта в кабинета на мосю Морпа нахлу принц Конти, ръмжейки като раздразнен тигър.

— Графе — кимна кратко принцът.

Морпа се изправи учтиво.

— Ваше Височество.

Министърът посочи на госта си стол, без да показва колко е учуден от посещението му. Досега братовчедът на краля никога не беше идвал в кабинета му без предупреждение.

Принцът седна безмълвно и с енергичен жест му даде да разбере, че и той може отново да заеме мястото си. Прегъна леко единия си крак, протегна другия във властен жест и се наведе напред.

— Какво ще кажете за това, че онази буржоазна мръсница се е погрижила да уволнят Ори?

Графът не успя да скрие учудването си. Смяташе, че принц Конти дори не забелязва съществуването на кралския финансов контрольор. Въпреки това беше сигурен, че принцът се е ядосал не защото съчувства на уволнения Ори.

— Вижте… — започна предпазливо Морпа, но не успя да каже нищо повече.

— Тази личност пребивава в двора едва от три месеца, а вече е започнала да налага интересите си. По дяволите! Проклинам деня, когато майка ми се съгласи да представи тази евтина уличница в Двора! — извика принцът с гневно святкащи очи.

Морпа се запита дали пък да не разкрие на принца, че уволняването на Ори е станало главно под влияние на граф Д’Аржансон и кралят не е избрал желания от братя Пари кандидат за негов приемник, но бързо прецени колко по-изгодно е за него, ако принцът продължи да вярва в своята версия.

— За съжаление съм принуден да се съглася с вас, Ваше Височество.

— Значи пастрокът й наистина ще стане новият directeur de batiment^[1]?

Това беше новина за Морпа и тя събуди тревога в сърцето му.

— Говорите за генералния данъчен откупчик?

Конти кимна. Досега главният финансов контрольор беше и генерален директор на кралските строежи, но сега кралят бе решил да раздели двете длъжности. Назначаването на Льо Норман дьо Турнем на тази висока длъжност показваше от ясно по-ясно какво е отношението на Луи към новата му метреса.

Морпа се помъчи да не показва голямото си вълнение. Мразеше да го изненадват по този начин с новини. Защо агентите му не бяха научили новината преди всички други?

Министърът вдигна глава и се опита да се усмихне.

— Е, щом кралят й се насити, онзи Льо Норман дьо Турнем ще изгуби длъжността си също така бързо, както я е получил, Ваше Височество.

— Не бих желал да изглеждам песимист, графе, но вече не съм толкова сигурен, че това ще стане скоро.

— Да се надяваме предчувствието да ви лъже — отвърна мрачно Морпа.

Двамата поговориха учтиво и по други теми, преди принц Дьо Конти да си тръгне. Морпа се опита да се съсредоточи върху работата си, но мислите му отново и отново се връщаха към маркиза Дьо Помпадур.

По-късно следобед той отиде в Огледалната зала и проследи минаването на Жан и краля. Облечена в снежнобяла рокля, избродирана със злато, тя крачеше с достойнство и не виждаше никого, освен своя любовник. Нахална като кралица! Хората се блъскаха около нея, а тя говореше нещо на краля и той се смееше весело. Каза й нещо, тя отвори ветрилото си и се засмя звънко, с типичната си буржоазна откритост. А кралят очевидно хареса този вулгарен смях, защото се присъедини към него. В сърцето на министъра пламна омраза. На всичкото отгоре тази жалка личност си позволи да сложи длан върху ръката на краля! Без никакво уважение към сана му.

Морпа отново си спомни мига, запечатал се неизличимо в съзнанието му: как малката буржоазка изтръгна пистолета от ръката му и го изложи пред целия двор. Ако не беше жена…

Докато кралят и метресата му бавно крачеха към другия край на залата, министърът недоволно се запита дали пък не подценява влиянието на маркизата в Двора. Стана му ясно, че не може да си позволи да го изложат още веднъж. Оттук нататък трябваше да действа по друг начин.