Патриша Макдоналд
Таен обожател (32)

Глава 30

След твърде кратка почивка и бърза закуска Рон Ленард, Винс Мур и Клайд Джаксън се срещнаха отново в кабинета на окръжния прокурор.

Рон с удоволствие прие чаша кафе от секретарката на окръжния прокурор и се опита да се разсъни. Предишната нощ, след като най-сетне се добра до леглото, не можа да заспи. През цялото време докато се въртеше на възглавницата му се привиждаше бледото лице на Лаура Рийд, тъжните й сиви очи, които умолително го гледаха. Убийца, каза си той. Престъпница. Накрая стана от леглото, изпи една бира и изгледа по кабела някакъв детективски филм от 40-те години. По едно време заспа на стола. Винс, въпреки годините си, изглеждаше както винаги свеж и уверен.

— Как може да изглеждаш така, сякаш си спал осем часа сред рози? — попита Рон.

— Може, ако водиш здравословен живот и имаш край себе си добра жена, която те обича — засмя се Винс на по-младия мъж.

— Сигурно е така — отвърна уморено Рон.

— Добре, господа — каза окръжният прокурор. — Да се опитаме да се оправим в тази бъркотия. Да разграничим фактите от подозренията.

Джаксън ги погледна и двамата мъже мрачно кимнаха.

— Знаем, че някой е наел Хърман Пауел да убие Джеймс Рийд. Знаем, че вдовицата му Лаура Рийд наследи голяма сума пари и пет месеца по-късно се омъжи повторно за Иън Търнър. Налице са парите, мотивът и удобният случай. До този момент, като се изключи предполагаемото приятелство от детинство, не можем да установим връзка между двамата преди деня, когато те уж са се срещнали в Кейп Крисчън. Значи, главният заподозрян е мисис Рийд. Но, ако допуснем, че тя е наела Пауел, Иън Търнър неин съучастник ли е, или срещата и бракът им са невинни, както и двамата твърдят?

— Знаете ли, в известен смисъл този прибързан брак според мен не ги уличава в нищо — каза Винс. — Точно обратното. Искам да кажа, че ако са замисли всичко заедно, ако са виновни, защо трябва да действат толкова открито? Така на практика те ни карат да ги заподозрем.

Окръжният прокурор Джаксън сви пълните си устни и погледна полицейския началник с присвити очи.

— Може би не са могли повече да чакат. Може би са сметнали, че вече са ни надхитрили, така че защо още да чакат?

— Продължавам да се питам — ами ако не са го направили те? Кой друг има интерес да го направи? — каза Винс.

— Това е много важен въпрос — заяви Клайд неангажиращо.

— Какво ще кажете за техния адвокат? — попита Рон. — Никак не ми хареса. Съдружник ли е бил на Рийд?

— Уолш играе на борсата с големи суми. Това ни е известно. Но не мога да разбера как смъртта на Джим Рийд ще го облагодетелства — каза Винс.

— Нали той се разпорежда с парите на мисис Рийд? — попита Рон. — Може да е искал да разиграе милиона от застраховката на Рийд.

Окръжният прокурор Джаксън сви рамене и си записа нещо в бележника.

— Ще проверим това. А какво става с изчезналия мъж? С Юрик? — попита окръжният прокурор. — Били са много близки. Като братя, разправят някои хора. А между братя, както е известно, може да има и много лоши чувства. Искам да кажа, че първоначално ние го отхвърлихме като заподозрян, защото е в инвалидна количка. Но сега, след като се установи, че е имало наемен убиец…

— Както знаете — въздъхна Винс, — Гари Юрик изчезна, напусна града, без да каже нито дума никому. Майка му твърди, че бил силно разстроен от женитбата на Лаура Рийд. Страхува се, че той може да се самоубие.

Рон изсумтя.

— Сигурно се е разкарал от майка си. Разбрах, че била много зла жена.

— Тази сутрин получихме информация къде се намира — каза мрачно Винс. — Един собственик на оръжеен магазин в Бостън проверява дали не е криминално проявен. Справката излезе на нашия компютър. Веднага изпратих човек да провери адреса, който е дал.

— Значи майката може да се окаже права — каза Рон.

Тримата мъже замълчаха, обмисляйки тази възможност.

— Всъщност Ванда Юрик ми каза нещо странно — призна Винс. — Тя обвинява Джеймс Рийд за катастрофата, в която пострада синът й, макар че Рийд няма никаква вина. Възможно ли е тя да е искала да си отмъсти?

— Винс — обърна се към него Рон, — тази катастрофа е станала преди четиринайсет години, нали? Обикновено хората не чакат толкова дълго, за да си отмъстят. Отмъщението най-често е престъпление, извършено под влияние на силна емоция. Прав ли съм?

— Така е — въздъхна Винс.

— Като говорим за силни емоции — започна Рон и описа полукръг с чашата си за кафе, — ако Гари Юрик е толкова влюбен в съпругата на Джими Рийд, че новината за повторната й женитба го е тласнала към самоубийство, може би точно той е решил да ликвидира Джими Рийд.

— Възможно е — сви рамене Клайд Джаксън. — Ако е смятал, че може да бъде с нея, стига Джеймс Рийд да не стои на пътя му. Но изведнъж тя се омъжва за друг. Затова той си купува пистолет и бум-бум…

— И отнася отговора в гроба си — каза Рон.

— Интересен сценарий — каза окръжният прокурор, — но първо, нямаме никаква основателна причина да мислим, че Гари Юрик възнамерява да използва това оръжие срещу себе си и второ, ако погледнем реалистично, и тримата знаем, че подозренията ни са насочени към новобрачната двойка.

— Точно така — каза мрачно Рон. — Колко жалко, че Пауел няма списък на клиентите си.

Тримата мъже мълчаливо претегляха възможностите. Винс наруши мълчанието, като започна да разсъждава гласно:

— Възможно ли е Търнър да го е направил, без тя да знае?

Те го изгледаха недоумяващо.

— Не, изслушайте ме — настоя той. — Искам да кажа, че те признават, че са се познавали много отдавна, нали така? Ами ако Търнър е бил обсебен от нея и е смятал, че трябва само той да я притежава? Има такива хора.

— Искаш да кажеш, че през всичките тези години той не е мислил за нея и след това тя изведнъж се превръща за него в нещо като идея фикс? — попита Рон.

— Знам, че звучи странно — призна Винс.

Клайд Джаксън разпери големите си ръце на бюрото и попита:

— Как става така, че един мъж изведнъж се оказва обсебен от едно момиче, което е познавал в началното училище?

Рон почука по зъбите си с един молив.

— Той действително е разправял, че я познава. Казал го е на онова момиченце в Барбадос. На мене ми наговори разни глупости за това как можеш да опознаеш един автор по неговите книги, но детето беше съвсем категорично.

— Значи, искаш да кажеш, че след като съпругата му е починала, той е решил да убие Джеймс Рийд? — попита Клайд.

Винс погледна въпросително.

— Може би първо се е отървал от жена си. Искам да кажа, че който е способен да наеме убиец, е способен на всичко. Не е ли така?

— Това е доста пресилено — каза Клайд.

— Не знам. Просто мисля на глас — каза Винс.

— Известно ли е всичко, което трябва да знаем, за пожара, в който е загинала първата му съпруга? — попита Клайд Джаксън.

— Има някои неща, които ме смущават — призна Рон.

— Например? — попита Винс.

— Ами брат му е пожарникар — сви рамене Рон. — А това означава, че Търнър лесно би могъл да разбере как точно е действал серийният подпалвач.

— Престъпление по подражание — каза Винс.

Рон кимна и продължи:

— Братът отрича някога да е разговарял с него на тази тема. Но той се чувства много задължен на Търнър. За нищо на света няма да си признае, ако има нещо такова. Въпросът е, че всички знаят колко много Търнър е обичал сина си и как никога не би му причинил нищо лошо. Но… синът му е трябвало да бъде на мач същата вечер, когато става пожарът. Той не е знаел, че жена му е задържала детето вкъщи.

— Виж ти — възкликна Винс.

— Това нищо не доказва — каза рязко Клайд Джаксън. — Вижте какво, не ме интересува той ли го е направил, тя ли го е направила или двамата заедно — нужно ми е доказателство за това кой е платил на Хърман Пауел. Или свидетел. Някой, който ги е видял заедно преди Джими Рийд да умре. Без да разполагаме с едно от тези две неща, може да си седим тук и да размишляваме до златната им сватба.

— Правилно — каза смутено Винс.

— Рон, искам да провериш банковите сметки на Търнър. Притисни банките да ти дадат пълен отчет за изтеглени суми. Същото и за нейните сметки. И трябва да изпратим някой да разбере нещо за този адвокат. Все отнякъде ще изскочи нещо… — Клайд Джаксън се изправи на стола си. — Господа, имаме да вършим много работа. Винс, с колко души разполагаш?

— С пет, на разположение през цялото време.

— Добре, вземи от моите хора колкото ти трябват. Провери старите телефонни записи. Разпитай по всички хотели, мотели или приюти за бездомници, където би могло да са отсядали, когато не са били в града. Имаш ли сведения някой от двамата да е пътувал по работа или да е ходил да се забавлява някъде извън града?

Рон кимна.

— Ами, да започваме тогава — каза Клайд. — Тази история с Пауел дава някаква надежда за изясняване на случая. Но няма време. От ФБР ми съобщиха тази сутрин, че вече действат в Мичиган и Охайо. Аз искам този случай да се разследва на местна почва, ако можем. Но ни трябват отговори на някои въпроси и то бързо. Затова да действаме. Сега ме извинете, господа, но ме чакат в съдебната зала.