Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pleine brume, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Златко Стайков, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лоран Боти
Заглавие: В мъглата
Преводач: Златко Стайков
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: френски
Издател: „Унискорп“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман (не е указано)
Печатница: „Унискорп“ ООД
Главен редактор: Венка Рагина
Редактор: Ирина Лакова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15554
История
- —Добавяне
75
Перл изслуша внимателно гласа по телефона. Поклати замислено глава с напълно овладян израз на лицето, макар че й съобщаваха за драстична промяна в стратегията.
— Трябва да го задържиш при себе си тази нощ — каза гласът. — Това е от първостепенна важност… И не забравяй: само след минути няма да има никакъв начин да се свържем.
Затвориха телефона.
Тя погледна часовника си: беше седемнайсет и двайсет. Задържа слушалката и набра номера на Ермен. Обади се Фредерик:
— Ало?…
Гласът му беше леко замечтан.
— Аз съм. Липсваш ми вече — сладко прошепна тя.
— Разделихме се само преди половин час.
— Да, но мисля, че те обичам прекалено много.
И тя се изкиска кокетно.
— Ще дойдеш ли при мене? Искам да прекараме нощта заедно. Ще питаш ли майка си?
— Тя не е тук. Не съм я виждал от сутринта.
Перл се постара да не издаде внезапното си безпокойство.
— Тъй ли, че къде е?
— Не знам.
„Няма ли нотка на тъга в гласа му?“ — попита се тя.
— Още една причина да дойдеш да ме видиш. Щом си сам и…
Той не отговори веднага.
— Добре, става. Ще дойда след… след малко. Целувки!
И затвори.
Тя остави бавно слушалката върху телефона и се замисли.
Беше… по-различен. У него нещо се промени вътрешно след срещата му с Майката. Перл се беше измъкнала елегантно, когато я попита в колата за така глупаво изтърваната дума:
— Започнах да я наричам Майко, когато почина майка ми. Те бяха силно свързани, а тя ми стана толкова близка… после. А и нали знаеш, че тук сума ти народ я нарича така. Талко са ни като родители на нас!
Дали това обяснение не му беше достатъчно? И дали няма някои… съмнения?
Чу шум зад гърба си и подскочи. Обърна се и се оказа срещу една добре позната фигура — висока, слаба и изгърбена. Изведнъж си даде сметка, че не е виждала баща си от много дни. Толкова по-добре: в редките случаи, когато спира поглед върху дъщеря си, тя отгатва същия извеян израз в очите му, виждащи в нея жена си и реагиращи с примирение и отвращение.