Ранкин Дейвис
Злоупотреба с правосъдието (38)

37.

Той остави слушалката внимателно, много по-внимателно, отколкото му диктуваше яростта. А денят бе започнал толкова добре. Поканата за поредното градинско тържество в двореца бе затъмнена от последното писмо на държавния секретар до председателя на Камарата на лордовете, с което се потвърждаваше назначението му и се посочваше датата за церемонията, която щеше да го отведе на съдийската скамейка във Върховния съд.

Негова Светлост съдия Крайтън. Беше претърколвал думите по дължината на езика си, опивайки се от звучността на сричките и справедливостта на признанието, докато си взимаше душ и търкаше с фина пемза белязаната кожа, чиито бразди се извиваха като речни корита по корема и слабините му. Тя се открояваше в яркорозово на фона на съвършения алабастър, който представляваше останалата част от тялото му. Беше се стремял към собственото си възраждане с дългогодишни усилия. Писмото обещаваше пълно, неоспоримо приемане. А после… този телефонен разговор.

Беше минало доста време, откакто бе разговарял за последен път с отблъскващия сър Колин Биг. Откакто се разделиха след празнуването, което бе започнало в „Експлорърс Клъб“ преди пет години, техните пътища се бяха кръстосвали единствено когато бизнесът неотложно го налагаше. Но и в тези моменти очите на Биг го обвиняваха мълчаливо, макар че той не притежаваше нито размаха, нито куража да научи истината за онази нощ и отвъд нея. Но днес грубият глас на недодялания индустриалец трепереше от паника.

Крайтън се върна назад към онова момиче, първото английско момиче… или пък беше ирландско? Не помнеше. Безмълвните сълзи от болка и страх не притежават акцент, нито пък има граматика, която може да предаде посвещаването на избраните в абсолютното познание. Жилището на Бъркли. Момичето, танцуващо в окаяното си бельо, стрелкащо напред ханша си, за да възбуди противния сър Колин Биг, ухиления банкер и третия, всичките голи, опипващи я, когато минава покрай тях, опипващи ерекциите си, докато тя продължава да танцува. Фини ребра и бледи крака без косми, когато той, Рекс, крал и ковчежник, съдия и заседател, изповедник и екзекутор, топло приветства истинското желание на момичето.

С всяко движение на тялото си в онази затъмнена за секс стая тя доброволно бе пожелала да научи, да прозре, да познае единствената велика истина. Не можеше да я разочарова. Как би могъл да й откаже, да откаже на която и да е от тях правото, което им се полагаше по рождение? Жилищата им ги отглеждаха. Ярките светлини на гъмжащите градове изписваха неоново проблясващ знак „Добре дошли“ пред уморените им телца — похабени телца и мръсни съзнанийца.

Преди да ги убие, ги оглеждаше за несъвършенства, дефекти, бенки, петна по рождение и белези. О, да, винаги за белези, защото те именно бяха живата хроника на съществуването на едно тяло, на неговото осъзнаване и зрялост. Беше си плащал за прекрасно обезобразени момичета от Богота до Сайгон, но те не можеха да се мерят с него. Когато го виждаха, когато го разглеждаха в сковано опиянение, докато той взимаше онова, което действително желаеха да му дадат доброволно, те прочитаха собствената му житейска хроника по кожата му. Когато изтръгваше очите им, за да замрази това последно видение в душите им, той знаеше, че те обичаха несъвършеното му съвършенство и обожаваха обезобразената красота на неговата кожа.

Как би могъл да знае, че онзи малоумен слабак Бъркли е записал цялата сцена в апартамента си? Момичето — Колийн, трябваше да осъществи това пътуване на всяка цена. Избраниците не само се посочваха сами, обстоятелствата също изиграваха тази роля. Всичко беше част от огромното воденично колело, което смилаше всеки ден и всеки живот на прах.

Сега Биг се паникьосваше при мисълта за настойчивите обаждания на Лиън Стърн. На момичето трябваше да му се даде урок — мъчен урок, който би й оставил достатъчно време да размисли над безплодността на борбата. Освен това тя вече бе прекалено близо. Личният му, доста мек надзор се оказа неефективен. Нещата трябваше да бъдат свършени, да се погрижи за тях, да ги приведе в ред.

Какви белези носиш, моя прекрасна, силна Лиън? Дали всичките са вътрешни? Отпечатани по тялото ти от един мъртъв клиент, стерилни любовни връзки и баща убиец? Ако е само това, значи има място за още. Винаги има място за още.

Рекс Крайтън се вгледа в адреса на Джак Форт, нейния любовник, мъжа, когото бе проследил до дома му след срещата им в ресторанта. На адвокатите понякога им се налага да правят и посещения по домовете.