Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pleine brume, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Златко Стайков, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лоран Боти
Заглавие: В мъглата
Преводач: Златко Стайков
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: френски
Издател: „Унискорп“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман (не е указано)
Печатница: „Унискорп“ ООД
Главен редактор: Венка Рагина
Редактор: Ирина Лакова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15554
История
- —Добавяне
51
През тази здрачна привечер Перл и Фредерик седяха прегърнати на малка пейка, без да искат да знаят за студа. Пейджърът, който се разбръмча в джоба на момчето, ги принуди да се пуснат. Той й показа съобщението: „Квартирата свободна тази вечер. Благодаря за потвърждението. Мама“. Тя вдигна глава към него.
— Ченгето ли?
Той избягна погледа й.
— Има шанс.
— Искаш да отидеш да се увериш ли?
— Не, това си е нейна работа. При това колкото повече е заета другаде, толкова по-добре за мене. Поне ще ме остави на мира.
В мига, когато произнасяше тези думи, Фредерик не можеше да повярва на ушите си. Никога не се беше изразявал така.
Да, но толкова неща се случиха междувременно.
След срещата с Греди не разговаряха много. Тя изяви желание да минат точно пред черквата. За да види, както каза.
И сега седяха там, в съзерцание на статуите гаргуи.
— Какво точно правиш, когато идваш тук?
— Нищо специално. Обичам това място. И нея я обичам — рече той, като посочи с пръст жената дракон с лъскави очи.
И в тоя миг си спомни за разговора по време на първата им разходка из квартала.
— А ти защо не я обичаш тая черква? — попита.
Нежна усмивка се появи на устните на младото момиче.
— Защото всички тези неща са доста ужасяващи, нали?
— Не знам. Не съвсем. А тя — тя ме омагьосва. Имам странното чувство, че я познавам. Че между двама ни е имало нещо. Или ще има… — Той се спря, за да си поеме дъх, после продължи възбудено: — Точно сега си спомням… Ти ми спомена за някакви проклети трикове, когато минаваш оттук! Ще ми обясниш ли?
Усмивката на момичето стана по-широка. Не беше предполагала, че нещата ще се развият толкова бързо. Процесът според нея трябваше да трае поне няколко месеца. Но Майката беше права. Няколко седмици стигат. Фредерик й изглежда готов да навлезе в последните фази. Най-важните.
Тя скочи на крака и се затича със смях.
— Ей, къде отиваш?
Смехът, който дочу, беше единственият отговор.
— Перл Аржансон, сега ще те хвана, няма да ми избягаш! — развика се той с цяло гърло и се втурна да я преследва.