Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (40)

39.

Единствено топлата светлина от дневната прорязваше мрака, когато Джак спря в алеята пред къщата на родителите си. Пътуването му даде възможност за размисъл. Изгаси фаровете и заключи вратата на колата. Когато издиша в студения нощен въздух, от устата му излезе пара. Улицата тънеше в тишина. Джак леко почука на входната врата, пъхна ключа и влезе.

Лиън беше отговорила на обаждането му, преди да потегли от Оксфорд. Всички останали спяха. Тя беше настояла да го изчака будна, а той не спори с нея. Отвори вратата към дневната, където Лиън бе заспала на дивана върху въздебела папка с документи. Дългите й крака бяха обути в прилепнал спортен клин, а размъкнатата сива ватена блуза омекотяваше внушителните й като на плувкиня рамене. Тя се сепна от съня, за миг трескаво плъзна очи из стаята, след което на лицето й се появи топла сънена усмивка, предназначена за него.

— Джак. — Гласът й беше натежал и предрезгавял от съня. — Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя.

— Отне ми повече време, отколкото мислех. — Лиън махна с ръка. — Холи добре ли е?

— И тя искаше да остане будна, но баба й й въздейства. — Каза й, че като спи, сутринта ще изглежда по-хубава.

Джак кимна замислено. Майка му винаги намираше път към същината на въпроса. Единственият път, в който се беше провалила, бе след нервния му срив. Поне тя го наричаше провал, а той му викаше обич.

— Ами ти?

Лиън изпъна ръце високо над раменете си, обърна се настрана и се прозя като голяма котка. Джак забеляза острите й зъби в полумрака на стаята. Изглеждаше дива, необуздана, неподлежаща на опитомяване.

— И без това никога не изглеждам добре сутрин.

Джак осъзна, че с удоволствие би проверил казаното. Тя му хвърли въпросителен поглед, сякаш бе прочела мислите му. Той сведе очи и свали якето си.

— Искаш ли да пийнеш нещо? Татко си е скътал няколко страхотни бърбъна.

— Знам, точно заради тях заспах.

Джак се ухили с разбиране. Баща му беше голям чаровник, иначе и не би могъл да спечели майка му.

— Каза ли им нещо?

— Не са ме питали. Освен Холи — тя никога не спира с въпросите.

— Има буден ум.

— И въображение — добави Лиън. — Мисли си, че сме гаджета. Странно, нали?

Джак наля солидни дози от петнадесетгодишно уиски в две чаши и подаде едната на Лиън.

— Сме ли? — попита, настанявайки се до нея.

Когато тя отпи от кехлибарената течност, една малка капка се плъзна по пълната й долна устна. Той инстинктивно посегна с пръст да я спре. Преди да стигне до плъзгащата се надолу течност, припряно отдръпна ръката си, но Лиън я взе в своята и насочи пръста към устната си. Джак обра капката и я плъзна назад към полуотворената й уста, а Лиън нежно пое върха на пръста му с устни и облиза уискито. Очите й бяха затворени и въпреки че бе съвсем мимолетен, мигът бе наелектризиран от еротика. Той бавно отдръпна пръста си. Лиън отвори очи.

— Извинявай, не съм готов за това… не тук и не сега — промълви Джак.

В очите й за миг проблесна гняв, който се уталожи до кротко разбиране.

— Няма нищо. — Гласът й бе мек като перце. — Аз съм търпеливо момиче. — Лиън го хвана за ръка. — Сега ми разкажи за Оксфорд.

Прекараха следващите два часа, като неколкократно доливаха чашите си и всеки разказваше на другия преживяното през последните двадесет и четири часа. Джак я изслуша внимателно, докато тя му обясняваше как бяха издирвали шофьора на сър Колин Биг.

— Тоби реши, че ще е най-добре да стоим далеч от фирмата „Биг Трак Холидж“, за да не сплашим сър Колин. Сметнахме, че колата, която е притежавал през 1990-а, навярно е обслужвана в някой регионален сервиз на „Бентли“. Всъщност в Ексетър има само един голям гараж на име „Еминс“. Както и предполагахме, колата редовно е минавала на прегледи и поправки там. Механиците ни насочиха към него.

— Как се казва човекът?

— Брайън Стафърд. Бил е уволнен три седмици след изчезването на Колийн Бриджис, когато сър Колин заминал за чужбина за шест месеца.

— Ще направи ли изявление?

— Под клетва, утре. Този тип е невероятен, служил е във военната полиция и е истински книжен плъх, що се отнася до воденето на документация. Има дневници за десетилетия назад, но най-важното е, че потвърди, че е бил на служба на 14 септември 1990. Сър Колин е излъгал пред полицията. Колата не е била в Ексетър, а в Лондон, за да вземе сър Колин и двама негови приятели. Стафърд си спомня, че отишли в клуб „Експлорърс“ и изобщо не беше необходимо да го подканяме, за да каже, че са качили и едно момиче по-късно същата вечер!

— Колийн Бриджис.

— Че кой друг? Сега вече наистина напипахме нещо, Джак.

— Той може ли да идентифицира някой от хората в колата?

— За съжаление не, но потвърждава, че след излизането им от клуба с тях е имало още един човек. Оставил ги всичките на адрес в Найтсбридж, след като качили момичето, и чакал сър Колин около два часа. Това прави четирима души в колата, които са имали контакт с жертвата, и четири различни проби семенна течност.

— А защо сър Колин е излъгал за колата?

— Явно защото не е искал името му да се свързва с разследването. Стафърд смята, че в онази нощ са празнували някакъв голям удар на борсата, а и всички са били доста пияни. Моето предположение е, че именно тогава се е осъществил замисълът „Боутман“.

— Все още остават доста парчета за напасване.

— Вярно, но връзката е много здрава. Само си помисли: Биг е работодател на Спийкмън и укрива от полицията важни сведения. Джонатан Бъркли е — или по-право е бил — затънал до уши в сделките на Биг. Крайтън сигурно също е бил там, а четвъртият може да е буквално който и да е… — Лиън препускаше напред.

— Чакай малко, за да чуеш за Оксфорд — прекъсна я Джак. — Нали помниш — стъпка по стъпка. — Лиън потръпна, когато Джак сподели последните думи на Джейни, преди тя да избяга от „Белия рогач“.

— Трябва ни изявление под клетва от нея, Джак.

— Тя беше ужасена. Мисля, че живее в ужас от нощта, в която й се е случило онова.

— Значи от нея ще излезе страхотен свидетел на защитата.

— Дори и да пожелае да даде показания, с какво би могъл да помогне разказът й за нещо, случило се преди толкова години?

Чертите върху лицето на Лиън се изопнаха, когато придоби обичайния си израз на адвокат — именно това лице Джак бе видял пред Градския съд.

— Това се нарича улика по сходство и въпреки че е юридически термин, за първи път се уверявам, че се основава на здравия разум.

— Продължавай.

— В случая „Спийкмън“ обвинението излиза с тезата, че ако той е виновен за едно от престъпленията, тогава — именно защото другите убийства са при сходни обстоятелства — ще е виновен за всичките.

— Също като в процеса срещу Йоркширския изкормвач.

— Горе-долу. Обаче ако успеем да покажем, че един опит за убийство е бил извършен при идентични обстоятелства и успеем да посочим Крайтън като извършител, както и докажем, че е бил на местопрестъплението при първото убийство, тогава с поредица от юридически ходове можем да установим невинността на Спийкмън.

Джак се замисли над чутото.

— Ами останалите убийства?

— Те всички се базират на едни и същи факти, няма никакви преки улики.

— Освен упоеното момиче, намерено в камиона на Спийкмън.

— Крайтън я е сложил там.

— Какво?

— Това е единственото правдоподобно обяснение. Крайтън е нашият човек. Всичко сочи към него. Целият случай е бил нагласен от самото начало.

— Това предполага наистина дългосрочно планиране — изрече той.

— Имал е много за губене.

— Но как е могъл да знае местонахождението на Спийкмън, когато момичето е било отвлечено?

— Добър въпрос. Крайтън и Биг са дупе и гащи, както би трябвало да бъдат, след като действат заедно на борсата от години. Компанията „Биг Трак“ е компютризирана. Файловете с работни данни несъмнено съдържат информация за доставките на всички шофьори, къде е натоварена стоката, от кого, кога и къде е извършена доставката. Крайтън е трябвало само да избере някоя от точките по работния маршрут на Спийкмън, да посочи определен момент и — бинго! Ето ти един задръстен шофьор без алиби.

— Но няма откъде да знаеш, че Крайтън е имал достъп до тази информация.

— Трябва да го предположим.

Джак вяло поклати глава:

— Това е доста голямо предположение.

— Обаче е единственото, с което разполагаме, без него Спийкмън отива на „топло“ завинаги. — Предишната умора на Лиън бе пометена от настъплението на логиката.

— Добре, да приемем, че Джейни ни даде показания под клетва. Как ще успеем да вържем в кюпа и онази нощ в клуб „Експлорърс“? Може да не повярват на изявлението на шофьора на Биг.

— Трябват ни проби от техните ДНК.

— Никога няма да ги получим. Какво предлагаш? Да ексхумираме едно-две тела и вържем Крайтън и Биг, за да им вземем проби от някоя тъкан?

Лиън тръсна глава.

— Не. Преди да се пристъпи към сравняване на проби от ДНК, се минава през обикновен кръвен тест. Ще издействам Subpoenas duces tecum — означава за документите — относно Бъркли. А съдията ще реши дали можем да ги имаме, или не. Ако кръвната група не съвпада, тогава го изключваме. Шофьорът вече се съгласи.

— Ами ако съвпадат?

— Тогава продължаваме напред и хвърляме още сили.

— Кръвната проба достатъчна ли е?

— Да, защо?

— Цялото ми яке все още е покрито с петна от кръвта на Бъркли. Аз просто го прибрах в найлонова торба в гардероба.

Лицето на Лиън се озари от победоносна усмивка.

— Страхотно, Джак. Виждаш ли, можем да го направим.

Джак стана от дивана и протегна изтръпналите си крака.

— Но това все още не решава въпроса с останалите.

Оживлението на Лиън се стопи и тя подпря глава на меката облегалка на дивана.

— Знам. — Очите й бяха затворени. Разтърка ги с юмруци.

— Ами Тоби?

— Той знае всичко — отвърна тя, без да отваря очи. — Използва ХОЛМС, за да направи някои проверки за Крайтън. Например коли, регистрирани на негово име, които може да са били забелязани в местата на отвличанията или захвърлянето на телата.

— Той е прекалено умен, за да прави грешки.

— Всеки прави грешки понякога. Дори Йоркширския изкормвач сгреши. Хванаха го, защото колата му беше с фалшиви регистрационни номера. Чак когато претърсиха вътрешността й, откриха чука и отвертката. По време на разследването е бил разпитван девет пъти.

— Не го знаех.

— Това е една от причините за създаването на ХОЛМС. Тоби също така издирва коли, евентуално наети на негово име, които да са видени във въпросните райони. Нали е трябвало да придвижва жертвите по някакъв начин.

Това бе ужасяваща мисъл. Момичетата навярно още са били живи на този етап. Какъв ли сляп ужас ги е смразявал? Джак потрепери.

— А къде е твоето място в цялата тази схема?

— В смисъл?

— Ами ще го кажа по този начин — отвърна Джак мрачно. — Натоварена си със защитата на невинен човек, който е обвинен в серия убийства, и вярваш, че истинският убиец ти е шеф. Не бих го нарекъл коледна идилия на свещи. — Тя отново затвори очи.

Той я погледна и нещо в душата й се свърза с неговата.

— Тук нещо не се връзва, Лиън. Защо е избрал теб, след като е искал защитата да се провали?

Тя най-после широко отвори очи и вдигна вежди.

— Ще го приема като комплимент от твоя страна, а не от Крайтън. Не, той е искал работата да се свърши от някой, когото може да контролира. Ако защитата бъде прекалено неадекватна, тогава Апелативният съд може да отмени присъдата. Това е възможно, макар и не съвсем вероятно, доколкото познавам Апелативния съд.

Джак реши да настоява. Не искаше помежду им да има никакви тайни.

— Да контролира?

Тя се отпусна назад и кръстоса крака. Движението бе продиктувано от желанието й да изглежда спокойна, но лицето й бе напрегнато, когато заговори:

— Имаше един клиент, по дяволите, не клиент… хлапе, момче, което бе задържано в предварителния арест. Той беше отчаян. Аз закъснях с молбата за освобождаване под гаранция и тя бе отхвърлена. Той се обеси. Край на живота, край на делото, край на историята.

Джак обаче виждаше нещата иначе. Споменът продължаваше да живее у нея и винаги щеше да е така. Това обясняваше цялостното й посвещаване на този случай.

— Последва вътрешно допитване, обичайното извиване на ръце. Коронерът^[1] напълно оневини фирмата за случилото се. Майката на мъртвото момче ме заплю и нарече „убийца“.

Джак седна на дивана и взе ръката й в своята. Тя я издърпа. Той отново я хвана нежно и почувства треперенето на топлите й пръсти.

— Не можеш да носиш на плещите си цялата вина на света, Лиън.

— Само собствената си, но благодаря все пак. Та така си обяснявам избирането си за случая „Спийкмън“. Направих ужасна издънка и фирмата ме подкрепи, сега се предполага, че трябва да бъда послушно момиче и да преливам от благодарност. Освен това Рекс Крайтън вероятно знае за баща ми.

Възцари се тишина. Кошмарите на миналото ги разделяха.

— Късно е, Лиън.

— Хайде да спим тук. Просто ме прегърни.

Изпънаха се на дивана, главата й почиваше на рамото му, ръцете му я обгръщаха и краката им бяха преплетени.

— Е, това бяха плановете на Стърн за триумфално оправдаване — прошепна тя.

Джак се наслаждаваше на усещането от тялото й, притиснато към неговото. Беше минало много време, прекалено много време, откакто бе споделял по този невинен начин чужда телесна топлина, но в съзнанието му отново започваше да пулсира болка.

— Трябва да науча тайната на Крайтън. Трябва да разбера какво го движи, какво го кара да върши всичко това. Мисля, че в някои отношения си приличаме с него.

— Глупости!

— Не, наистина. Той вижда нещата с огромна яснота, точно както аз ги виждах навремето. Вижда ширналото се пред него платно и не се страхува да остави върху него своя отпечатък. А аз загубих тази смелост.

— Ти му се възхищаваш.

— Не. Уважавам интелекта му — това е нещо изначално, първично, отвъд морала. Има нещо, над което може би не си се замисляла.

— Какво? — попита тя сънено.

— Той е спрял да убива момичета. Трябвало е да спре, защото иначе полицията е щяла да разбере, че не е хванала когото трябва. Това означава, че вече има това, което винаги е искал, или е много близко до деня на своето тържество.

Равномерното дишане на Лиън му подсказа, че изтощена, тя вече спеше дълбоко, но Джак знаеше, че е прав. Крайтън беше спрял и ако имаше намерение Спийкмън да прекара остатъка от дните си в затвора, никога повече нямаше да убива по избрания начин. Каква е тайната ти, Рекс? Какво те е направило такъв? Или просто си бил лошо семе, гнило от самото начало? Джак усети как собственото му съзнание започва да се отдалечава от натрапчивата реалност и потъна в топлите води на съня.