Патриша Макдоналд
Таен обожател (45)

Глава 43

— Влез — извика Клайд Джаксън в отговор на почукването на вратата.

В момента, в който Рон Ленард влезе в кабинета му, той отхапа от поничката и изтърси захарта, полепнала по ревера на синия му костюм на райета.

Рон се престори на силно възмутен от шефа си.

— Деби знае ли, че ядеш това? — попита той.

Съпругата на Клайд, преподавател в един от местните колежи, беше луда на тема здравословно хранене и постоянно следеше количеството мазнини, които съпругът й поемаше.

— Деби е на конференция в Ню Йорк. Оставих Клайд в детската градина и после забравих да закуся.

— Ще те издам — каза Рон.

Клайд се засмя виновно и сви рамене.

— Аз мисля, че тя вече ме подозира — каза той. — Какво ново има?

Рон се отпусна тежко на стола срещу бюрото на Клайд и като въздъхна, поклати глава.

— Лоши новини.

Клайд вдигна вежди и дояде поничката.

— Казвай.

— Поразрових се вчера и установих, че нашият скъпоценен свидетел от много години работи със Сидни Барън. Свекърът. Миналия месец, когато отидоха във Флорида, са отседнали във вилата на Ванезе.

— Барън има връзки с мафията? — попита изненадан окръжният прокурор.

Рон поклати глава.

— Търгува с памучни и ленени изделия в Атлантик Сити. Снабдява ресторанта на Ванезе. От години. Барън и Ванезе са израснали в един квартал.

— Ама че работа, дявол да го вземе — каза окръжният прокурор. — Мислиш ли, че съпрузите Барън са накарали Ванезе да свидетелства?

Рон поклати глава.

— Лъжесвидетелстването е сериозно престъпление. Не мога да си представя как един умен човек като Ванезе ще се замеси в такова нещо, ако не е вярно. Искам да кажа, че не би го направил за пари. Той няма нужда от пари. Но явно че двамата със Сидни Барън се знаят отдавна. А родителите са изпаднали в крайно отчаяние. Наемен убиец? Ти какво би си помислил, ако си на тяхно място?

— Ще си помисля същото, което си мислят и те — каза мрачно Клайд. — Но ако този свидетел лъже, ние не можем да отправим обвинение срещу Лаура Рийд. Или срещу новия й съпруг.

Рон сви рамене.

— Така е… а Станхоуп надуши ли това… Но той ще го разбере. Изненадам съм, че още не е вдигнал шум.

— Хм-м-м — кимна мрачно Клайд.

Двамата мъже замълчаха и се замислиха.

— Работа е там, че аз знам, че Търнър е виновен — каза Рон. — Усещам го. Онзи ден, когато го разпитвах, ме лъжеше. Напълно сигурен съм в това. Много по-склонен съм да вярвам на нея, отколкото на него. Понякога всъщност си мисля, че тя казва истината. Но не можем да се доберем до нея, ако тя не представи улики срещу него.

— Единственият начин да постигнем нещо е да ги накараме взаимно да се обвинят — кимна Клайд. — Мисля, че единствената ни надежда е да опитаме с нея, докато още е на наше разположение. А това няма да продължи дълго — добави той, поглеждайки часовника си, сякаш беше въпрос на минути, — ако това, което казваш за Ванезе и семейство Барън, е вярно.

— О, вярно е — въздъхна Рон.

— Трябва да я доведем тук и да я разпитаме — каза замислено Клайд.

— Нейният адвокат няма да се съгласи на такова нещо — предупреди Рон.

Клайд махна с ръка.

— Надявам се, че ще измислим нещо. В рамките на закона, разбира се.

— Разбира се, — каза иронично Рон. — Но защо мислиш, че тя ще иска да го издаде? Ванезе не е споменал нито дума за него. А тя твърди, че е невинна.

Клайд взе един молив и започна да почуква с него по бюрото си.

— Хрумна ми нещо. Може би, ако тя реши, че й вярваме… — каза той.

— От къде на къде ще реши такова нещо? — попита Рон.

— Нали току-що каза, че понякога си мислиш, че тя говори истината — каза Клайд.

— Ами, да — съгласи се предпазливо Рон. — Понякога така си мисля.

— Хайде да видим колко добър актьор си — каза Клайд, накланяйки се над бюрото си. — Да видим колко си убедителен.

Рон го изгледа подозрително.

* * *

В съдебните коридори, виещи се като лабиринт, светваха сигнални лампи, което означаваше, че водят затворник. Забила очи в земята, Лаура влачеше веригата, свързваща по неумолим начин китките и глезените й. Не искаше да види погледа в очите на служителите, които я наблюдаваха, докато се придвижваше. Придружаващите я от затвора надзиратели наредиха да седне на пейката пред кабинета на окръжния прокурор и единият от тях почука на вратата.

— Влез — извика отвътре плътен глас и пазачът съобщи, че Лаура е пристигнала.

Тя не знаеше защо е тук. Днес нямаше работа в съда. Просто бяха наредили за пет минути да се приготви.

Докато чакаше на твърдата пейка, голите й ръце настръхнаха. В окръжния затвор беше задушно, краткото пътуване в затворническата кола беше още по-лошо, но сега, в прохладните бели коридори с климатична инсталация тя замръзваше.

Окръжният прокурор се появи на вратата.

— Искате ли да изчакате вътре, мисис Търнър? — каза той и посочи към кабинета си с голямата си, идеално поддържана ръка. — Свързахме се с адвоката ви мистър Станхоуп и той всеки момент ще пристигне.

— Добре — каза Лаура, доволна, че може да се махне от студения коридор и пристъпи тежко в кабинета на окръжния прокурор. Надзирателят я заведе до стола пред бюрото му, кимна й и тя седна.

До бюрото седеше Рон Ленард и Лаура веднага съжали, че прие да влезе. Окръжният прокурор изпрати надзирателя да чака отвън. После седна на бюрото си, заемайки непринудена поза.

— Мисис Търнър — започна любезно той, — искаме да поговорим с вас.

В главата на Лаура сякаш се включи алармена инсталация.

— Защо съм тук? — попита рязко тя. — Къде е адвокатът ми? Той нали трябва да присъства?

Окръжният прокурор вдигна примирително ръце.

— Точно така. И както ви казах, всеки момент ще дойде — обясни той. Лаура го гледаше с присвити очи и го чакаше да продължи, без да каже нито дума. — Не искаме да ви разпитваме — добави той. — Точно обратното, днес искаме да обсъдим един странен въпрос, отнасящ се до вас като обвинена в убийство. Вижте, следователят Ленард развива една теория, която е много интересна. Признавам, че е трудно приемлива, но е интересна. Той смята, че мистър Ванезе лъже, а вие казвате истината. Смята, че сте невинна.

Думите му подействаха на Лаура като шамар. Тя погледна Рон Ленард и когато той вдигна очи към нея, тя видя как в обичайния му безстрастен поглед нещо трепна.

— Опитвам се да погледна обективно на нещата — каза окръжният прокурор, — но признавам, че ми е необходима вашата помощ. Затова решихме да изложим неговата теория пред вас и да видим какво мислите вие. Явно някой е наел Хърман Пауел да убие съпруга ви. Нека да приемем за момент, че това не сте вие. — Той се обърна към следователя.

Рон Ленард се изкашля и погледна бележника си. Лаура се опита да съсредоточи вниманието си върху него. И въпреки всичко усети как сърцето й се изпълва с надежда. Възможно ли е този човек, който изглеждаше толкова враждебно настроен към нея, най-сетне да е разбрал, че греши? Мислите й се завъртяха около освобождаването й, около връщането й при Майкъл, при… За кой ли път си припомни посещението на Марта, нейното описание на Боб Гърстър. Това е бил Иън. Но как е възможно? Ако…

Окръжният прокурор забеляза тревожния поглед на Лаура.

— Мисис Търнър, не сте ли любопитна да чуете какво ще ви кажем? — попита той.

— Да, моля — пое дълбоко въздух Лаура, давайки си сметка, че отговаря като дете в детска градина, което иска допълнително десерт.

Следователят Ленард не владееше ловките похвати на окръжния прокурор и започна грубо и тромаво.

— Знаете ли, че Габриела, първата съпруга на Търнър, и синът му Филип са загинали в пожар, за който се смята, че е предизвикан от сериен подпалвач?

— Следовател Ленард — прекъсна го рязко окръжният прокурор, — без въпроси, моля. В момента просто излагаме една теория.

— Разбира се, че знам — каза вяло Лаура.

— Знаете ли… — Рон Ленард побърза да се поправи и продължи: — Братът на мистър Търнър, Джейсън, е пожарникар. Въпреки че отрича, аз имам основание да смятам, че Джейсън Търнър е разказал на брат си всичко за подпалвача — как действа, какви средства използва.

— И какво от това? — попита мрачно Лаура.

— Макар че Стюарт Шорт, осъденият подпалвач, отрича всички обвинения, според мен е възможно той да не е предизвикал точно този пожар.

Лаура го гледаше втренчено. Устата й беше пресъхнала, сърцето й силно биеше. Те си измисляха. Крояха нещо.

— Това няма нищо общо с мен — успя да каже тя.

— Вие и мистър Търнър твърдите, че сте се срещнали случайно преди няколко месеца и че той нищо не е знаел за вас. Но аз имам свидетел, един човек в Барбадос, чиято дъщеря е получила от мистър Търнър подарък една книга. Ваша книга. Търнър е казал, че ви познава, че отива да ви види. И всичко това преди да се срещнете. Всички тук мислят, че вие и Търнър сте съучастници много преди смъртта на Джими. Аз обаче казвам — ами ако не е така?

Лаура мобилизира всичките си сили, за да не трепне. В главата й нахлуха спомени. Иън се преструва, че не знае, че тя е писателка. Иън разказва наизуст книгата й на Майкъл, след което твърди, че току-що я е купил. Марта й обяснява за Боб Гърстър, получил от нея всички лични данни за Лаура Хейстингс.

— И какво от това? — попита тя шепнешком.

Рон Ленард се наклони към нея и я изгледа.

— Лаура — каза той и тя потръпна, когато той изрече нейното име. Сякаш приятел се обръщаше към нея. — Ами ако Иън е обсебен от вас? Ами ако е убил съпругата си и вашия съпруг, за да може да се добере до вас? А вие нищо не сте знаела.

Лаура поклати глава.

Той продължи.

— Защо? Запитала ли сте се защо толкова настояваше да се ожените? Той настояваше, нали?

— Не отговаряйте, мисис Търнър. Никакви въпроси, следователю — каза назидателно окръжният прокурор.

— Искал е да ви притежава. Бил е готов на всичко. Готов да премахне всяка преграда от пътя си. Съпругата си, съпруга ви…

Лаура се опита да го погледне, без да трепне.

— Това е нелепо — пое дъх тя. И с чувство на облекчение разбра защо. — Филип, синът на Иън, е загинал в пожара, мистър Ленард. Знам, че вие нямате деца, но трябва да ви кажа…

Рон Ленард побърза да я опровергае.

— Филип Търнър е трябвало да бъде на мач същата тази вечер. Но без баща му да знае, Габриела Търнър е решила, че детето не е добре и го е задържала вкъщи.

Лаура го изгледа. Обръчът стисна главата й още по-силно. Усещаше как единият й клепач пулсира от болката в слепоочието.

— Аз ще намеря парите — каза Рон. — Ще открия как е платил на Хърман Пауел и ще го изоблича. Но сега-засега излиза, че двамата сте действали заедно. Ако нямате нищо общо с това, трябва да се спасите. Заради сина си. Защо трябва да поемате вината, ако нямате нищо общо със смъртта на Джими?

Окръжният прокурор погледна любопитно следователя. Той действаше според предварителния план, но в държането му имаше нещо… сякаш наистина смяташе, че тази жена не е съучастник.

— Следовател Ленард — каза той заплашително.

— Но Иън има — извика Рон и удари с юмрук по бюрото. — Дявол да го вземе. Знам, че има. Не разбирате ли? Ако ни помогнете да го хванем, можете да се спасите. Можете да се махнете оттук със сина си. Да избягате от него, докато все още имате възможност.

Пред вратата се чуха гласове, а после на вратата на прокурорския кабинет се почука. Една млада жена притеснено надникна през вратата.

— Извинявайте за безпокойството, сър — каза тя на Клайд Джаксън.

Отвън един мъжки глас изрева:

— Къде е моята клиентка? Настоявам веднага да я видя.

— Това е мистър Станхоуп — каза извиняващо се секретарката.

— Нека да влезе — кимна окръжният прокурор Джаксън.

Лаура откъсна очи от Рон Ленард и видя нахлуващия Къртис Станхоуп, облечен в светлозелено ленено сако и вратовръзка на морски кончета.

— Какво, по дяволите, търси тук моята клиентка? — попита Станхоуп прокурора. — Ако така си вършите работата в тоя загубен окръг, нека да ви кажа, че…

— Не правим нищо незаконно — каза спокойно окръжният прокурор.

— Разпитваха ли ви? — обърна се Станхоуп към Лаура.

Лаура се поколеба, после поклати глава.

— Не точно.

— Защо настояхте да присъствам? — попита високо той и поклати отвратен глава. — Ако искате да кажете нещо на мисис Търнър, ще го кажете на мен. Казах ви, че ще дойда по обяд. Как смеете да я викате тук без мен? Искате ли това дело да не стигне до съд? Мисис Търнър, не си ли знаете правата?

— Няма значение — каза глухо Лаура.

— Сега ще мълчите. Аз ще говоря — каза Станхоуп.

— Искахме само да съобщим на мисис Търнър какво мислим по някои въпроси — каза окръжният прокурор Джаксън.

— Можете да съобщите на мен — отговори Станхоуп.

— Разбира се, адвокате. Открихме някои факти за съпруга на мисис Търнър, които смятахме, че тя ще иска да знае.

— С други думи, опитвате се да я накарате да свидетелства срещу него. Предложиха ли ви някаква сделка? — обърна се Станхоуп към Лаура. — Нали не сте приели нищо от тези хора?

Лаура поклати глава.

— Започвам да съжалявам, че не сте приели, защото ако са имали наглостта да… — извика Станхоуп.

— Чакайте малко — прекъсна го Джаксън.

Докато двамата спореха, Лаура извърна очи. Рон Ленард улови погледа й и отвърна предупредително.

Лаура знаеше какво иска той. Искаше от нея да помисли за онова, което й беше казал. Като че ли мога да мисля за нещо друго, каза си отчаяно тя.