Дийн Кунц
Чудакът Томас (56)

Петдесет и шеста глава

Не МНП. ПНМ. Принцът на мрака. Значението на татуирания акроним на Саймън Варнър ме осени, докато карах обратно към Пико Мундо.

Костюмирани сатанисти, които изпълняват зловещи ритуали със скверно изрисувани бокали — повечето хора биха ги сметнали за доста по-загубени и от онези малоумници, които носят космати шапки и членуват в организации като Братството на таралежите. Хората, които се обличат така, че да изглеждат зле, често са абсолютно безобидни маниаци — досущ като онези с прическите тип „канадска ливада“, очилата с костенуркови рамки, панталоните, които пристягат петнайсетина сантиметра над пъпа (и чиито крачоли свършват на седем сантиметра над обувките), и лепенките „Джар Джар Бинкс^[1] е върхът!“ на задната броня на колите си.

Ала дори и да ги бях пренебрегнал като някакви там маниаци, които си играят на сатанизъм, едва ли щях да продължавам да ги смятам за такива след откритието на сувенирите от камерата на Човека-гъба. След като вече разполагах със заподозрян за ролята на съучастника на Робъртсън, вярвах, че свръхестествената ми дарба ще ме отведе при него. Когато се намирам в хватката на парапсихическия си магнетизъм — понякога Сторми го съкращава до синдрома на ПМ или ПМС (не ви ли звучи като „предменструален синдром“?), от време на време правя доста резки завои, така че се старая да карам с умерена скорост. В подобни случаи се старая да не мисля за нищо, с изключение на обекта на интереса ми — в този случай Варнър; не мисля дори за това къде се намирам сега или къде отивам. Знам, че ще разбера накъде съм се запътил, когато стигна там.

Докато съм под влиянието на ПМС, съзнанието ми се отпуска и започва да ражда хаотични мисли, тъй както правя наглед хаотични завои в търсене на плячката си. Този път една от тези мисли включваше по-възрастната сестра на майка ми — Симри — която никога не бях виждал.

Според майка ми Симри е омъжена за един чех на име Доб, а според баща ми тя е стара мома.

На нито един от родителите ми не може много да се вярва, ала в този случай подозирам, че баща ми казва истината и нямам никакъв чичо — пък бил той чех или не.

Баща ми нарича Симри „откачалка“, но отказва да каже нещо повече. Този епитет вбесява майка ми — тя твърди, че сестра й е дар божи.

Странно изявление от нейната уста, като се има предвид, че тя живее с твърдото убеждение, че Бог не съществува.

Когато за пръв път попитах баба Шугарс за тайнственото й първородно дете, тя избухна в плач. Никога преди не я бях виждал да плаче. На следващия ден тя потегли със зачервени очи в търсене на поредната игра на покер.

Когато за втори път я попитах за Симри, тя ми се ядоса не на шега, задето продължавах да упорствам. Не си спомнях някога да съм я виждал ядосана. После внезапно стана хладна и отчуждена. Никога преди не се беше държала така с мен и поведението й ми напомни за майка ми.

Ето защо никога повече не повдигнах отново тази тема.

Подозирам, че в някоя психиатрична клиника имам леля — наблъскана с опиати и държана затворена — която поне мъничко прилича на мен. Подозирам, че като дете тя не е скрила особената си дарба, както бях направил аз.

Навярно затова баба Шугарс при всичките й печалби от хазарта не е оставила никакво наследство. Мисля, че е основала фонд, който да плаща издръжката на Симри.

През годините баща ми бе изтървавал по някои недомлъвки, от които стигнах до извода, че шестото чувство на Симри, каквито и необичайни възможности да е имало, е било придружено и от физически изменения. Мисля, че леля ми е плашела хората не само с това, което е казвала, ами и с външния си вид.

Често бебетата, родени с някакво телесно изменение, развиват още две-три или повече. Ози твърди — и то не като писател на романи — че на всеки двайсет и осем хиляди бебета се ражда по едно с шести пръст на едната ръка. Стотици — ако не и хиляди — би трябвало да се разхождат по улиците в цял свят, ала колко възрастни с шест пръста сте виждали през живота си? Не ги срещаме, защото повечето от тези деца са родени с други, доста по-ужасни деформации, които водят до смъртта им още в най-ранна възраст.

Тези шестопръсти деца, които имат късмета да са здрави във всяко друго отношение, често биват подложени на хирургически операции, стига отстраняването на излишния пръст да не доведе до нарушаване на функциите на ръката. Те се разхождат между нас, казва Малкият Ози, като се опитват да минат за нормални петопръсти екземпляри.

Мисля, че всичко това е вярно, защото Ози се гордее с шестия си пръст и обожава да събира всякакви истории за онези, които нарича „джебчии по рождение, членове на моята висша раса“. Той казва, че второто му отклонение от нормата е способността му да пише хубаво и бързо, което му позволява да създава страхотни книги с изумителна скорост.

От време на време сънувам леля Симри. Това не са пророчески сънища. Те са изпълнени с копнеж и тъга.

Сега, в дванайсет и двайсет и една, докато сънувах наяве първородната дъщеря на баба Шугарс, без да забравям и за миг стремителния ход на времето, реещ се изцяло в зоната на ПМС, очаквах да заваря полицай Саймън Варнър край залата за боулинг или мултиплекса, където в един следобед щеше да започне прожекцията на филма за кучето и извънземните. Ала ето че неочаквано се озовах пред търговския център „Грийн Муун“.

Това, което видях, бе доста необичайно за делничен ден като сряда в разгара на лятото — паркингът буквално бе претъпкан от автомобили. Големият надпис ми напомни, че ежегодната лятна разпродажба е започнала днес в десет сутринта и ще продължи до края на седмицата.

Ега ти навалицата!