Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (17) (Незабравими места от цял свят)

Петра

координати 30° 19’ с.ш./35° 28’ и.д.

местоположение Арабах, Йордания

изграждане от ок. 3 в. пр.Хр. до 7 в. сл.Хр.

материал пясъчник

официален език арабски, но на официални места и английски

валута йордански динар

Туристическа информация

Кога да отидете там: През пролетта или в началото на есента, когато естествената светлина е най-добра, а времето не е много топло. През зимата понякога става много студено и влажно.

На какво да обърнете внимание: Малкия локален музей, в който са изложени керамика, фрагменти от обработен камък и множество интересни артефакти от древността.

Полезни съвети: Не хвърляйте боклук или фасове. Помислете каква вреда на старините причиняват някои туристически услуги като разходката с хеликоптер над местността например.

Древният град Петра е изсечен в скалните стени от пясъчник на един каньон в пустинята преди повече от 2000 години. Някогашният номадски народ на набатейците пристига тук през 3 в. пр.Хр. и преустройва затънтеното пустинно селище в богат столичен град. Значимите останки от славния град остават непокътнати столетия наред, докато накрая швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт пристига тук през 1812 г. Днес районът на старините, обявени неотдавна за едно от новите седем чудеса на света, привлича по половин милион чуждестранни туристи годишно.

Архитектурата на Ел Хазнех (Хазната), построена между 100 г. пр.Хр. и 200 г. сл.Хр., е повлияна от класическия гръцки стил.

Петра дължал богатството си на стратегическото си местоположение на пресечната точка на няколко важни търговски пътища, свързващи Червено море с района на Средиземноморието. Дълги кервани редовно пресичали тукашните планини през каньона, пренасящи ценни товари за Римската империя. Набатейците им осигурявали храна и подслон и така Петра се разраствал бързо. В зенита на своето величие тук вероятно живеели не по-малко от 20 000 души. Непрестанният приток на чужденци бил причина за културни влияния от няколко различни цивилизации — египетска, месопотамска, древногръцка и римска. Всичко това днес се забелязва в запазените архитектурни паметници.

Когато римляните завладели града (през 104 г. сл.Хр.), Петра бил цветущо селище. Неговият просперитет продължил поне още век, но прокарването на нови търговски пътища започнало да подронва влиянието му. През 363 г. градът пострадал тежко от земетресение, което поставило начало на неговия упадък. Значението на Петра се запазило само в религиозната сфера. В началото на 7 в. градът бил напуснат и от последните си жители.

Днес туристите пристигат в Петра през Сик — тесен процеп между високи стени от червен пясъчник. Някога това бил церемониалният път към светилището на града. В издълбаните малки ниши в стените древните жители оставяли молитвените си дарове; тук могат да се видят и следи от камили и от техните ездачи.

С приближаването си до Петра туристите преминават през тесния скален процеп, известен под името Сик, и пред тях се открива внушителната гледка на Ел Хазне (Хазната). Според местните хора името на тази постройка е измислено от бедуините, които си мислели, че урните, издълбани във фасадата, съдържат съкровища. В действителност Ел Хазне е пищна гробница, изсечена директно в скалния отвес. Вътрешността й, подобно на другите гробници в района, е малка и неукрасена. Най-добра гледка към нея се открива сутрин, когато слънчевите лъчи огреят скалното й лице. В едно по-значително разширение на каньона е бил разположен оживеният център на древния град. Тук се намира театърът, построен през 1 в. сл.Хр. и разширен по-късно от римляните. На Улицата с фасадите се издигат няколко богати гробници, изсечени направо в скалите, включително и прочутата Гробница с урните. Една от най-възхитителните гледки към древния град се открива от намиращия на високия насрещен рид жертвеник. Там на импровизиран олтар вероятно са били принасяни жертви на боговете, но по-подробни данни за това липсват. От това място се откриват красиви гледки към Ел-Дейр — най-голямата и една от най-сложно конструираните гробници в Петра, оцелели до днес. Построена през 1 в. пр.Хр., тя е принадлежала на Ободас I. Фасадата й е великолепно изработена и включва няколко редици от изсечени в скалата колони.

Ел-Дейр (Манастирът) принадлежал на Ободас I — обожествен набатейски цар, който управлявал през 1 в. пр.Хр. Ел-Дейр е красиво изработена и толкова голяма, че дори входът й е с височината на няколко наши етажа.