Патриша Макдоналд
Таен обожател (28)

Глава 26

Фасадата на Окръжния съд на Кейп Крисчън напомняше за една отминала епоха, когато обществените сгради са се отличавали с изящество и простор. Масивната двойна дъбова врата с цветни стъкла сякаш искаше да внуши колко сериозни и значими са събитията, разиграващи се зад нея. Пристъпеше ли обаче човек въз фоайето, сградата му се виждаше съвсем различна. Отвътре тя беше ремонтирана и осъвременена. Нищо не беше останало от декоративните корнизи и ламперии, характерни за стария интериор. Всички стени бяха гладки, бели и семпли. Влизането в сградата се следеше от охрана зад пластмасова преграда. Мраморният под беше покрит с мокет, а температурата на въздуха се регулираше от климатична инсталация. Вътре цареше делови дух.

Долорес и Сидни влязоха в Окръжния съд на Кейп Крисчън и се представиха на охраната зад преградата. Гледаха телевизия, когато им се обадиха от кабинета на Винс Мур и ги поканиха да се явят в съда. По-точно телевизия гледаше Сидни. Долорес обикаляше из стаята, местеше неща, които вече беше преместила, и не чуваше молбите на Сидни да седне до него на канапето и да се отпусне.

— Окръжният прокурор Джаксън ви чака — каза мрачно полицаят и натисна бутона, за да отвори вратата.

Сидни хвана здраво жена си подръка и я насочи към кабинета на прокурора. Странно беше, че ги викат в съда вечерта. Долорес се опита да изкопчи нещо от полицейския служител, който се обади, но нищо не научи.

— Нещо важно е станало — каза тя на Сидни, като затвори телефона. — Усещам го.

Господи, сложи край на всичко това, каза си Сидни. Не можеше да издържа повече да я гледа как страда. Направо беше съсипана. Почти не спеше, забравяше да яде! Беше почти толкова зле, колкото когато Джими беше убит. Откакто чу, че Лаура повторно се е омъжила, не беше на себе си. Понякога посред нощ Сидни се събуждаше стреснат и виждаше, че мястото в леглото до него е празно. Обикновено я намираше в кухнята, потънала в размисли пред чаша кафе. Нямаше сила, която да я накара да се върне в леглото. А кой можеше да издържи на такова напрежение. Дано този път нещо да се случи, хубаво или лошо.

Окръжният прокурор Джаксън седеше зад голямото си лъскаво бюро. Зад гърба му се беше изправил Рон Ленард, а от дясната му страна седеше Винс Мур. Присъстваше и един служител, който щеше да записва разговора. Окръжният прокурор посочи два стола пред бюрото си. Долорес погледна уплашено Сидни и седна. Сидни се настани до нея, отпускайки ръка на облегалката на стола й, готов да я брани.

— Долорес и Сидни Барън — каза Винс, — това е окръжният прокурор Клайд Джаксън.

Сидни стана от мястото си и се здрависа с прокурора.

— Ние се познаваме — каза Сидни.

Долорес само се усмихна леко на прокурора. Страхуваше се, че краката й не я държат. Всички се бяха събрали. Наистина е нещо сериозно, помисли си тя.

Винс погледна към окръжния прокурор, който му кимна да продължи.

— Долорес, Сидни, има нещо ново във връзка с убийството на Джими — каза Винс. — Опитах се да се свържа с Лаура, но тя не е вкъщи.

— Отишла е някъде с новия си съпруг — каза мрачно Долорес.

— Изпратили сме наши хора да ги намерят — каза Винс.

Очите на Долорес се разшириха.

— Какво значи това, Винс? Какво става?

Винс се прокашля и се зачуди как да започне. Карай направо, каза си той.

Окръжният прокурор отвори чекмеджето на бюрото и извади един найлонов плик. Даде го на Долорес, която го пое озадачено.

— Искам да знам познавате ли предметите в този плик — каза Клайд Джаксън.

Долорес опипа плика.

— Моля да не го отваряте — каза окръжният прокурор Джаксън. — Това е веществено доказателство за обвинение в углавно престъпление. Само разгледайте вещите, без да ги вадите.

Долорес послушно протегна плика към лампата на бюрото и огледа съдържанието му. Златният часовник проблесна на светлината. Тя опъна найлона върху надписа на кутийката на часовника. Надписът гласеше „От мама и Сидни“, следваше годината, в която Джими бе станал магистър по изящни изкуства. Сидни настоя да купят този много скъп часовник. Каза, че било важно, когато човек навлиза в света на бизнеса, да носи подходящ часовник. В плика имаше и един пръстен с перла и диамант, подарен на Долорес като малка от нейната баба. А Долорес го даде на Джими, за да го подари един ден на своята избраница. Без да си дава сметка, че… Долорес обърна плика и разпозна още един пръстен — пръстена на Джими с печата на гимназията му. През найлона тя видя рубина и успя да прочете годината, изписана на външната страна на халката. Отвътре, макар и поизтрити, тя все пак можа да различи през найлона инициалите, които познаваше толкова добре. Сърцето й се сви, сълзи напълниха очите й. Тя стисна с две ръце плика в скута си. Докато преглъщаше сълзите, зарея поглед някъде далече, все едно че надзърташе в миналото — рожден ден, дипломиране, щастливи дни… много отдавна. Преди нейният свят да рухне.

— Познавате ли тези предмети? — попита тихо Винс. Той вече знаеше отговора. И Долорес, и Лаура му бяха описали най-подробно липсващите бижута. В мига, когато ги видя описани на масата в полицейския участък в Охайо, той ги позна.

Долорес кимна.

— На Джими са — каза тя с треперещ глас. — Тези неща са на сина ми.

— Няма нищо, скъпа — потупа я Сидни по рамото. Той измъкна внимателно плика от нея и го сложи на бюрото. След това я стисна здраво за ръцете, сякаш да я подготви за тежък удар.

Долорес погледна Винс.

— Къде ги намери? — попита тя.

Винс се обърна към окръжния прокурор Джаксън, който леко кимна. Винс облиза устни и заговори бавно.

— Бях днес в Охайо заедно със следователя Ленард. Тези предмети бяха сред вещите на един човек на име Хърман Пауел, който вчера е бил убит…

— Убит… как? — попита Долорес объркана.

— Бил е убит, докато е извършвал насилие. След смъртта му стана известно с какво се е занимавал. Бяхме уведомени за това от щатската полиция на Охайо. Намерихме тези бижута сред вещите му заедно с негови бележки, които съдържат името и адреса на Джими. Затова ни се обадиха.

— Искаш да кажеш… — пое дълбоко дъх тя.

— Намерихме също и пистолета, с който с убит… синът ти. Оръжието на убийството. В момента се правят някои допълнителни разследвания.

— О, боже мой! — каза Долорес. Тя се изправи на стола си потресена, обнадеждена и объркана. — Той ли е убиецът? — Тя сведе очи към ръцете си, в които Сидни бе преплел пръсти. После вдигна засрамено глава. — Значи е имало мъж. Значи тя казва истината. — Всички в кабинета знаеха, че говори за Лаура. — Господ да ме прости, бях толкова несправедлива към нея. Значи това е бил той. Мъжът, който е убил сина ми.

— Да, сигурни сме в това — каза Винс.

Долорес се обърна към Сидни. Изписаното на лицето й облекчение го изпълни с радост дори в този мрачен момент.

— О, Сидни!

— Слава богу — каза той развълнувано.

— Страхувам се, че това не е всичко — каза Клайд Джаксън.