Дийн Кунц
Чудакът Томас (60)

Шейсета глава

Рожденичката Левана и нейната вманиачена на тема розово сестричка Николина не бяха до майка си. Огледах тълпата, ала не забелязах никъде момиченцата.

Втурнах се към Виола и я сграбчих за рамото. Тя се стресна и изтърва пазарската си чанта.

— Какво правиш тук? — попитах.

— Од! Изкара ми акъла!

— Къде са момичетата?

— С Шарлийн.

— Ти защо не си с тях?

Жената вдигна гордо чантата си.

— Не бях свършила с покупките за рождения ден. Трябваше да купя подарък. Реших да отскоча дотук за тези ролери.

— Сънят ти — напомних й настоятелно. — Забрави ли за съня си?

Очите й се разшириха.

— Но аз само се отбих за мъничко… Нали не съм в киното?

— Няма да бъде в киното, а тук.

За миг дъхът замря в гърлото й, докато ужасът сграбчваше сърцето й в стоманените си клещи.

— Махай се оттук — прошепнах. — Махай се оттук веднага.

Тя издиша шумно въздуха от дробовете си и се заозърта изплашено наоколо, сякаш всеки купувач можеше да бъде масов убиец, след което пое към главната алея.

— Не! — Придърпах я близо до себе си. Хората вече ни гледаха. Какво от това? — Оттам не е безопасно.

— Откъде да мина? — попита ме тъмнокожата жена.

Завъртях я.

— Върни се до задната част на етажа — мини покрай маратонките и другите спортни принадлежности. Има хранилище недалеч от мястото, където си купила ролерите. Влез вътре и се скрий там.

Тя направи крачка назад и ме изгледа изумено.

— Ти няма ли да дойдеш?

— Не.

— Къде отиваш?

— Към него.

— Недей — замоли ме Виола.

— Върви веднага!

Жената най-накрая ме послуша и докато бързаше към хранилището, аз излязох на алеята, която свързваше северната и южната част на комплекса.

Тук, в северната част на търговския център „Грийн Муун“, дванайсетметров водопад се изливаше над направените от човешка ръка скали в плиткото езерце, откъдето водеше началото си поточе, опасващо цялата зала. Докато минавах покрай подножието на водопада, боботенето и плискането на водата ми прозвуча като рев на ужасена тълпа.

Преплитане на мрак и светлина. Мрак и светлина, също както в съня на Виола. Палмовите дървета, които се издигаха покрай поточето, хвърляха ъгловатите си сенки над мен.

Погледнах нагоре към втория етаж на залата и видях стотици бодаци, скупчени зад парапета, загледани надолу към откритото преддверие. Притиснати един в друг, въодушевени, те потръпваха и се поклащаха, гърчейки се като ядосани паяци.

Многобройна тълпа купувачи изпълваше първия етаж на залата. Хората се местеха от павилион на павилион, без да подозират за присъствието на злонамерените духове, които ги наблюдаваха със зловещ интерес, предвкусвайки онова, което щеше да се случи.

Изумителната ми дарба, омразната ми дарба, ужасната ми дарба ме поведе на юг по алеята, покрай ромолящото поточе в търсене на Саймън Варнър.

Не стотици бодаци, а хиляди. Никога не бях виждал толкова много от тях, събрани на едно място — и никога не си бях представял, че някога изобщо ще зърна подобна кошмарна гледка. Приличаха ми на пияна тълпа римляни, събрали се в Колизея, които наблюдават с възхищение как християните отправят безответни молитви, докато чакат с нетърпение лъвовете и кръвта, която ще плисне по пясъка.

Чудех се защо ли бяха изчезнали от улиците. Е, вече знаех — техният час най-накрая бе настъпил.

Докато минавах покрай един павилион за обзавеждане на бани и спални, от алеята пред мен внезапно изригна хрипливото тракане на автоматично оръжие.

Първият откос беше кратък. За две или три секунди след края му в търговския комплекс се възцари неестествена тишина.

Стотиците клиенти сякаш се бяха вцепенили едновременно. Макар че водата в поточето продължаваше да тече, имах чувството, че е престанала да бълбука. Нямаше да се учудя, ако стрелките на часовника ми също бяха застинали неподвижно, подчинявайки се на чудодейното спиране на времето.

После нечий писък раздра тишината и изведнъж стотици други се присъединиха към него. Стрелецът им отговори със смъртоносен откос, по-дълъг от първия.

Втурнах се като обезумял по алеята. Не ми беше лесно, защото паникьосаните купувачи бягаха на север от стрелбата — другояче казано, в посока, противоположна на моята. Хората се блъскаха в мен, ала аз останах на краката си, когато третият залп огласи търговския център.