Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pleine brume, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva(2023)

Издание:

Автор: Лоран Боти

Заглавие: В мъглата

Преводач: Златко Стайков

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: френски

Издател: „Унискорп“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман (не е указано)

Печатница: „Унискорп“ ООД

Главен редактор: Венка Рагина

Редактор: Ирина Лакова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15554

История

  1. —Добавяне

51

През тази здрачна привечер Перл и Фредерик седяха прегърнати на малка пейка, без да искат да знаят за студа. Пейджърът, който се разбръмча в джоба на момчето, ги принуди да се пуснат. Той й показа съобщението: „Квартирата свободна тази вечер. Благодаря за потвърждението. Мама“. Тя вдигна глава към него.

— Ченгето ли?

Той избягна погледа й.

— Има шанс.

— Искаш да отидеш да се увериш ли?

— Не, това си е нейна работа. При това колкото повече е заета другаде, толкова по-добре за мене. Поне ще ме остави на мира.

В мига, когато произнасяше тези думи, Фредерик не можеше да повярва на ушите си. Никога не се беше изразявал така.

Да, но толкова неща се случиха междувременно.

След срещата с Греди не разговаряха много. Тя изяви желание да минат точно пред черквата. За да види, както каза.

И сега седяха там, в съзерцание на статуите гаргуи.

— Какво точно правиш, когато идваш тук?

— Нищо специално. Обичам това място. И нея я обичам — рече той, като посочи с пръст жената дракон с лъскави очи.

И в тоя миг си спомни за разговора по време на първата им разходка из квартала.

— А ти защо не я обичаш тая черква? — попита.

Нежна усмивка се появи на устните на младото момиче.

— Защото всички тези неща са доста ужасяващи, нали?

— Не знам. Не съвсем. А тя — тя ме омагьосва. Имам странното чувство, че я познавам. Че между двама ни е имало нещо. Или ще има… — Той се спря, за да си поеме дъх, после продължи възбудено: — Точно сега си спомням… Ти ми спомена за някакви проклети трикове, когато минаваш оттук! Ще ми обясниш ли?

Усмивката на момичето стана по-широка. Не беше предполагала, че нещата ще се развият толкова бързо. Процесът според нея трябваше да трае поне няколко месеца. Но Майката беше права. Няколко седмици стигат. Фредерик й изглежда готов да навлезе в последните фази. Най-важните.

Тя скочи на крака и се затича със смях.

— Ей, къде отиваш?

Смехът, който дочу, беше единственият отговор.

— Перл Аржансон, сега ще те хвана, няма да ми избягаш! — развика се той с цяло гърло и се втурна да я преследва.