Дон ДеЛило
Нула К (11)

Артис Мартино

Но дали съм тази, която бях?

Мисля, че съм някой. Тук има някой и усещам, че той е в мен, с мен.

И все пак къде е това „тук“, откога съм тук и аз ли съм единственото, което е тук?

Тя знае тези думи. Знае всички думи, но не и как да излезе от тях и да се превърне в някой, в личността, знаеща думите.

Време. Усещам го навсякъде в мен. Но не знам какво представлява.

Единственото време, което познавам, е това, което усещам. Всичко е сега. Не знам обаче какво означава.

Чувам думи, думите ми говорят, повтарят се непрестанно. Едни и същи думи през цялото време, заглъхват, пак отекват.

Но дали съм тази, която бях?

Тя се опитва да разбере какво е станало с нея, къде се намира и какво означава да е тази, която е.

Какво чакам?

Дали съм само тук и сега? Какво се е случило с мен?

Тя е едновременно първо и трето лице.

Единственото „тук“ е това, в което се намирам. Но къде е то? И защо само тук и никъде другаде?

Това, което не знам, е тук с мен, само че как да го позная.

Дали съм някой, или просто думите ме карат да се мисля за някой?

Защо не мога да науча повече? Защо само това и нищо друго? Може би трябва да почакам.

Тя може да назове какво усеща и в същото време е лицето, стоящо извън усещането.

Нищо друго ли няма освен думите? Аз само думи ли съм?

Струва ми се, че думите искат да ми кажат разни неща, но аз не знам как да слушам.

Слушам това, което чувам.

Чувам само това, което съм. Състоя се от думи.

Така ли ще бъде оттук нататък?

Къде съм? Какво е това място? Знам какво е усещането да си някъде, но не знам къде е това някъде.

Това, което разбирам, идва ей така, от нищото. Не знам какво разбирам, докато не го изрека.

Опитвам се да стана някой.

Лъкатушенето, блуждаенето на ума.

Почти знам някои неща. Мисля си, че ще ги разбера напълно, но не се получава.

Усещам нещо извън мен, което е мое.

Къде е тялото ми? Знам ли какво е това? Знам само думата и тя дойде ей така, от нищото.

Знам, че съм вътре в нещо. Аз съм някой вътре в това, в което съм.

Това тялото ми ли е?

То ли ме прави това, което знам и което съм?

Не мога да позная, нито да усетя къде съм.

Ще се помъча да почакам.

Всичко, което не знам, е тук с мен, само че как да го позная?

Някой ли съм, или просто самите думи ме карат да се мисля за някой?

Защо не мога да узная повече? Защо само това и нищо друго? Може би трябва да почакам.

Тя живее в строгите ограничения на Аз-а.

Нищо друго ли няма освен думите? Аз само думи ли съм?

Някога ще спра ли да мисля? Трябва да знам повече, но също така трябва и да престана да мисля.

Опитвам се да позная себе си.

Но дали съм тази, която бях, и знам ли какво означава това?

Тя е първо и трето лице, без да може да ги събере в едно.

Трябва да накарам този глас да замлъкне.

Но какво ще стане след това? И откога съм тук? И дали това е цялото време или най-малкото съществуващо време?

Тепърва ли ще настъпи цялото време?

Не мога ли да престана да бъда, която съм, и да стана никой?

Тя е утайката, това, което е останало от личността.

Слушам това, което чувам. Чувам само това, което съм.

Усещам времето. Аз съм само време. Но не знам какво означава това.

Аз съм само това, което е тук и сега.

От колко време съм тук? Къде е това тук?

Струва ми се, че мога да видя онова, което изричам.

Но дали съм тази, която бях? И какво означава това? Дали някой ми е направил нещо?

Дали това не е кошмарът на толкова тесен Аз, че тя да остане завинаги пристегната в него?

Опитвам се да узная коя съм.

Но аз съм само това, което изричам, а то е почти нищо.

Тя не може да се види, да си даде име, да определи колко време е минало, откакто е започнала да мисли това, което мисли.

Мисля, че съм някой. Но само изричам думи.

Думите никога не секват.

Минути, часове, дни и години. А може би всичко, което знае, се побира в една траеща вечно секунда.

Всичко това е толкова малко. Струва ми се, че аз едва ли съм тук.

Само когато изричам нещо, знам, че съм тук.

Трябва ли да чакам?

Тук и сега. Ето това съм, само това.

Тя се опитва да види думите. Не буквите в думите, а самите думи.

Какво означава „докосвам“? Почти мога да докосна това, което е тук с мен.

Това тялото ми ли е?

Мисля, че съм някой. Какво означава да съм тази, която съм?

Всички Аз-ове, които една личност притежава. Останал й е само глас, немощен глас.

Опитвам се да зърна думите. Винаги едни и същи думи.

Думите се носят край нея.

Дали съм само думи? Знам, че има и нещо друго.

Нужно ли й е трето лице? Може да живее долу в плитчините си. Да отправя въпросите единствено към себе си.

Дали съм тази, която бях?

И отново, и отново този въпрос. Очите затворени. Женско тяло в капсула.